yotovava
2.568 el resultado
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
  371  14 
Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
  256  12 
ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО
Небесен сок в кръвта ми ври.
Но трудно е да се опише мракът?
Чертите на раздялата са три,
преминах две – а в третата се свлякох. ...
  268 
Зад небесните звездни кошари
вакли призрачни агънца блеят.
Крачи – свит в ямурлук – Януари
и косите му снежни ветреят.
Още сън е зелената риза ...
  222 
Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...
  304  10  10 
ДРАСКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дали разчела съм погрешно
от Бог изпратените знаци?
Раздипли тънката си дрешка
в очите ми зелено лято. ...
  243 
ЛЮБОВНА ПУНКТУАЦИЯ
Дали разбираш колко съм добра,
щом няма да те спирам на сбогуване?
Сълзата ми стрелките превъртя
и върна ги до точката на нулата. ...
  286 
РИСУНКА С ТУШ И АКВАРЕЛ
Босоного октомврийско утро.
И зад хребетите – в шал мъглив,
позлатеният сред здрача купол –
небрежно драснат със молив. ...
  202 
ПРЕБОЛЕДУВАНЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа. ...
  695  10 
  442  10 
  520 
Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.
Не разбрах как успя подранилия здрач да измолиш ...
  257 
БРЕЗИЧКА В КРАЙНИЯ КВАРТАЛ
Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка. ...
  175 
  442 
  698 
  417 
ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...
  225 
  588  11 
ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах. ...
  256 
СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...
  291 
  608 
  1009  11 
ДЪГА ЗА РАЗДЯЛА
Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство. ...
  236 
ПО СПРЕЛИТЕ СТРЕЛКИ НА ЦИФЕРБЛАТА
А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока. ...
  323 
  605 
  1076 
  504 
РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ
Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града. ...
  820 
ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато. ...
  455 
  1131  11 
На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея ...
  208 
СЪРДЕЧЕН ЕКВАТОР
Най-трудно е да кажа сбогом
след изкушаваща измама.
Това е драконова болест.
Лечение за нея няма. ...
  226 
ЛУДА ПРИКАЗКА
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...
  253 
  707 
  956 
ПРОЛЕТЕН КАЛЕЙДОСКОП
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
  190 
  618  13 
ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
  191 
ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
  213 
РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
  279 
Propuestas
: ??:??