Napolitano (Валентин Желязков) - Obras

Чакай ме...(+ добавка) 🇧🇬

Чакай ме
(Провокирано от Константин Семонов)
Чакай ме, и аз ще те споходя,
но... ще трябва да ме чакаш много,
до края на света ще бродя ...

Napolitano

Poesía

2008-01-21T06:25:00+02:00 1.7K 44

Стъпките, които правим. 🇧🇬

Стъпките, които правим
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало, ...

Napolitano

Poesía » Civil

2008-01-20T13:51:49+02:00 1.2K 23

"Смъртта е невидима за нас" 🇧🇬

По идея на ВТ (Вили Тодоров)
"Защо постоянно да мислим и се тревожим за Смъртта, вместо да
се радваме на Любовта и живота? Нали за хората съществува само онова,
което познават, което са виждали, докоснали, изпитали? Когато ние сме тук, нея я
няма и затова не можем да я "видим". Когато тя пристигне, ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-01-19T11:01:33+02:00 1.2K 35

Смъртта е таз, която не умира! 🇧🇬

Дошла при Буда плачеща жена,
изгубила дeтенцето си свое,
тя молила и скубела коса,
върни го, давам си живота - твой е...
Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда, ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-01-18T00:27:12+02:00 1.5K 38

Джаки... сън (1,2,3) 🇧🇬

ДЖАКИ...(сън първи)
Мъгла е, гъста като мляко,
Лондон - минала епоха,
тук някъде и мене чака
съдбата, като зъл пройдоха. ...

Napolitano

Poesía

2008-01-17T06:05:30+02:00 967 27

Не го обичам "Господ"... 🇧🇬

И ето, Мамо, вече стЪмни се,
снегът в душата - заваля,
дали сега ти "горе" - будна си,
или бродиш в Райските поля?...
Има ли такова място "горе", ...

Napolitano

Poesía

2008-01-16T09:11:54+02:00 1K 1 21

Притча/та 🇧🇬

И понеже се отворих напоследък на много тъжни истории, надявам се с това малко да разведря атмосферата.. :))))
* * * * * * * *
Било студено и фъртуна вила,
а там, на голото дърво,
на клон самотен се е свило ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-01-15T09:56:58+02:00 1.7K 24

Гробът... 🇧🇬

Там, далеч извън града,
където диво вятърът пълзи,
опрял в земята силни колена,
юноша проливаше сълзи.
Букет притиснал до гърдите, ...

Napolitano

Poesía » De amor

2008-01-14T00:27:15+02:00 1.2K 22

Очите на смъртта... 🇧🇬

Това се случи на 26.07.1998г в Италия.
Моментно заспал човекът на волана, навлезе в моето платно и се вряза в мен. Този случай промени живота ми, мисленето ми, подхода и усещането ми към малките неща, накара ме да гледам на него от друг ъгъл. В очите на смъртта животът се вижда по друг начин. Но ето ...

Napolitano

Poesía

2008-01-13T01:21:48+02:00 3.7K 34

Огънят на любовта 🇧🇬

Ей, поете!... Плана моя чуй,
недей да страдаш и да търсиш чудото,
стани и бързо се обуй,
ела, за да разсеем с теб заблудата.
Не се страхувай, аз ще ти покажа ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-01-12T00:15:21+02:00 999 18

Гларус 🇧🇬

все още със сила в мойте крила,
търся своята суша в морето,
къде да отдъхна, къде да се спра.
Горе, високо, щастлив и доволен,
синевата за мене е храм, ...

Napolitano

Poesía

2008-01-11T10:25:48+02:00 1K 17

Горчиво кафе 🇧🇬

Къде изчезна от мен покоя,
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно, ...

Napolitano

Poesía » De amor

2008-01-10T01:07:52+02:00 1.2K 22

На жена ми, с любов 🇧🇬

Минават годините и сянката ляга
бавно, но сигурно на твойто лице,
а сякаш за мен си оставаш по-млада,
с по-нежно и топло, любящо сърце.
Заспива до тебе малката фея, ...

