Otros - Prosa

Вярвай, че си обичан 🇧🇬

Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...

martines1

Prosa » Otros

2011-05-02T21:43:30+03:00 1.2K 4

Опитах се да те обичам 🇧🇬

Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...

lility

Prosa » Otros

2011-05-01T11:06:56+03:00 1.1K 3

Недостатъчна ли съм за себе си? 🇧🇬

Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...

alexein

Prosa » Otros

2011-04-28T21:38:31+03:00 1.4K 1

16:30 🇧🇬

16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...

Raindrops_on_my_skin

Prosa » Otros

2011-04-28T21:32:09+03:00 1.3K 1 3

Сълзичка 🇧🇬

Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...

energi4nata

Prosa » Otros

2011-04-28T20:50:00+03:00 995

Хлад 🇧🇬

Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...

lility

Prosa » Otros

2011-04-27T18:42:11+03:00 815 3

Cбъдната мечта 🇧🇬

Ако този свят е просто една мечта...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...

martines1

Prosa » Otros

2011-04-27T15:17:48+03:00 755

Последен дъх 🇧🇬

„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...

alexein

Prosa » Otros

2011-04-27T10:15:37+03:00 1.2K 1 3

Папàта и… МЕИ 🇧🇬

Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-26T02:08:18+03:00 3.1K

Инженерът и Кремиковци 🇧🇬

ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-25T04:11:08+03:00 3.1K

Нарисуван свят 🇧🇬

Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...

slaveja123

Prosa » Otros

2011-04-23T22:32:30+03:00 1.5K 4

Надежди 🇧🇬

За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...

cryingangel

Prosa » Otros

2011-04-23T22:10:20+03:00 835

Доверие 🇧🇬

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...

peta1

Prosa » Otros

2011-04-21T23:30:40+03:00 1.2K 9

Тя 🇧🇬

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...

ivichka

Prosa » Otros

2011-04-21T22:55:00+03:00 1.1K 1

Подарен миг 🇧🇬

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...

usmiwkata

Prosa » Otros

2011-04-21T22:14:33+03:00 1.1K

Кажете "и на Петър"! 🇧🇬

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2011-04-20T22:27:49+03:00 950 2

Хей, ти! 🇧🇬

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

yeah3

Prosa » Otros

2011-04-19T22:18:22+03:00 1.7K 5

Сянката 🇧🇬

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

slaveja123

Prosa » Otros

2011-04-19T22:12:05+03:00 1.2K 2

Женски разговор 🇧🇬

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-04-19T22:11:37+03:00 1.5K 3

Когато Свириш 🇧🇬

Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш ...

Disillusional

Prosa » Otros

2011-04-16T23:55:59+03:00 1.2K 1

Аз не се намерих! 🇧🇬

Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...

m1l3t0

Prosa » Otros

2011-04-16T23:44:40+03:00 1.2K

Дъждовно време 🇧🇬

Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-04-16T22:03:20+03:00 1.3K 9

Вчера и днес 🇧🇬

ВЧЕРА И ДНЕС
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...

wishpin

Prosa » Otros

2011-04-16T11:21:45+03:00 1.2K 3

Последна доза 🇧🇬

Последна доза... живот
Всеки в живота си има мечти и цели! Някой казват "Живей за мига!" Но не осъзнават, че миговете ние хората си ги правим такива! Дали с помощта на някой друг или със собствени усилия? Никой не ни е дал правото да избираме следващия миг от живота си. Аз бих казала, че живея за хо ...

usmiwkata

Prosa » Otros

2011-04-15T21:35:07+03:00 1.6K 1

Смело напред! 🇧🇬

Когато те обичах,
когато по тебе тичах
и когато не смеех да си призная,
тогава не знаех как да реагирам,
а сега просто съжалявам... ...

energi4nata

Prosa » Otros

2011-04-15T13:08:53+03:00 1.1K

Съвети как да се превърнеш в гадняр 🇧🇬

Ако спазвате дословно тези съвети, ви гарантирам, че другите ще се страхуват и ще се съобразяват с вас, но със сигурност няма да ви обичат, ще ви избягват и мразят, едва ли ще ви уважават.
1. Дръжте се надменно и предизвикателно, не се съобразявайте с никой и не зачитайте чуждото мнение! Вие винаги ...

georgovabc

Prosa » Otros

2011-04-14T19:06:15+03:00 915 2

Лъжец 🇧🇬

Днес съм дъждовна. Мислите ми от дни са влажни, лепнещи и водещи към тежки простуди емоциите ми. Не мисля, че вината е в мен. Не мисля и че черните мрачни облаци в характера ми са се събрали от само себе си.
Ти си лъжец! Не лъжеш само мен, лъжеш и себе си. Което пък те прави патологичен лъжец, защот ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2011-04-14T17:16:06+03:00 1.8K 4

