Ivita_Mirianova (Ивита)

Дихание 🇧🇬

Белите контури на деня
в спомена за гръд и мляко
нашепват стъпки на душа
кълнала невинно плахо.
Шушнат в топлите си дрипи ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-11-06T06:42:49+02:00 270 7 14

Не посягайте на българина! 🇧🇬

Не посягайте на българина!
Продадоха ни. Историята, паметта, валутата. Левът. Лъвът. Символите на величие и самостоятелност. Аналозите на независимост. На национално самочувствие, на история и идентичност.
"В Цариградските палати...", помните ли продължението?
"Мойто царство е богато, златен е и моя ...

Ivita_Mirianova

Prosa

2025-09-28T23:12:36+03:00 295 6 11

Щом мога 🇧🇬

Писна ми от празната идилия,
от неслучващото се и краски,
от алчности и лютата ракия,
прелях от залпове и маски.
Драйфам от сърца- павета, ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-08-29T05:37:20+03:00 214 6 6

Прокълнати угари - 3 🇧🇬

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos, Novelas y novelas cortas

2025-08-01T21:48:17+03:00 417 8 14

Прокълнати угари- 2 🇧🇬

След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-08-01T09:38:02+03:00 338 7 11

Прокълнати угари- 1 🇧🇬

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-07-25T22:56:48+03:00 486 12 15

Juventus ventus 🇧🇬

"Juventus ventus!"(Младостта отминава!) са казали древните.
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...

Ivita_Mirianova

Prosa

2025-07-18T06:31:01+03:00 311 10 9

Прашинка 🇧🇬

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-07-16T15:56:04+03:00 342 12 22

Шестица от тотото 🇧🇬

Случи се и в наше село,
шестицата удари Спас
и плати билета в евро
за полета към Каракас.
Боливари с хилядарки ...

Ivita_Mirianova

Poesía » De humor

2025-07-12T22:17:03+03:00 290 5 5

Лавина 🇧🇬

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-07-08T17:44:51+03:00 458 8 14

Кървава невеста 🇧🇬

Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-06-28T22:44:58+03:00 1K 16 39

Река 🇧🇬

Ще заспивам...
с уморени вихри на вълни,
в пясъчинка
от далечни брегове
на сенките. ...

Ivita_Mirianova

Poesía » Verso libre

2025-06-10T06:12:21+03:00 331 7 10

Очите на Марс 🇧🇬

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Ivita_Mirianova

Poesía » Civil

2025-05-03T19:16:06+03:00 586 10 21

Майка 🇧🇬

Никога не съм предполагала колко много могат да тежат човешките клепачи...
Опитвам се да отворя очи...Знам, че животът ме вика отвън, но мозъкът ми има нужда от време, преди да послуша гласа на сърцето ми.
- Много е млада, за да я изгубим!- Глъхне от някъде един мъжки глас, а светлото е обсебило про ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-05-02T17:32:22+03:00 418 6 8

Там... 🇧🇬

В онези изгреви неизживени
при хълмовете, побелели с дните,
ще мина през жаравите от време
и въглен ще си взема от звездите.
По пътя топлината му ще сгуша, ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-04-20T19:23:15+03:00 516 11 17

В храма на Създателя 🇧🇬

...Теменужките са покапали в тревите като утринни сълзи от очите на Бог.
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-04-19T00:44:51+03:00 415 6 5

Пътят... 🇧🇬

Отекъл, самотен и дързък,
в предградия тихи без плът
рисува съдби, гради ги от восък
съдник на живот и на смърт.
Неистово скърца по листа ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-04-15T20:24:44+03:00 410 8 7

Ти що са бийш, ма?* 🇧🇬

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-04-11T13:06:09+03:00 1.2K 7 47

Игра на зарове- 3 ( последна част) 🇧🇬

- Тук почиват моите родители...В един гроб ги погребах...- Покапаха сълзите на Кремена.
От мраморния паметник лицата на създателите ѝ ме гледаха така, сякаш никога не бяха си тръгвали от живота.
Прегърнах я мълчаливо. Дори за миг се почувствах виновен...Защото, кой бях аз да оплаквам пропилените си ...

