MaRtiTyyy
126 el resultado
Къде са хората, които ме съдиха? Къде са хората, които ме мразеха? Къде са хората, които ме унижаваха?
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...
  883 
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
  653 
Очите сини
щурмуват безмилостно
моите мисли.
Посветено на Ники (:
  450 
Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
  1384 
В сини очи
срамежливо надничат
моите сълзи.
Посветено на Ники (:
  657 
You decide
Fiction and reality collide
Faceless and so busted up inside
You've been searching you've been crying out
Will you be destroyed by all your doubt? ...
  1252 
Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...
  1663 
В чаша празна
давя се в мисли далечни
на чуждо сърце.
  507 
Нежно заспала
в облак от коприна
плаче есента.
  385 
"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...
  542 
Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
  831 
Капките роса
в очите ми слепи
утрото внасят.
  448 
Тихо се ронят
в безцветната стая
воплите сини.
Посветено на Ники (:
  450 
Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...
  516 
  596 
  532 
From The Depht Of A Man's Soul
You asked me once how much I love you. I passed over in silence, scratched my forehead and silently said 'a lot'. I saddened you. I looked into your eyes and saw how a lonely tear sheded on your face and you hastened to wipe it. I didn't say anything. And how could I?
...
  1694 
Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
  691 
Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...
  1019  18 
В свят на чайки
брегът флиртува дръзко
с океана.
Посветено на Ники (:
  456 
Свещ. Легло. Чаршаф.
Аз и самотата сред
тиха тъмнина.
  431 
В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...
  661 
Мишката клика,
клавиатурата пише.
Бързаш. За къде?
  581 
Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...
  770 
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
  730 
Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
  757 
Всеки от нас е имал проблем, чиито решения са повече от едно, и вероятно всеки се е чудил по кой път да поеме, какво да прави оттук насетне. След като имаш няколко възможности, е хубаво да премислиш предимствата и недостатъците на всяка от тях, преди да направиш своя избор. Вероятността да тръгнеш п ...
  5278 
Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...
  775 
В-секи ден ме даряваш със своята усмивка
И-стинска,топла
К-ато слънчев лъч в мрачен ден
Т-ака щастлива съм, че си тук до мен
О-бичам те безкрайно много! ...
  619 
Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от ...
  629 
За да живее пълноценно човек, той се нуждае не само от материални облаги, но и от духовно извисяване. И именно религията е тази, която ни учи кое е добро и кое не, която ни показва правия път, защото тя е храна за душите ни.
И тук не става въпрос за целуване на икони, палене на свещи и ходене на цър ...
  20689 
Клоунът - тъжен.
Нишката скъсана
кой ще завърже?
Публикувано в литературен сборник "Огледало - Юбилейно" 2009г. към ГПЧЕ гр. Плевен
  500 
Бедността навред.
Малките Гаврошовци
молят за троха.
  425 
Облак от печал
сълзите си избърса
в мократа ми длан.
Публикувано в литературен сборник "Огледало - Юбилейно" 2009г. към ГПЧЕ гр. Плевен
  541 
"Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови"
Няма дете, на което да не са казвали "Не прави това", "Слез от там", "Не пипай онова". И съм сигурна, че няма дете, което да не мечтае да порасне и да прави каквото си поиска. И когато стане възрастен и се сблъска лице в лице с реалността, осъзнава к ...
  3674 
В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което пожелае, не може да постигне всички цели, които си поста ...
  2673 
Топла длан в мрака се прокрадва
с надежда тиха ледено сърце да стопли.
Устни срамежливо мечтите си споделят,
шепнат в унес тихи вопли.
Погледи разменят, радост и тревоги ...
  638 
Дори не ми трябва време да се замисля върху отговора си. Съзнавайки какво е положението в България и познавайки доста от "модерните" българи с мъка на сърце ще кажа НЕ.
Монахът, автор на "История славянобългарска", би се обърнал в гроба си, ако можеше да види България на 21век с нейните велики бълга ...
  4205 
Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...
  779 
Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
  681 
Propuestas
: ??:??