klemenTINA
67 el resultado
Лъчите на слънцето сякаш за първи път виждаха море! С такъв възторг потапяха светещите си шапчици в синевата на водата, че от вдъхновението им вълните палеха малки искрящи фенерчета и ги размахваха призрачно над гребените си.
Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше ...
Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше ...
633
1
Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...
906
1
(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...
867
1
(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...
819
1
Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...
801
Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...
781
Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...
801
Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...
784
Една история за необяснимите поврати в любовта
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...
758
- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
1944
2
Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...
736
2
Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...
793
1
Ж е н а
Когато Господ разделил Човека на две, оформил първо Мъжа – Той си знае защо! Вложил в него своите скрити енергии, сила, физическа мощ. Дал му мъдрост, но скрил я дълбоко, сам да я търси, прилага, съгражда. Дал му стремежа към новото, дързостта да превзема, смелостта да воюва за себедоказване ...
Когато Господ разделил Човека на две, оформил първо Мъжа – Той си знае защо! Вложил в него своите скрити енергии, сила, физическа мощ. Дал му мъдрост, но скрил я дълбоко, сам да я търси, прилага, съгражда. Дал му стремежа към новото, дързостта да превзема, смелостта да воюва за себедоказване ...
1903
1
3
З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
1200
3
Т р ъ п к а
Беше обикновен пролетен ден. От слънцето капеше злато. Но надали някой забелязваше. Хората отдавна загубиха своите способности да виждат тези неща. Те имаха много по-важни дела – потънали в самите себе си, се изживяваха като своеобразен център на света.
А слънцето пееше и сипеше злато... ...
Беше обикновен пролетен ден. От слънцето капеше злато. Но надали някой забелязваше. Хората отдавна загубиха своите способности да виждат тези неща. Те имаха много по-важни дела – потънали в самите себе си, се изживяваха като своеобразен център на света.
А слънцето пееше и сипеше злато... ...
956
Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
935
Когато тръгнах, нямаше как да знам, че билетът ми е с направление – ад (и обратно!). Мислиш ли, че бих тръгнала просто така? При това с ентусиазъм? И с нетърпение?
О, не! Дори в цялата си импулсивност и авантюристичността на своя дух, бих се позамислила.
Ти смяташ, че адът е измислица? Някаква приум ...
О, не! Дори в цялата си импулсивност и авантюристичността на своя дух, бих се позамислила.
Ти смяташ, че адът е измислица? Някаква приум ...
955
3
Приятели мои!
Искам да ви кажа здравейте!
Искам да ви кажа колко много ми липсвате!
Искам да ви кажа, че не съм се изгубила и не съм се предала, макар да съм потопена в последното дъно на ада!
Искам да ви кажа, че няма как да разкажа с какво имам да се преборя, за да бъда отново сред вас, за да мога ...
Искам да ви кажа здравейте!
Искам да ви кажа колко много ми липсвате!
Искам да ви кажа, че не съм се изгубила и не съм се предала, макар да съм потопена в последното дъно на ада!
Искам да ви кажа, че няма как да разкажа с какво имам да се преборя, за да бъда отново сред вас, за да мога ...
1877
2
Звездата
Звездата трепкаше с искрящи очи в тъмната нощ. Небето наоколо бе обсипано с безброй други звезди, всяка от тях - сияйна и сигурна в себе си. Но в пространството имаше още толкова място! За още и още звезди! Тогава? От какво се плашеше непознатата малка звезда? Другите дори не я забелязваха, ...
Звездата трепкаше с искрящи очи в тъмната нощ. Небето наоколо бе обсипано с безброй други звезди, всяка от тях - сияйна и сигурна в себе си. Но в пространството имаше още толкова място! За още и още звезди! Тогава? От какво се плашеше непознатата малка звезда? Другите дори не я забелязваха, ...
870
2
Стига ми и мисълта
за някакво вълшебство...
Потънала в безмълвието
на безбрежното море,
пречиствам се ...
за някакво вълшебство...
