Relatos - Prosa

Природи и породи - III 🇧🇬

Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над не ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-08-01T00:13:44+03:00 1.2K 18

Сбогуване с ТЕС - ІІІ 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС - ІІІ
Трябваше да подпишем договор за спешна доставка на нова тежка строителна техника с белгийския филиал на фирмата „Катърпилар”. Всичко беше готово, дори ние с главния счетоводител Димитър Трендафилов бяхме подписали. Липсваше само подписа на Генералния директор. Обадих се на Джер ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-08-01T00:08:58+03:00 2.2K 7

Сянката на Невидимия 🇧🇬

Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Prosa » Relatos

2011-07-31T14:20:49+03:00 4K 56

Природи и породи - II 🇧🇬

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-07-31T00:30:50+03:00 1.2K 20

Природи и породи - I 🇧🇬

В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-07-30T14:01:28+03:00 1.2K 1 15

Десет зелени джанки 🇧🇬

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

icohim

Prosa » Relatos

2011-07-29T22:51:13+03:00 1K 7

Скерлю 🇧🇬

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...

kulinarnimisli

Prosa » Relatos

2011-07-29T22:39:01+03:00 768

Песента на щурците 🇧🇬

Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...

sdacu

Prosa » Relatos

2011-07-29T12:03:15+03:00 1.1K 2

Едно тъпо разказче 🇧🇬

Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...

kasius

Prosa » Relatos

2011-07-29T09:56:18+03:00 1.1K 6

Миниатюри 🇧🇬

- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-29T09:46:06+03:00 937

Невидимата 🇧🇬

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...

670301

Prosa » Relatos

2011-07-28T14:17:38+03:00 865 2

Човек с чувства 🇧🇬

Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...

Freedom12

Prosa » Relatos

2011-07-27T20:20:22+03:00 1.5K 4

Аромат на любов 🇧🇬

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-07-27T13:20:18+03:00 1.3K 1 7

Разходка из София 🇧🇬

Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...

gudman

Prosa » Relatos

2011-07-27T11:02:01+03:00 2.1K 2 4

Зад кулисите... с Краси 🇧🇬

Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2011-07-27T10:45:11+03:00 1.2K 9

Бъркотията 🇧🇬

На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...

bradshaw

Prosa » Relatos

2011-07-27T10:29:36+03:00 772

В очите на мрака 🇧🇬

В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...

denitto

Prosa » Relatos

2011-07-27T10:26:44+03:00 1K 2

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-27T10:17:23+03:00 1.1K

Дядото и Мичето 🇧🇬

Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...

kulinarnimisli

Prosa » Relatos

2011-07-26T22:59:38+03:00 853 3

Помпа кючек 🇧🇬

ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...

Romanov

Prosa » Relatos

2011-07-26T19:06:16+03:00 3K 11

Почти тривиална история 🇧🇬

Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...

странница

Prosa » Relatos

2011-07-26T18:44:13+03:00 1.3K 20

"... Но не забрава, ах, но не забрава" 🇧🇬

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...

670301

Prosa » Relatos

2011-07-24T23:52:39+03:00 893

Бира, цигари и рок 🇧🇬

Петък вечер. А на мен ми се излиза. Ама къде да ида? То тука едни дискотеки, едни клубове... мани-мани. Направо да ти се отще да излезнеш. Ама както и да е. Трябваше да изляза малко, за разнообразие. Взех си един душ, облякох се набързо и тръгнах. Преди няколко часа ми звъннаха да ми кажат, че довеч ...

runaway1992

Prosa » Relatos

2011-07-23T20:20:17+03:00 1.1K 2

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Ще ме дават по телевизията! - с тези думи нахлу в палатката им Ко Та Рак.
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-22T23:29:45+03:00 979

Дъжд 🇧🇬

Кап, кап, кап.
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...

unbreakable

Prosa » Relatos

2011-07-22T18:53:06+03:00 1.5K

„На жена и нещо – мъж без нещо” 🇧🇬

Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-07-22T15:51:47+03:00 1.8K 34

Пътуване... към никъде 🇧🇬

Пътувам... и аз не знам накъде, помня, че е свързано с някакво семейно събиране, но това е толкова далеч от моята същност... пътувам и знам, че посоката е грешна... не пътувам към себе си, а срещу... мразя този път, мразя и причините, поради които съм в прашния автобус... мирише ми на гадно, сякаш д ...

fragola

Prosa » Relatos

2011-07-21T21:49:28+03:00 1.2K 1

Хороскопът на Но Щен Вълк. Още един е за баня. Ко Та Рак е развил имунитет, но... 🇧🇬

