jenyivanova
227 el resultado
Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
  460  14 
"Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи да те преглътна?"
Цвета Иванова
Така тежиш ми, мъко, и си моя.
Дотолкова си моя, че боли. ...
  1143  19 
Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...
  876  10  15 
Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие – ...
  661  13 
Роден на хвърлей от площад Сан Марко
и с потекло от драма и скандал,
крачеше мъжът под слънце жарко
в изящен глезен взрян, обут в сандал.
И не отстъпваше, то беше ясно, ...
  446  15 
Не всеки допир ражда светлина
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач, ...
  1096  12  14 
Тълпа. Кристален звън. И дим от пури.
Танцьорки и корони от пера.
Предчувствие за флирт и авантюри.
Очи текат по стегнати бедра,
пайети по извивките се леят. ...
  391  15  25 
Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка ...
  1284  18 
Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...
  520  28 
У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете. ...
  637  11  19 
Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи, ...
  480  23 
Ще я забравя, тя ще ме забрави.
Навярно ще изминем дълъг път,
научени да мразим, че сме прави
в раздялата и болката до смърт.
Защото има невъзможни срещи, ...
  340 
Поне да можеше, Боже, да съмне.
Да не се дави небето в потоп,
чанове нейде далеко да звъннат,
длани да свият ръкойките в сноп.
Толкова здрав, че да бъде начало, ...
  451  12  24 
Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
  748  25 
Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
  618  11 
Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв, ...
  905  24 
Такава бе създадена от Бог –
смирена, фина. Като лист отронен,
с любов да трансформира смърт в живот.
И номерът в страстта ѝ е коронен.
Той беше искал хиляди жени, ...
  612  11 
(фентъзи)
Очите му... очите му са бездни
и с болка в тях се раждат ветрове,
в зениците му дяволите бесни
на зар залагат нечие сърце... ...
  652  11  15 
– Мадам, ако писмото ми четете,
естествено е, знайте, в този час
да Ви копнея. И не си мислете,
че съм забравил онзи сластен глас,
с който се вживяхте в Жулиета, ...
  810  16 
(фентъзи)
Ut vincas, disce pati, ut vivas, disce mori
И тази приказка свърши. Внезапно.
Стоя на кърваво бойно поле
и не виждам онзи път, наобратно ...
  677  12 
О, строфата ми тъй, ма шер, нестройна
Ще стигне ли до Вашето сърце
Една усмивка е награда тройна
Вторачен съм във вашето лице.
Изпивам с поглед устните ви жарки ...
  649  20 
***
Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих. ...
  742  12  25 
Красива бе. И зряла. Ненаситна.
Дозирано изящен феромон.
Възпитана, измамно беззащитна,
Анет бе хищник. Истински бонбон.
Но май по-важното от всичко беше, ...
  784  10  25 
Сицилия. Море лазурно. Етна.
Разнася вятър вулканичен прах
На дон Боргезе вилата кокетна
e в стил барок, достойна за монарх.
Но бе умислен донът напоследък – ...
  991  10  25 
Прованс. Тулон и цъфнали бадеми.
Жоржет паркира малкото рено.
В Париж остави всичките проблеми -
ще качва върховете на Шейрон.
Къдриците си огнени отметна, ...
  499  26 
Небето има правото да плаче...
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи...
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе - ...
  1433  14  22 
1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло. ...
  1256  20 
В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
  2322  21  34 
Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...
  1394  12  26 
Тя цялата е Ева по природа.
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!) ...
  364 
Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност. ...
  1276  25 
Пари. Скандали. Политика. Мода.
Чете маркизът вяло новини.
Очаква конят, смесена порода,
на Аскът (може би) да победи.
До тук ли? Нищо ново, скучна гонка, ...
  432  10 
"... мъжът е мъж, когато е на прицел"
Велин Георгиев
Нощта разтваря нежното си цвете,
китари стенат в дрезгав полумрак.
Че малко съм разхвърляна простете, ...
  1031  26 
Английската провинция цъфтеше
далеч, далеч от лондонския смог...
Разпѐнена, кобилата пръхтеше -
маркизата летеше във галоп.
Но, ето, осъзна, че липсва нещо - ...
  994  19 
По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...
  527  14 
Не, не съм Сократ, но все съм пред дилеми
и на няма век обичам по веднъж.
Сама създавам купища проблеми
и не лягам лесно в цъфналата ръж.
И това клише бе вярно до тогава, ...
  735 
Той:
(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!
И ледено твърд, студен като сняг.
Как предизвиква стихиите! Властен!
Мокър сън. Див и желан. Като грях. ...
  455  13 
... джаз нотите на стенеща китара
оставят в тишината дрезгав знак...
Капка огън и запалена цигара,
бутилка старо вино. Полумрак.
Горяща свещ. Извивка на пантера ...
  955  17 
... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили, ...
  668  22 
... светът ми се крепи на думи
между едно "обичам те" и ласки,
между песните и тънки струни,
трепнали във сънищата кратки.
Сутрин помня само тези с тебе, ...
  454 
Propuestas
: ??:??