Потънала в безмълвието
на безбрежното море,
пречиствам се ...
736
6
Прозрение
Не знам, не помня вече откога
в душата си не съм надниквала.
Със себе си останала сама,
отдавна, толкова отдавна не съм бивала! ...
Не знам, не помня вече откога
в душата си не съм надниквала.
Със себе си останала сама,
отдавна, толкова отдавна не съм бивала! ...
704
6
животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...
738
6
Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...
945
Слънчогледи
Слънчогледи печални, чела наклонили,
не тъгувайте в залеза тих,
че денят ви напуска, смутен си отива,
в бездихание поглед склонил! ...
Слънчогледи печални, чела наклонили,
не тъгувайте в залеза тих,
че денят ви напуска, смутен си отива,
в бездихание поглед склонил! ...
648
2
Бях...
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка ...
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка ...
1075
5
Кафе за душата
Чаша топло ароматно кафе може да достави такова удоволствие понякога! Сядаш ритуално бавно, вземаш внимателно в ръцете си димящата чаша и отпиваш горчива глътка с такава наслада, сякаш в нея е вложена цялата благост на този живот! Колко е хубаво! Когато в душата ти е създадена атмосфе ...
Чаша топло ароматно кафе може да достави такова удоволствие понякога! Сядаш ритуално бавно, вземаш внимателно в ръцете си димящата чаша и отпиваш горчива глътка с такава наслада, сякаш в нея е вложена цялата благост на този живот! Колко е хубаво! Когато в душата ти е създадена атмосфе ...
2001
5
Слънцето - птица
Живея на запад - посоката на тази част от континента, към която така се стремим! Късмет! Всеки не може да живее на запад, нали? Това ми дава и друго предимство - всяка сутрин да вървя на изток... от рая. И аз, разтеглена някъде там - между лукса на запада и обещанията на рая, отмерв ...
Живея на запад - посоката на тази част от континента, към която така се стремим! Късмет! Всеки не може да живее на запад, нали? Това ми дава и друго предимство - всяка сутрин да вървя на изток... от рая. И аз, разтеглена някъде там - между лукса на запада и обещанията на рая, отмерв ...
1379
612
2
Новото време
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се раз ...
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се раз ...
1856
1
1
Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
1440
Улицата е празна. И глуха. Само тишината разтваря премръзнали пръсти и се опитва да се вкопчи в заобикалящото я пространство. Но те продължават празно да стърчат, защото освен прозрачни илюзии и ехото от нищото, друго не е останало.
Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се отк ...
Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се отк ...
1599
1
Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
937
1
Изповед за Любовта
(уловено буквално от тишината...)
Любовта е магия! Тя дава на живота криле и смисъл! Оправдава трудното бродене между хладните сенки на злото. Врата е към прошката, която ще ни помогне да разчистим пътя пред себе си, за да минем през него изправени, със сияйни очи, от които ще стр ...
(уловено буквално от тишината...)
Любовта е магия! Тя дава на живота криле и смисъл! Оправдава трудното бродене между хладните сенки на злото. Врата е към прошката, която ще ни помогне да разчистим пътя пред себе си, за да минем през него изправени, със сияйни очи, от които ще стр ...
3979
1
2
Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...
4779
7
Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...
1064
1
Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се ...
3593
1
1
Морето толкова жадуваше за теб! Така очакваше възторзи да запали във очите ти! Да уловиш магията на времето, притихнало в недрата му, мечтите и копнежите му, палещи до луда страст кипящите вълни, прострели бели длани с надежда тайна - да докоснат самотната снага на чакащия бряг, да развеселят душата ...
983
1
Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
2037
Потокът на мисълта
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...
1694
1
1
Уморен ли си? Сигурно да. Знам, ти си един ангажиран човек - като всички човеци на нашето време, притиснат натясно от своите проблеми. Но спри се за малко! Изслушай ме. Ще те разсея с една приказка странна. Дано те откъсне от делника прашен, за миг да забравиш престрелката с времето. В живота не вси ...
1731
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
