IvanStefanov (Иван Стефанов) - Obras

Ехо от джендема 🇧🇬

Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-05-16T11:20:30+03:00 985 3

НАТЮРМОРТ 🇧🇬

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-05-09T15:23:31+03:00 770 1

Гост 🇧🇬

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-05-03T00:02:09+03:00 1.3K 4

Из мъртвите сибирски полета 🇧🇬

ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-04-25T10:05:03+03:00 1.3K 1

Юри 🇧🇬

ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-03-28T11:08:32+03:00 714 1

Клошари 🇧🇬

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-03-18T17:35:07+02:00 794 4

Сомнамбул 🇧🇬

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-03-02T21:09:09+02:00 769 2

Съмнение 🇧🇬

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-02-26T11:45:03+02:00 792 3

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-02-22T10:10:05+02:00 739 3

Пън 🇧🇬

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-02-15T20:27:56+02:00 805 1

Кучка 🇧🇬

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-01-29T19:49:47+02:00 1.2K 10

Недобито куче 🇧🇬

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-01-10T15:35:42+02:00 847 5

Архив 🇧🇬

Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял? ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-12-10T17:17:05+02:00 921

Късмет 🇧🇬

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-10-09T09:41:38+03:00 956 4

Преход 🇧🇬

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-10-06T16:47:29+03:00 960 6

Педя човек 🇧🇬

- Маркизе, на война ли си бил? Къде си се нашарил така?
Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.
За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случа ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-08-02T21:03:28+03:00 980 3

Автопортрет 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-07-07T22:28:00+03:00 1.1K 4

Илюзия 🇧🇬

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-07-05T19:50:01+03:00 839 1

Рожден ден 🇧🇬

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-07-03T18:41:16+03:00 1.3K 3

Идол 🇧🇬

… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-06-22T16:55:10+03:00 841

Дон Кихот 🇧🇬

Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-06-14T22:01:15+03:00 1.1K 1

Среднощен глас 🇧🇬

-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа? ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-06-12T20:14:25+03:00 774 3

Идиот 🇧🇬

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-06-10T16:33:08+03:00 910 6

Смут 🇧🇬

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-03-16T20:59:04+02:00 867 2

Келеш 🇧🇬

КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-12-16T16:21:22+02:00 1.4K 2

Кошмар 🇧🇬

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-12-07T13:33:50+02:00 810 1

Реституция 🇧🇬

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-12-03T18:00:30+02:00 897 1

Откуп 🇧🇬

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-11-25T19:10:17+02:00 912

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-11-24T20:25:08+02:00 920 4

Преоценена стока 🇧🇬

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-06-03T18:08:45+03:00 1.2K 3

Празник 🇧🇬

ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-06-02T20:30:52+03:00 837 3

социални добавки

IvanStefanov

Cuadros » Gráfica

2010-05-11T20:23:55+03:00 1K 1

присъствие

IvanStefanov

Cuadros » Pintura

2010-04-08T11:09:51+03:00 1.2K 3

Дух 🇧🇬

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-01-31T18:45:43+02:00 876 3

нежност

IvanStefanov

Cuadros » Pintura, Acuarela

2010-01-07T18:13:27+02:00 1.3K 4

ВЕЛИКАН

IvanStefanov

Cuadros » Pintura, Acuarela

2010-01-05T19:24:39+02:00 1.4K 2

Реминисценция 🇧🇬

Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-11-15T11:02:55+02:00 978 3

ИКАР

IvanStefanov

Cuadros » Pintura, Acuarela

2009-11-14T14:13:38+02:00 1.5K 2

* * *

IvanStefanov

Cuadros » Pintura

2009-11-14T14:12:20+02:00 984 2

ЗАЗОРЯВАНЕ

IvanStefanov

Cuadros » Pintura, Pintura al óleo

2009-11-12T20:05:34+02:00 1.3K 6