МарияДимитрова.67
1.020 el resultado
На чомп е колелото, а на ток
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...
  306 
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
  238 
Под сенките на бяла стряха,
в уюта тих на роден дом
мечтите слънчеви изтляха –
живея кротко, в полутон.
Не ме досягат летни бури, ...
  179 
Текст: Манос Елефтериу
Музика: Микис Теодоракис
Потегля в осем черен влак –
пътуване до Катерини.
Ноември месец ще отмине – ...
  377 
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
  367 
Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...
  651  28 
Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
  244 
Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди ...
  290 
Още е небето синьо,
боровинките – червени.
Дъхав здравец от градина
ще откъснеш ли за мене?
Нищо, че са осланени ...
  355  15 
Не мога да рисувам. Иначе бих си изписала едни очи, дето и софийските модерни кокони нямат, и вежди си бих извадила, пардон – изскубала, както си требе. Не да ги изкореня до косъм, сакън, ами да им придам форма впечатляваша и витиевата като есе на кандидат-студентка отличничка от СеУто. А то сега – ...
  405  12 
Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хлад ...
  357  10 
Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода ...
  329  14 
Пролетна оран.
Превръща капки в злато
небесен сеяч.
25.09.2023
https://www.youtube.com/watch?v=DtSwer4C-EQ
  298 
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  285 
***
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...
  530  37 
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
  289 
Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...
  643 
Луна без багаж
обикаля Земята.
Не ù завиждам...
Вариант на руски:
Зачем же... ...
  353 
За тероризма български се присетих днеска аз, четейки тук и там из виртуалната реалност на милата ни родина, че и отвъд нея. Той и „хъшът“ Христо Мутафчиев се е присетил и казал, че щѐ да го нарекат „артист-терорист“ , гаче хъшовството му е било малко, ами след министерството на културата българска ...
  810  43 
Приказка за джуджетата и пигмеите, разказана от Додона
Тая корона златна – с рубините, бисерите и перперите, дето я носи на празници нашата светла царица Илинда, не е обикновена, ами е правена по поръчка в златарското ателие при монетарницата във Велики Преслав от самия Дун Симън – майстора със злат ...
  439 
Студена е стаята, сякаш е смърт.
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...
  308 
Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
  341 
„Стихотоворение!“ възкликна Джъд и се зачете в йероглифите. Те гласяха:
Стрелата бумеранг ще го открие
дори и в най-дълбоките недра.
И спомена за него ще изтрие
в скалите над свещена пещера. ...
  557 
Какво ли означаваше „да излезеш навътре“? Пигмеят не уточни, но не беше трудно да се досетиш. Явно имаше друг изход от пещерата, водещ през недрата на платото. И дори не само един, а цели три!
„Вътрешността на къпинчовците е проядена като ементал.“, помисли си Джъд, докато оглеждаше внимателно стени ...
  497 
Разклащат се основите
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...
  283 
И този път дрезгавата предутринна светлина проникна в пещерата още преди Джуджилейла да влезе, но сега Джъд посрещна разсейването на мрака без радост и упование. Все още усещаше тъпа болка в областта на корема. Бързо вдигна ризата си и огледа мястото, където снощи вещицата беше забила острието на ку ...
  504 
Иде избор – политикът
пак в любов се обяснява
на народа на дръвника,
както го обезглавява.
Гащи дръж, електорате! ...
  314 
Музика и текст: Микола Янченко
1. Дъхат вишните, цъфтят,
бели като сняг.
А годините летят
не се връщат пак. ...
  447 
Уж звезди ми сваля –
те си греят горе.
Ще ми кръшка с Валя –
кръшно пяла, море!
Кръшно – да се скърши, ...
  370  21 
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...
  368 
Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...
  350 
От хаоса на дълбините
се ражда сребролюспест бяг.
Подръпнах лекичко юздите
и укротих вълна и бряг.
Луната, литнала с прибоя, ...
  338 
/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...
  362  11 
Сипе, сипе, сипе сняг.
От небето безотрадно
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.
Като зимна орис зла – ...
  729 
„Дали тя ме люби?“, попитах дъжда,
а той не отвърна, с луната рида.
Попитах морето: „Дали съм ù мил?“
То само мълчеше сред плисък унил.
И слънцето питах: „Ще люби ли, брат?“ ...
  686 
Вина ли е, че в синевата
на твоите очи съм в плен?
Че твоите коси от злато
в лъчи сияят вечно в мен?
Аз тях не мога да забравя ...
  615 
Магнолии с див полъх свеж,
упойващ дъх на олеандър…
Аз целият съм слух, копнеж.
В мечтите ми нахлу Касандра.
О, морски бряг! О, шумен бряг! ...
  672 
„Джуджилейла няма да успее!“, реши Джъд, докато наблюдаваше как крачещият с гигантски крачки, покрит със сняг Сабазий и ситнещата след него вещица се скриват зад завоя. „Ще се появи на Церемонията, когато всичко вече е свършило и Звездец е мъртъв. Но нея това въобще не я касае. Тя си мисли, че Сабаз ...
  447 
Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, ...
  539 
/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
  360 
Propuestas
: ??:??