Relatos - Prosa

Жената с кученцето 🇧🇬

Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...

Аnna

Prosa » Relatos

2016-02-13T19:28:08+02:00 785 1

Гняв 🇧🇬

За него не беше трудно да проникне в апартамента. Сега се настани удобно в креслото, стаил дъх. Обгърна го мрак и тишина. Леко потрепери, защото тази обстановка му напомни за дома. Първото усещане, което помнеше изобщо в живота си, беше студ. Дали студа от дома или студа на онзи мразовит ден, когато ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2016-02-13T19:23:25+02:00 979 1 10

Пъкъл IX 🇧🇬

ПЪКЪЛ IX
Хаос. Първото което усещам е неопределеност, без форма, без съдържание и смисъл. Това ли е първичната материя, изначалното съдържание на нещата? Една голяма липса обгръща всичко наоколо и понятия като материя, пространство и време нямат никакво съдържание. Съществувам ли? Или вече съм мъртъ ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-13T19:09:37+02:00 603

Изабел - Част първа 🇧🇬

Графинята се бе облегнала на меката възглавничка. Погледът й блуждаеше наоколо, от време на време, помръдваше леко, за да прогони поредното насекомо кацнало върхо нежната й кожа. Ако човек я погледнеше не би открил нищо не обикновено, но точно този ден нищо не беше както трябва. Тя мислеше трескаво ...

monikas

Prosa » Relatos

2016-02-12T07:46:16+02:00 741 4

Миг 🇧🇬

„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, ...

Аnna

Prosa » Relatos

2016-02-11T23:05:45+02:00 771

Обичай ме, любими, само това...(последна част) 🇧🇬

В един момент обаче телефонът му звънна и той се спря, за да го погледне. Това гласеше съобщението, което му беше изпратено:
”Чакам те във стаята си глупчо мой...!
Исках само за малко, да се държа с теб,
така както и ти с мен се държа.
Исках да те застигне за малко нещото, ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

2016-02-11T20:07:47+02:00 814 1

Пъкъл VIII 🇧🇬

ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-11T17:37:46+02:00 652

Първа глава 🇧🇬

Първа глава
Това предградие не приличаше на останалите. То изобщо не можеше да се нарече така. Мястото можеше да се определи само по един начин-Ад, обитаван от нещастници, наказани да изкупват греховете си. Но какви грехове бяха извършили тези нещастници, та животът ги наказваше така жестоко. Сякаш ...

monikas

Prosa » Relatos

2016-02-11T17:27:35+02:00 621

Обичай ме, любими, само това...(Трета част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Трета част)
През същите тези няколко месеца, Рейна си повтаряше същото за пореден път. Отново и отново:
-Не, не...не може това да е краят...! Обичай ме любими, само това...
В момента в който Давид разбра, че Рейна се е завърнала от своето пътуване, отиде да я види в у ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

2016-02-10T23:33:11+02:00 584

Среднощни неволи 🇧🇬

Нощ. Гъста мъгла. Прозорецът на стаята ми е леко открехнат и бълва навън цигарен дим на талази. В краката ми гальовно се търкаля празна бутилка Jack. Навярно се мисли за домашен любимец. И има право – любимец е. Дробовете ми вдишват нова доза никотин, задържат го няколко секунди и после звучно го из ...

NikoVat

Prosa » Relatos

2016-02-10T20:39:38+02:00 2.2K 9

Морето 🇧🇬

Някога имал ли си това чувство, че животът ти е филм, но ти не си главното действащо лице? Че всичко просто минава през погледа ти, а ти си просто наблюдател? Озоваваш се на места, сякаш отнесен като листо от есенния вятър. Е, "моето" място е до морето. Дали защото там е единственото място, където м ...

katerinaaa

Prosa » Relatos

2016-02-10T18:24:51+02:00 1.5K 1

Bonne Nuit, Mon Amour (Лека Нощ, Любима Моя) 🇧🇬

Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя ...

redeems

Prosa » Relatos

2016-02-10T18:19:58+02:00 1.1K 5

Пъкъл VII 🇧🇬

ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-10T13:57:14+02:00 597

Братя Юзеирови 🇧🇬

Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...

Volter

Prosa » Relatos

2016-02-10T13:54:42+02:00 1.4K 1

Памет 🇧🇬

- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво ...

monikas

Prosa » Relatos

2016-02-10T13:49:48+02:00 653 2

Уиски и любов 🇧🇬

Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задъ ...