Великденска нощ 🇧🇬

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Подавам си паричката. Тя звъни. На фона на това фантастично и нечувано богословно пеене тя звъни. Успокояващо неземно е. И така огласена и така осветена, църквата става най-красивото и най-святото място на света. Става храм на човечност. Чудна нощ. С цвят на мед и вино, с цвят на отк ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-04-14T16:22:37+03:00 1.7K 1

Среща 🇧🇬

Когато един ден я срещна и погледна дълбоко в очите ù, ще ù задам въпроса: Какво вземаха на тебе... какво загуби ти? Вземаш най-скъпото ни много рано, а нас оставяш ни да страдаме в самота! Кого изгуби рано, кой прокле те с таз съдба, да бягаш след живота... докато той върви едва-едва? Защо най-силн ...

binka93

Prosa » Otros

2011-04-14T00:20:00+03:00 770

Двойно отмъщение 🇧🇬

ДВОЙНО ОТМЪЩЕНИЕ
Този разказ е много странен и то не със съдържанието си, а по начина, по който се появи. Доста мислих преди да го публикувам, защото има неща, които надхвърлят обикновеното „необикновено“.
Понякога през нощта, след като вече съм си легнал, ми се случват странни неща. Например да “че ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-13T23:30:47+03:00 1.2K

Сън! 🇧🇬

Всяка сутрин, щом събудя се,
пред мен изправя се
портрет незнаен
и подсъзнателно зачудих се
чий облик там е изправен... ...

energi4nata

Prosa » Otros

2011-04-13T21:11:11+03:00 848

Загуба 🇧🇬

Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-04-13T21:09:27+03:00 812 8

"Детето учи човека" 🇧🇬

„ДЕТЕТО УЧИ ЧОВЕКА”
Миналата зима се бях издухала. Ама такова издухване... Нищо, нищичко нямаше в главата ми. И честно казано ми харесваше или поне не ме плашеше. Щото, нали, нещо като е празно – може и пак да се напълни. Утеха...
Е, тази зима ми се напълни главата. И не просто се напълни, ами напра ...

veronika66

Prosa » Otros

2011-04-13T08:48:36+03:00 1.2K 2

Масенго - скулпторът от джунглата 🇧🇬

Масенго – скулпторът от джунглата
След около час отново бяхме във въздуха. До самото кацане в Бразавил пътувахме спокойно. На летището също нямах проблеми. Този път, противно на досегашната ми практика, се обадих в посолството, откъдето веднага изпратиха кола. Още по пътя се отбихме в офиса на местн ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-12T23:58:17+03:00 1.3K 5

Завръщане към хубавите спомени! 🇧🇬

Понякога към спомените си се завръщам
как запознахме се на мегдана и как страстно
гушнахме се... И как цяла нощ после
на хорото кръшкахме...
Кръшкахме, защото ти беше с друга, а аз - с друг... ...

energi4nata

Prosa » Otros

2011-04-12T18:33:17+03:00 966

Заслужени поздравителни адреси 🇧🇬

Заслужени поздравителни адреси
При една от разредените ни вече срещи, един мой приятел ми разказа нещо, което ме впечатли толкова силно, че когато „прописах”, се опитах да го опиша. Изпратих му написаното по електронната поща с въпрос, дали мога да го включа в моята поредица „Живот без грим”. В нача ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-11T01:11:52+03:00 3K 7

Играта 🇧🇬

ЗАЛОЖИХТЕ ЛИ ДНЕС?!
В някои държави хазартът е забранен, но как можеш да забраниш нещо със закон, щом хората имат вроден инстинкт към хазарта и залагат всекидневно.
Няма значение каква е играта (защото всичко е игра) - дали в любовта, дали с приятелите и семейството, всекидневно залагаме с надеждата ...

manika74

Prosa » Otros

2011-04-10T20:08:55+03:00 1.2K 7

Боядисани яйца 🇧🇬

БОЯДИСАНИ ЯЙЦА
Той е направил кафето, до главата ми е. Не ми се пие. Отдавна, отдавна има вкус на някаква алхимична смес. Говорим си, колкото да не е без хич. Тъжна работа. Оная, моята птичка, как се е разпяла само навън. Уж я чувам, ама ми е все тая. Той ми дава пари за козунак. Отивам и купувам. Д ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-04-10T11:19:50+03:00 1.3K 1 9

Via Dolorosa 🇧🇬

Късно след полунощ жената от другата стая престана да плаче и тогава съвсем ясно чух, че някой ходи по покрива. На седмия ден от пребиваването ми в хотел Елсинор се появи Магдалина и обясни, че цикълът и се бави, а освен това някъде в дистанцията между първото и второто пришествие е паркирал мерцеде ...

radi.

Prosa » Otros

2011-04-09T20:16:39+03:00 826 6

Защо не станах мастит бизнесмен 🇧🇬

Защо не станах мастит бизнесмен?
След настъпилите промени в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното: „Като си толкова „печен“, защо не създадеш собствен бизнес?“
Всъщност това си беше съвсем логичен въпрос, защото при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

2011-04-08T23:11:36+03:00 1.5K 3