Napolitano

Poesía

2008-01-08T08:53:33+02:00 1.1K 26

"Рокля на цветя" 🇧🇬

Градът бе лъскав, истинско сияние,
витрина на луксозен магазин...
Пред нея мъж, загледан с обаяние,
в рокличка със вид неотразим...
Прекрасна - ярка, с хиляди цветя, ...

Napolitano

Poesía » Civil

2008-01-07T09:10:49+02:00 1.5K 30

Без мен... 🇧🇬

Самотата полепва по дланите
като синя мъгла преди здрач,
потаила в сърцето си раната,
аз в пространството чувам, че плачеш.
Нека слънцето грейне отново ...

Napolitano

Poesía » De amor

2008-01-06T01:06:56+02:00 897 26

Не казвай нищо!... 🇧🇬

* * *
Не ме закачай, остави да те обичам,
не казвай нищо! Замълчи!...
Желая те, със поглед те събличам
и оглеждам се във твоите очи. ...

Napolitano

Poesía » De amor

2008-01-05T00:22:28+02:00 2K 38

„Мъжете никога не плачат!..." 🇧🇬

Усещам глас и тътен на прокоба,
в пороите на мъките ми крачи,
и съска във ухото ми със злоба...
„Мъжете никога не плачат!..."
Някой ме неучи да не плача - ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-01-04T09:57:47+02:00 3.4K 1 41

Синя роза.... 🇧🇬

* * *
Прости, че те накарах да тъгуваш,
навлязох бурно в твоя ден,
оставих те да чакаш, да бленуваш
сред сънища и спомени за мен. ...

Napolitano

Poesía

2008-01-03T09:21:53+02:00 2.8K 23

Срещата.... 🇧🇬

Там, в планината на черна пътека
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид ...

Napolitano

Poesía

2008-01-02T07:13:21+02:00 820 12

Животът е... странен и все в тоя род... 🇧🇬

* * *
Видях я аз, на трамвайната спирка,
с шлиферче тънко, с чадър във ръка,
а аз нарамил... лопата и кирка,
от работа сбъркан се връщах - дома. ...

Napolitano

Poesía

2008-01-01T02:04:49+02:00 981 22

Сърничка ли?!... 🇧🇬

Ах, как не искам аз да съм вълкът
от приказката с шапка с цвят червен,
че да ми тежи на съвестта грехът,
че с дърта мърша бил съм зарибен.
Че после да ми се прииска ...

Napolitano

Poesía » De humor

2007-12-31T08:52:04+02:00 2.1K 16

Морска симфония... 🇧🇬

МОРСКА СИМФОНИЯ
Учихме някога в клас
за Илиада и Одисея,
как Омир пял е в захлас
своите песни от кея. ...

Napolitano

Poesía

2007-12-30T08:39:57+02:00 907 12

Страхувам се за дъщеря ми... 🇧🇬

Провокирано от
(Благодаря ти Рени, че ме накара да се замисля)
СТРАХУВАМ СЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ...
Когато всяка нощ заспива,
аз пазя крехкия и сън, ...

Napolitano

Poesía

2007-12-29T07:53:23+02:00 880 23

Истини.... 🇧🇬

Колко ли истини има във нас
и колко ли ние не казваме?...
Угодните нам, говорим на глас,
от колко ли други се пазимe?...
Понякога искаш тъй да извикаш, ...

Napolitano

Poesía

2007-12-28T09:15:30+02:00 866 20

Всяко зло... 🇧🇬

ВСЯКО ЗЛО...
Та оня човек от черния списък,
дето ангела взел, че убил е,
някак май и менe същиса,
та и аз да ви кажа какво надробил е... ...

Napolitano

Poesía

2007-12-27T01:57:28+02:00 987 26

Там, където бедните се молят... 🇧🇬

ТАМ, КЪДЕТО БЕДНИТЕ СЕ МОЛЯТ...
Там, където бедните вървят
сред небостъргачи или мелници,
там, където плашат свойта смърт
с ужаса на свойте делници. ...

Napolitano

Poesía

2007-12-26T09:18:30+02:00 778 18

Липса... 🇧🇬

* * *
клипове:
Нощите, които никога не свършват,
трепети, които теглят ме напред,
спомени, които си отиват и се връщат ...