Аnna

Prosa » Relatos

2016-02-09T21:15:34+02:00 837 2

Без изход 🇧🇬

Ирина беше единствено дете в семейството, добра и кротка. Отрасна в малък провинциален град. С удоволствие помагаше на родителите си. Беше добра ученичка и с отличие завърши средното си образование. Искаше да следва медицина, но така се случи, че баща й загина при нелепа трудова злополука. Платиха и ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2016-02-09T21:14:29+02:00 974 7

Пъкъл VI 🇧🇬

ПЪКЪЛ VI
„… да, нечестивецът! Йов. За малко да се проваля с този горделивец. Добре, че се осъзнах и не го довърших. Нямаше да е справедливо. Но и Сатанаил добре ме подреди, да не види мир дано! За малко да ме накара да повярвам в думите му, че не ми бил верен. Той ти се кланя само заради благополучи ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-09T20:34:40+02:00 602

Обичай ме, любими, само това...(Втора част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Втора част)
Известно време след това, свободни от всякакви пречки, ангажименти и предразсъдъци със цялата сила и искреност на света-Рейна и Давид изживяваха истински своята безгранична и безусловна любов...! Обичаха се, въпреки че бяха различни характери, но се допълв ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

2016-02-09T18:49:25+02:00 689 1

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

2016-02-08T16:38:41+02:00 650

С вярност до гроб 🇧🇬

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

2016-02-07T21:04:32+02:00 1.2K 9

Къщата при езерото 🇧🇬

-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...

Аnna

Prosa » Relatos

2016-02-07T21:03:25+02:00 800 1

Елегия 🇧🇬

Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната желез ...

strina

Prosa » Relatos

2016-02-07T21:01:09+02:00 850

Идеалите на новото време 🇧🇬

Още от най-ранните се тийнейджърски години, Марина разбра, че животът в малкия провинциален град не е за нея. Първото, срещу което възнегодува, беше най-близката заобикаляща я среда – къщата. Макар семейството й да беше от средната каса в града, тя имаше само една стая и то не неприкосновена. Майка ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2016-02-07T21:00:47+02:00 1K 13

Учи мата 🇧🇬

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-07T20:56:27+02:00 1.5K 4

Г-жа Николова 🇧🇬

Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони. Денят в училище, а и извън него пр ...

Аnna

Prosa » Relatos

2016-02-07T20:49:04+02:00 780

Име като злато 🇧🇬

Име като злато (от поредицата "Бакойски хроники")
Когато бях малък имах голямо желание да се науча на занаята на баща си.
Той беше електротехник, а по онова време добрите елтехници се брояха на пръсти. Баща ми почти всеки ден обикаляше кварталите на града и околните села, за да ремонтира електроуред ...

gitarist

Prosa » Relatos

2016-02-07T20:47:54+02:00 961 2

Мистериозната лейди 🇧🇬

Дългоочакваното утро най-после настъпи. След цяла една нощ изпълнена с тътена на гръмотевици и проливен дъжд, небето накрая се изясни. Черните облаци се разсеяха и в ранните часове на деня дори се усмихна слънцето. По листата на дърветата блещукаха като хиляди успали се звезди капките, останали от с ...

Boyan

Prosa » Relatos

2016-02-06T20:56:18+02:00 876 8

За един хляб 🇧🇬

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2016-02-06T20:36:24+02:00 1.2K 1 17

Краят на дните 🇧🇬

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

alhimika

Prosa » Relatos

2016-02-06T09:47:57+02:00 994 1

Камъните падат 🇧🇬

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Volter

Prosa » Relatos

2016-02-05T21:37:20+02:00 1.4K

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

perperikon

Prosa » Relatos

2016-02-05T21:33:58+02:00 1.3K 2 10

Сбъдната мечта 🇧🇬

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2016-02-05T21:21:15+02:00 1.2K 1 6

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

erik-lucifer

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños, Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

2016-02-05T21:16:20+02:00 1.3K

Пъкъл V 🇧🇬

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-05T20:41:11+02:00 620

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2016-02-05T20:37:42+02:00 949 1

Тя 🇧🇬

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

nezemna

Prosa » Relatos

2016-02-05T20:16:54+02:00 732 2

Пъкъл IV 🇧🇬

ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудоде ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2016-02-04T12:30:05+02:00 781

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

TytoALBA

Prosa » Relatos

2016-02-04T05:44:54+02:00 1.4K 7

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

popolo

Prosa » Relatos

2016-02-03T22:27:44+02:00 1K 10