тюркоаз
940 el resultado
Тя сутрин се къпе в росата,
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила ...
  561 
Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна, ...
  513 
Любовта ни е огнена лава,
от рождение все е кипяла
и е вярно, че много е стара,
и е вярно, че малко е млада.
Любовта ни е все пак опасна, ...
  630 
Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...
  632 
Има те, мой фантазиен свят,
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...
  485 
В градината на моята душа
засаждах скъпи спомени.
И молих се за топъл дъжд в нощта
с мелодии отколешни.
И рукна тъй внезапно, изведнъж, ...
  502 
Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
  579 
Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...
  452 
  768 
  836 
  709 
  622 
  680 
  661 
  696  12 
  738 
Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...
  604 
  823 
  670 
  757  13 
  625 
Аз впивам душата си в теб като песен,
която си пее някой самотник,
втъкаваме тялом и духом всяка есен
и търсим по пътя светлост в тъмата.
Посрещаме заедно изгревна ласка, ...
  649 
  791 
Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
  575 
Дали и той без обич страда,
или като отшелник остарява.
Дали на розите се радва,
или е полужив несретник.
Дали изплаква си очите, ...
  577 
Прилича на ято от птици политнали
над синьо-зелени, блестящи повърхности.
Прилича на приказки чудни небивали,
разказвани само на тези - повярвали.
Прилича на есенни листи отронени, ...
  539 
Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...
  564 
  650 
Дивно хубава си и шармантна като есен,
с глътка вино ме докосваш, сякаш ме опиваш,
Аз, с широкопола шапка скришом нежност
и с глътка лято - стомната ти ще напия.
Ти ще ме обагряш и с целувки като есен ...
  533 
Дали има нещо струващо си мъката,
мълчаливи герои, забравени чеда божии,
клети героини открили рая или пъкъла,
своя свят възкресявате като стожери.
Ликувате един в друг, когато се огледате ...
  598 
Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни, ...
  513 
Чуй ме как диря твоето име,
родена съм да те открия
в мечта, в мъглата заблудена,
в надежда, може би поразгневена,
в безветрени мигове несбъднати ...
  474 
  720 
Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща, ...
  506 
Дали видение е Тя, тъй приказно,
или извайвал я е с думи краснописец,
дали преструвала се сто години,
да чака принца зла магия да отмие.
Дали река е, с цветове невиждани, ...
  538 
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята, ...
  648 
От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...
  548 
  863 
Аз търся вечно истината своя,
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...
  504 
Влетя любов, дори в съня,
премина зной и мраз,
разбунено море си - смут навя,
да, знам, че имам час -
да се родя и да умра, ...
  472 
Propuestas
: ??:??