Napolitano

Poesía

2007-12-25T12:49:57+02:00 928 17

Брат съм и бил?!... 🇧🇬

Брат съм и бил?!...
Когато слънцето се слее със отвъдното
и се претърколи зад невидимия праг,
и мечтата ти остава недосбъдната,
и в огледалото пред теб откриеш враг, ...

Napolitano

Poesía

2007-12-24T06:41:31+02:00 1K 19

Чудеса... 🇧🇬

* * *
От света, забравен някъде край пътя,
в едно бунгало, в пуста долина,
прекрасен спомен погледа ми мъти,
прекрасен спомен за една жена. ...

Napolitano

Poesía

2007-12-23T00:55:46+02:00 838 19

Цветето... 🇧🇬

ЦВЕТЕТО
Нейде сред мъглите на степта,
сред синьото на пурпура, в което
един лъч от сляпа светлина
разказва за души в небитието. ...

Napolitano

Poesía

2007-12-22T00:50:50+02:00 1.5K 22

На ада в няколкото кръга 🇧🇬

Прибрах се, тя беше "взела" вана,
облечена ме чакаше и пушеше цигара...
А, тя ли?! - Казваше се Анна,
може ли човек да я забрави.
Обичах я всецяло и навеки, ...

Napolitano

Poesía

2007-12-21T11:26:48+02:00 1.1K 25

В търсене на любовта 🇧🇬

И бродил той в тъма за слепи,
да търси своята любов,
преминал през пустини - степи,
и спрял до порти със покрОв.
А там зад портите, отвъд, ...

Napolitano

Poesía » De amor

2007-12-20T12:04:15+02:00 1.1K 15

Любовникът... 🇧🇬

С майка си споря на тема позната,
може ли чувства да имаш на друг към жената?...
Може ли тя с нещо да те привлича,
може ли нея, омъжена, ти да обичаш?...
Аз смело подържам своята тема ...

Napolitano

Poesía

2007-12-19T06:17:51+02:00 1.1K 33

Кома 🇧🇬

Във влажните очи на птиците,
свободни в своята дива природа,
миех краката си от хорската тиня
и стисках в шепи сърцето си.
Събираха се облаци в очите ми, ...

Napolitano

Poesía

2007-12-18T08:47:36+02:00 980 24

Човек си тръгва... 🇧🇬

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...
Въздуът наоколо зарАзен е,
напоен е на двама от мъката,
но който обича помAзан е
и следва на Бога заръката. ...

Napolitano

Poesía

2007-12-17T08:24:15+02:00 874 19

Богохулство 🇧🇬

Една от професиите ми е илюзионист. Веднъж, по време на спектакъл в Италия, някой ме бе попитал:
- Кой е най-добрият илюзионист в света за всички времена?
Отговорих:
- Онзи, който е измислил... Бог... (не беше добра идея... в родината на католиците... )
*** ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2007-12-16T00:09:33+02:00 2K 49

Завръщане 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ
Три години след наш`та раздяла
аз заминах, напуснах страната,
но пазех те в себе си, цялата в бяло,
и плашех с теб самотата. ...

Napolitano

Poesía » De amor

2007-12-15T07:32:11+02:00 863 12

Еротичен сън 🇧🇬

ЕРОТИЧЕН СЪН
Сънувам те на спалнята от бяло,
завита само със парфюма фин,
докосвам с пръсти тръпнещото тяло
и любим се сред нежен балдахин. ...

Napolitano

Poesía » De amor

2007-12-14T07:45:47+02:00 1.8K 1 11

Когато те няма 🇧🇬

* * *
Вятърът стърже в oлуците
и в ъгъла, там, притаен,
заслушан, долавям във звуците
как спомени плачат във мен. ...

Napolitano

Poesía » De amor

2007-12-13T08:01:31+02:00 1.1K 13

Там горе... 🇧🇬

* * *
Ти бил ли си там горе в планината,
когато я погълне черна нощ
и само светлината на луната
огрява страшната й мощ? ...

Napolitano

Poesía » Del paisaje

2007-12-12T08:38:20+02:00 1.3K 11