jenyivanova
228 el resultado
Не се смириха тъмните ми бури,
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи - ...
  319 
Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
  350  14 
"Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи да те преглътна?"
Цвета Иванова
Така тежиш ми, мъко, и си моя.
Дотолкова си моя, че боли. ...
  764  19 
Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...
  752  10  15 
Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие – ...
  591  13 
Роден на хвърлей от площад Сан Марко
и с потекло от драма и скандал,
крачеше мъжът под слънце жарко
в изящен глезен взрян, обут в сандал.
И не отстъпваше, то беше ясно, ...
  368  15 
Не всеки допир ражда светлина
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач, ...
  820  12  14 
Тълпа. Кристален звън. И дим от пури.
Танцьорки и корони от пера.
Предчувствие за флирт и авантюри.
Очи текат по стегнати бедра,
пайети по извивките се леят. ...
  313  15  25 
Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка ...
  948  18 
Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...
  418  28 
У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете. ...
  545  11  19 
Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи, ...
  382  23 
Ще я забравя, тя ще ме забрави.
Навярно ще изминем дълъг път,
научени да мразим, че сме прави
в раздялата и болката до смърт.
Защото има невъзможни срещи, ...
  278 
Поне да можеше, Боже, да съмне.
Да не се дави небето в потоп,
чанове нейде далеко да звъннат,
длани да свият ръкойките в сноп.
Толкова здрав, че да бъде начало, ...
  385  12  24 
Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
  647  25 
Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
  510  11 
Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв, ...
  765  24 
Такава бе създадена от Бог –
смирена, фина. Като лист отронен,
с любов да трансформира смърт в живот.
И номерът в страстта ѝ е коронен.
Той беше искал хиляди жени, ...
  525  11 
(фентъзи)
Очите му... очите му са бездни
и с болка в тях се раждат ветрове,
в зениците му дяволите бесни
на зар залагат нечие сърце... ...
  541  11  15 
– Мадам, ако писмото ми четете,
естествено е, знайте, в този час
да Ви копнея. И не си мислете,
че съм забравил онзи сластен глас,
с който се вживяхте в Жулиета, ...
  739  16 
(фентъзи)
Ut vincas, disce pati, ut vivas, disce mori
И тази приказка свърши. Внезапно.
Стоя на кърваво бойно поле
и не виждам онзи път, наобратно ...
  570  12 
О, строфата ми тъй, ма шер, нестройна
Ще стигне ли до Вашето сърце
Една усмивка е награда тройна
Вторачен съм във вашето лице.
Изпивам с поглед устните ви жарки ...
  522  20 
***
Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих. ...
  640  12  25 
Красива бе. И зряла. Ненаситна.
Дозирано изящен феромон.
Възпитана, измамно беззащитна,
Анет бе хищник. Истински бонбон.
Но май по-важното от всичко беше, ...
  671  10  25 
Сицилия. Море лазурно. Етна.
Разнася вятър вулканичен прах
На дон Боргезе вилата кокетна
e в стил барок, достойна за монарх.
Но бе умислен донът напоследък – ...
  888  10  25 
Прованс. Тулон и цъфнали бадеми.
Жоржет паркира малкото рено.
В Париж остави всичките проблеми -
ще качва върховете на Шейрон.
Къдриците си огнени отметна, ...
  405  26 
Небето има правото да плаче...
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи...
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе - ...
  1085  13  22 
1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло. ...
  884  20 
В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
  1720  21  34 
Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...
  982  12  26 
Тя цялата е Ева по природа.
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!) ...
  284 
Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност. ...
  890  25 
Пари. Скандали. Политика. Мода.
Чете маркизът вяло новини.
Очаква конят, смесена порода,
на Аскът (може би) да победи.
До тук ли? Нищо ново, скучна гонка, ...
  343  10 
"... мъжът е мъж, когато е на прицел"
Велин Георгиев
Нощта разтваря нежното си цвете,
китари стенат в дрезгав полумрак.
Че малко съм разхвърляна простете, ...
  929  26 
Английската провинция цъфтеше
далеч, далеч от лондонския смог...
Разпѐнена, кобилата пръхтеше -
маркизата летеше във галоп.
Но, ето, осъзна, че липсва нещо - ...
  889  19 
По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...
  427  14 
Не, не съм Сократ, но все съм пред дилеми
и на няма век обичам по веднъж.
Сама създавам купища проблеми
и не лягам лесно в цъфналата ръж.
И това клише бе вярно до тогава, ...
  660 
Той:
(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!
И ледено твърд, студен като сняг.
Как предизвиква стихиите! Властен!
Мокър сън. Див и желан. Като грях. ...
  358  13 
... джаз нотите на стенеща китара
оставят в тишината дрезгав знак...
Капка огън и запалена цигара,
бутилка старо вино. Полумрак.
Горяща свещ. Извивка на пантера ...
  787  17 
... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили, ...
  580  22 
Propuestas
: ??:??