МарияДимитрова.67
962 el resultado
/сериен хорър/
Стъпки, цев, блясък.
В потрепващ мрак
филм гледам
страшен. ...
  641 
Сив
гълъб
подскача
пред тръгващ влак.
Крилете, глупак! ...
  459 
Дърво сроди се
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват.
https://www.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
https://www.youtube.com/watch?v=ptfn8LX8o1A
  197 
Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...
  247 
Трябваше да намери начин да се справя с гнева. Иначе щеше да я убие. Ако не сега – утре, ако не утре, все някога. Не можеше повече да търпи словесните ù издевателства – остроумни и винаги на място. Беше красива и плъзгава като змия. И винаги – на ръба на откровената грубост. Никога обаче не прекрачв ...
  310 
/свръхкратък разказ/
Предишният ме беше свалил насред пътя – в тънка лятна рокличка на цветя и на високи токчета. Подхвърли ми някаква плетена жилетка и отпраши с мръсна газ с луксозния си мерцедес, където имаше място за още три такива лековерни като мен. Бързал!
Този беше по-обикновен, с по-безличн ...
  514 
– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...
  252 
Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...
  148 
/кръговратна огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...
  191 
Както съм задрямал
в пет и половина,
Снежко по пижама
духнал през комина.
Взел си студовете, ...
  219 
С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...
  295 
Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...
  272 
Откърти се снощният сив, буреносен облак от ръба на връх Свети Костадин и се юрна надолу към Нейдеград, не можеш го стигна! Помъкна лошото време по сънените още улици и го обърна на бяла мъгла. Облаците от Гологунката и Сирнишка скала хукнаха по него, търкалят се и влачат мокър сняг, примесен с реже ...
  530  10 
Че съм ревнива, ревнива съм. Факт! Не че моичкият е някакъв хубавец невиждан, ама... Дето викат, може да е идиот, ама си е мой идиот, не си го давам! Не само идиот е той, Поликарп Поликарпов! По-възрастен е от мен с цели 12 години, наближава вече петдесетте и започна да оплешивява. Пусна си едно бир ...
  623 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  221 
Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
  214 
Хроня пола!
В солей пола,
с боти на Гучи –
мъж ми се случи!
Пълен, брадат – ...
  677 
Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона, ...
  305 
Дори заспала,
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...
  450 
Не болят вече
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...
  552 
Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.
Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш ...
  209  10 
Една-едничка звездица беше останала на утринния небосклон, и тя – неуверена и треперлива: ту светваше ярко и уж весело, ту се притулваше срамежливо зад някой облак, а накрая съвсем се загуби, потъна някъде и повече не се яви. Сигурно се уплаши, че слънцето ще затъмни красотата ù, та затуй реши да се ...
  398 
След като зачекнахме вече темата за фауната в Нейдеградско, благодарение на котарака любовник Шакир, ще ми се да ви разкажа и за още някой и друг неин представител. Този път обаче ще стане дума не за котешкото съсловие, което го има в Лешник и околностите, както навсякъде – и в одомашнен, и в див, ч ...
  265 
Шакир е котаракът на фрау Агнес от село Лешник, Нейдеградско. А тя е пенсионираната учителка по немски, която преди работеше в една пловдивска гимназия. Преподаваше немски език, защото е германка по произход. Не е задължително, разбира се, всички учители по немски да са родени в Германия, но това си ...
  255 
/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
  237 
/рондел/
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
  197 
/кръговратна танка/
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
  155 
Лукава, хитра – с хрисим вид
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...
  719  12 
/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...
  275 
Съмнения пак ме налитат, търсещи,
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена ...
  136 
Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...
  269 
Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари ...
  241  13 
Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – ...
  283 
Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
„Продължаваме Промяната“ прие поканата за среща с ГЕРБ
ГъТъПъКъ прочете:
„Продължаваме без бамята“ прие заканата за леща с ШЕРБ-ЕТ ...
  229 
Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...
  286 
Само на дъх съм
от океана.
Каменен влъхва –
с белег от пяна.
Насън дочувам ...
  122 
В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари с ...
  306 
В лек стих – като лист,
пленена от хайку съм
кехлибарено
крило на пчела.
31.10.2022 ...
  250 
С лек лик вдига лък,
ликуващ, лунният лъч.
В лака на люка
блести люспа – от лука,
по който плаках нощес. ...
  250 
/огледално кръговратно хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..
  237 
Propuestas
: ??:??