Хороскопът на Но Щен Вълк. Още един е за баня. Ко Та Рак е развил имунитет, но не бяга достатъчно бързо. Неочаквано изкъпване.
Звукът, който се чу, можеше да се изпише с букви горе-долу така - МПЛЯС.
Когато Гар Ван, Ко Та Рак и Черната Пантера Ра нахлуха на бегом в склада, завариха Но Щен Вълк, койт ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-21T20:12:56+03:00 1.1K

Краят на едно дълго пътуване 🇧🇬

Краят на едно дълго пътуване
Приключих с Бенин и се върнах в Лагос. В търговското нетърпеливо ме очакваше Дончо, който още от вратата започна любимата ни песен. За съжаление, от огромния бабек не бе останало нищо, но това не помрачи настроението ни. На бърза ръка ми разказа как една група от “Техное ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-07-21T18:33:07+03:00 1.5K 3

Кроноп* 🇧🇬

Накрая едва успях да запиша една мелодия. Обикновено ги загубвам по пътя и те изчезват завинаги така, както се и появяват. Проблемът е, че не винаги успявам да се събудя навреме, за да ги запиша, защото идват насън. Имам си нотна тетрадка до главата и, разбира се, компютър, където е събрано всичко, ...

radi.

Prosa » Relatos

2011-07-20T20:29:42+03:00 934 4

Отново инцидент в кухнята. Ко Та Рак не е виновен. Сянка призовава към по-добра грамотност. 🇧🇬

Гар Ван рязко отвори очи. Този зноен следобед тя си почиваше в обятията на приятния хлад* на всекидневната си, където блажено се бе размазала на любимия си фотьойл. Блаженство, което както и предполагаше, нямаше как да продължи дълго. Причината за прекратяването на дрямката ù бе един не много силен, ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-19T21:55:52+03:00 977

Портрет на младеж, който знае как да постъпва правилно 🇧🇬

Не бях сигурна, че ще го позная. Бях го виждала само веднъж бегло на снимка като малък и веднъж по случайност на летището, отдалече. Посрещах наши чуждестранни партньори и ги видях двамата - той и баща му. Явно момчето си идваше за кратко от чужбина, където учеше. Баща му вървеше напред, с ново свет ...

670301

Prosa » Relatos

2011-07-19T21:34:22+03:00 839 2

Никол-2 🇧🇬

Когато лягаше предната вечер, Никол не погледна колко е часът и на сутринта беше убедена, че е спала не повече от 10 минути и алармата по погрешка звъни. Вече седнала в автобуса, докато пътуваше към работа, тя се стресна, че може да се отнесе и да заспи. За да не пропусне спирката си, реши да прави ...

posh`

Prosa » Relatos

2011-07-19T21:14:49+03:00 1.4K 3

Когато Аделина се метна от седмия етаж 🇧🇬

Когато Аделина се мяташе от седмия етаж, бившето ù гадже Стилиян се натискаше с новата си приятелка в един луксозен мезонет в квартал Лозенец. Стилиян никога не бе гледал много сериозно на връзката си с Аделина, за него Аделина бе просто поредното „парче”, ставащо за чукане. На него и през ум не му ...

Heel

Prosa » Relatos

2011-07-19T20:11:36+03:00 1.5K 13

Сбирката 🇧🇬

Първи на срещата пристигна Страхът. Много го беше страх да не би да закъснее, пък и беше свикнал да огрява всяко събитие с присъствието си. Огледа се внимателно наоколо, за да се увери в първенството си и сетне доволно потъна в едно кресло. За него беше много важно да е винаги пръв.
В това време нещ ...

cappuchina

Prosa » Relatos

2011-07-18T00:51:02+03:00 666

Отломки прошарен живот (част 2-ра) 🇧🇬

След като изслуша всичко, което имаха да му казват в участъка, Ставрос за малко пак не получи инфаркт. Този път от изненада. Изглежда някой си правеше шеги с него и то лоши шеги. Той се беше настроил да го помъмрят малко заради случката с блонди и вече обмисляше колко този път да даде или се чудеше ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2011-07-17T23:59:20+03:00 804 1

Из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Едно, две, клекни, скочи!!! - дереше се Сянка. - Три, четири, отклони, удари!!!
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-17T13:05:53+03:00 1K

Градска трагедия 19 🇧🇬

Лежах на медицинската маса, подпряна на лакти, и наблюдавах притеснено как една симпатична русолява лекарка реже гипса ми с някаква странна на вид машинка. Побиваха ме тръпки от неприятното жужене, но иначе се чувствах прекрасно – скоро кракът ми щеше да е свободен.
Лекарката завърши външния разрез ...

Heel

Prosa » Relatos

2011-07-17T12:44:44+03:00 924

Вълкът 🇧🇬

Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...

Barona38

Prosa » Relatos

2011-07-16T16:38:21+03:00 1.4K 23

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-07-16T15:16:35+03:00 1.1K 2