MaRtiTyyy
126 el resultado
Подлудяваш ме. Сякаш не съм себе си, когато съм с теб. Караш страните ми да поруменяват, а краката ми да омекват. От всеки твой поглед в стомаха ми запърхват пеперуди. Всяка твоя усмивка окрилява душата ми. Всяко твое докосване ме разтреперва. Всяка целувка ме кара да летя.
Правиш ме щастлива. Не си ...
  897 
Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...
  785 
Сълзите ти с устни ще попия,
мъката ти като вино ще изпия,
сърце аз ново ще ти подаря,
за да можеш да обичаш.
Спомените ти в мене ще поема, ...
  614 
За да живее, човек се нуждае от приятели, с които да споделя, семейство, което да обича и човек, с когото да сподели живота си. Но за да общува нормално с тази група хора или с когото и да било, той трябва да се съобразява с тях.
Всеки се различава от другия по характер, принципи, предпочитания и ка ...
  2819 
"А сега остават тия три: вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта."
Животът на човек е наниз от емоции, кръговрат на радости и скърби. В основата на всичко стои сакралното трио вяра, надежда, любов. Но нима ние хората, подчинени на тези три сили, зависещи от тези три сили, можем да кажем ...
  10326 
В дом без слънце
сърцата погиват,
сълзите валят.
  482 
Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
  754 
Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
  1238 
Синева. Море.
Чайка самотно полита
към нечия длан.
Посветено на Ники (:
  577 
  867 
  806 
  700 
  708 
  669 
  1050 
"What do you see
when eyes are closed?
What do you see,
when eyes flick open?"*
Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перф ...
  740 
Беше топъл слънчев ден. Един от последните хубави дни преди идването на зимата. Скоро щеше да застудее, да завали сняг и да обгърне всичко в бялата си прегръдка, а природата да заспи зимния си сън. Слънцето срамежливо се прокрадваше иззад един облак и ми се усмихваше. Топъл вятър си играеше с няколк ...
  867 
Навън - скреж и сняг.
Сред сърцето - самота.
Тихо и пусто.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...
  467 
Беше един от онези зимни дни, в които по улиците няма жива душа. Студът щипе лицето ти, очите ти сълзят, а като проговориш, от устата ти излиза струйка пара и те кара да приличаш на парен локомотив. Не бих излязъл в такъв ден, но имах нужда да остана насаме с мислите си.
Скарахме се. Скарахме се и а ...
  701 
Рози червени
любовта не доказват
ако я няма.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...
  604 
Поглед умислен,
усмивка подир сълза.
Нима е любов?
  485 
Влюбен безделник
в безцветната стая
розово търси.
  456 
Чашата - пълна.
В сълзите горчиви
се давя сама.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...
  469 
Голите клони
вече самотно стърчат.
С дъх на есен.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...
  444 
Пътник без билет
на гарата самотна
чака есента.
  508 
Есенният дъжд
тъгата ни отмива.
И грейва радост.
  594 
За миг остана сама. Седна на масичката и извади от джоба си стара снимка. Бяха минали 7 години. Седем тежки за нея години, през които трябваше да се справя сама. Кога станаха толкова? Помнеше последния път, когато го видя, сякаш беше вчера. Спомняше си красивите му зелени очи и усмивката му. Каза й, ...
  777 
Златни копчета
на роклята есенна
в дървото блестят.
  610 
Първият ни поглед
при първата любов
искри от светлина,
но и от очакване.
Първото докосване ...
  561 
Земята е суха и напукана, също както сърцето ми. Растенията умират, също както съзнанието ми. Отчаяно се нуждаят от дъжд. А аз толкова силно искам да заплача... но нямам сили. Времето е мрачно, задушно. Черни облаци са надвиснали над замиращата майка земя, мирише на дъжд... но не вали. Черни и печал ...
  898 
"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...
  690 
Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръ ...
  953 
Нарцис се присмя
на минзухара в храста.
Вятър го отвя.
  489 
В тъмнината
на страха,
сгушила се
в безброй есенни листа,
тя тъгува ...
  574 
Трудно е да обичаш,
когато те мразят.
Трудно е да прощаваш,
когато боли.
Трудно е да повярваш, ...
  496 
Заключвам
стаята на мрака
и гълтам ключа.
А той потъва мъчително
дълбоко в моето съзнание. ...
  419 
Печката гори, искри сърцето пали, но студено е.
  564 
В океана
на твойте сини очи
плувам без пояс.
Посветено на Ники (:
  659 
Беше полунощ. Пълнолуние. Студен вятър развяваше косите ми. Босите ми стъпала докосваха сухата трева. Някъде в далечината проблясна светкавица и озари черното като катран небе. Само за миг, а после тъмнината отново ме обгърна. Приближих езерото. Водата беше кристална, почти като стъкло. Пресегнах се ...
  1517 
Коси разпилени с вятъра танцуват в ритъм мъглив.
  593 
Propuestas
: ??:??