Ivita_Mirianova

Prosa

2025-04-11T06:38:00+03:00 424 4 15

Игра на зарове- 2 🇧🇬

Един майски ден, почти на двадесет и седем излязох от блатото на затвора, не знаейки дали не влизам в нова тъмница- онази, която свободата щеше да ми поднесе... С подводните камъни в руслото на предстоящото.
Бях станал много предпазлив за всичко, но идеята да имам собствен бизнес бе обсебила същност ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-04-09T22:15:07+03:00 476 3 16

Игра на зарове- 1 🇧🇬

Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-04-08T21:45:54+03:00 538 3 14

Спасение 🇧🇬

Някъде в периферията на живота, където слънцето грее по друг начин, а мечтите са по-крехки и от черупка на яйце, блещука спасението! ...Вълшебно и пълно с мирис на сено и кехлибарени гроздове под асмалъка, с дъхавия аромат на бабината питка. С песента на славеи в дъбравите, и сините очи на дядо.
Дет ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-03-27T16:16:41+02:00 534 9 17

Бяла душа 🇧🇬

Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на село ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-03-26T05:51:06+02:00 502 3 8

Звездана 🇧🇬

- Лудетина!- Надигна се в постелята си пенсионираният военен.
Откак "Социалните" му назначиха Звездана, все за нещо се ядосваше.
Я по телефона ще бърбори с часове, я супата студена ще му поднесе.
Не стига туй, ами и приятел си имаше... Боян, де на секундата я чакаше пред къщи.
И сега...Не чуваше ли, ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-03-23T07:21:47+02:00 500 5 6

Дано! 🇧🇬

Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-03-05T15:10:45+02:00 413 8 11

Високо, високо 🇧🇬

Всичко се промени някак ненадейно.
Като дири, потъващи в пустиня изчезнаха бездомните псета, и градът сякаш забрави за съществуването им. После тръгна мълвата за странника, който бе изникнал от нищото.
Не казваше името си никому, не разговаряше и странеше от света на човеците.
В изоставената сграда ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-02-28T20:02:33+02:00 582 5 14

Ще! 🇧🇬

И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-01-29T05:38:04+02:00 550 6 7

Студена стряха- 3 🇧🇬

- Успех, тате!- Обви крехките си ръце около врата му Антоанета, а Иван кимна разбиращо зад нея.
- Ще ми пишеш ли двойки, когато...?- Не спираше момиченцето.
- Само ако заслужаваш!- Усмихна се Владислав и пое към училището.
Първият му работен ден бе повече от напрегнат. Децата от шестите класове шумя ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-01-26T17:28:57+02:00 557 4 16

Студена стряха- 2 🇧🇬

Във фоайето на хотела бе задушно и почти сумрачно.
Щом го забеляза, едрият мъж стана от фотьойла и се запъти към него:
- Добре дошъл, Влад!- Подаде му ръка Ангел.
После кимна мълчаливо и му направи знак да го последва.
Отвори близката врата и като се настани удобно зад бюрото се взря в приятеля си о ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-01-25T10:33:56+02:00 544 6 9

Криле 🇧🇬

Тя имаше само небе,
две пиленца голи в тревите,
най- силните смели криле.
Обичаше нощем звездите.
Все виждаше в ниското страх, ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2025-01-23T16:10:58+02:00 474 7 10

Студена стряха-1 🇧🇬

Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2025-01-19T20:32:26+02:00 572 4 14

Плодовете на слънцето 🇧🇬

- Господ да те убие, дано! Ръцете ти да изсъхнат!- Не спираше да кълне Керана.
Разтърках сънено очи и надникнах през прозореца.
Лоша жена беше махщехата ми. Толкова зла, че замръзвах, кога вторачеше змийските си очи в мен.
" Лиляно, що лъщят бузите ти? Не си ли малка още за белила и помади? Като кал ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2024-12-31T11:20:07+02:00 608 4 13

Плач 🇧🇬

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2024-11-30T21:10:29+02:00 562 10 20

Не убивай! 🇧🇬

Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2024-11-15T23:46:16+02:00 658 6 23

Света́ сълза 🇧🇬

Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2024-10-30T05:53:21+02:00 665 7 13

Горска веселба 🇧🇬

Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...

Ivita_Mirianova

Poesía » Para niños

2024-10-27T11:29:08+02:00 588 6 14

Тракиана- втора част 🇧🇬

Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2024-10-26T23:25:34+03:00 598 5 13

Диамантени пясъци 🇧🇬

-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...

Ivita_Mirianova

Prosa » Relatos

2024-10-19T18:23:55+03:00 1.3K 8 43

Тракиана- първа част 🇧🇬

Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага иде ...

Ivita_Mirianova

Prosa

2024-10-11T19:16:35+03:00 650 6 19

Българско 🇧🇬

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...

Ivita_Mirianova

Poesía

2024-10-08T16:05:21+03:00 640 9 13