Relatos - Prosa

Майра 🇧🇬

Бях на 24 години и тъкмо бях завършила педагогическото си образование. Обикалях детските градини в търсене на работа, когато ми се обади Валентин Манолов. Тридесетгодишен крупен предприемач със завидно богатство. Притежаваше няколко къщи и три леки коли. Говореше се, че има и частен самолет, но тога ...

blagae

Prosa » Relatos

2011-03-24T22:06:51+02:00 1.9K 5

"Ерма" из "Първото царство" 🇧🇬

ЕРМА
Аз, Ерма багаин, съм най-малката дъщеря на Нягул укбагаин от рода Ермиар. Родила съм се в годината на Кучето, две години след като кан Кардам победил василевса Константин при Маркели и му наложил данък. Баща ми беше от старата българска вяра на звездния бог и неговите двама сина Слънцето и Тъмн ...

karnobatlova

Prosa » Relatos

2011-03-24T15:16:35+02:00 1.3K 3

Кръчмата, Ахавни джан и питките с локум и орехи 🇧🇬

- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2011-03-24T14:39:39+02:00 2.2K 1 24

Сбогуване - един миг от пролетта 🇧🇬

С Б О Г У В А Н Е – един миг от пролетта.
Последните автомобили и пасажери, пристигнали с поредния РО – РО кораб, бързо напуснаха пристана и вече беше започнало приемането на наредените в дълги редици заминаващи с обратния му курс хора и коли, които изчезваха в огромното му туловище, когато от редиц ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-03-24T01:14:26+02:00 2K

"Пракси" из "Първото царство 🇧🇬

ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...

karnobatlova

Prosa » Relatos

2011-03-23T20:21:30+02:00 1.4K

Ревност 🇧🇬

Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещ ...

blagae

Prosa » Relatos

2011-03-23T19:35:59+02:00 1.1K 5

"Хранислава" из поредица "Първото царство" 🇧🇬

ХРАНИСЛАВА
Аз, Хранислава, съм родом от славините. Детството си прекарах волно и щастливо. Дядо ми беше мирновременен княз на най-многобройното племе от Седемте Славинии. Ние бяхме повече от петнадесет хиляди души и живеехме в двадесетина големи села и няколко махали. Според преданието нашите хора д ...

karnobatlova

Prosa » Relatos

2011-03-22T21:54:43+02:00 1.3K 4

Ето ни (: 🇧🇬

Ето ни, отново седящи на пясъка, прегърнати, гледайки залеза.
А галех косата ти, а ти целуваше ръцете, които са тъй крехки
и нежни. Ах, твоето докосване е вълшебно и магнетично, зная, да те имам е само мечта.
Но ето, събудих се на сутринта и сън се оказа, отидох в банята, погледнах в огледалото, вид ...

angelskiogyn

Prosa » Relatos

2011-03-22T20:38:09+02:00 906

„Мрачен чар” Глава втора 🇧🇬

„Мрачен чар”
Глава втора
„Косвена жертва”
Обичам да бягам, рано сутрин. Затова, когато часовникът в главата ми ме събуди в шест и половина сутринта, първата ми работа бе да скоча в спортния екип и да излетя от апартамента си. От тичането, краката ми бяха заякнали. Всяка сутрин, трийсет минути бягане ...

ognianpeev

Prosa » Relatos

2011-03-22T10:48:35+02:00 916

Запомни ме, забрави ме... 🇧🇬

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-22T10:02:22+02:00 1.2K 9

Урок по честност 🇧🇬

Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-03-20T19:29:17+02:00 2.1K 11

Кромидарката 🇧🇬

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

inakrein

Prosa » Relatos

2011-03-20T16:38:12+02:00 1.5K 24

Приказка за... гората 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...

zelena

Prosa » Relatos

2011-03-20T13:14:18+02:00 5.3K 35

Киран 🇧🇬

Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-03-20T12:14:29+02:00 1.5K 1 27

Тайни 🇧🇬

От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...

blagae

Prosa » Relatos

2011-03-19T13:09:39+02:00 1.4K 3

Годината, през която едно момче стана мъж 🇧🇬

Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-03-19T01:44:32+02:00 2.3K 7

Раздялата 🇧🇬

Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...

mari45

Prosa » Relatos

2011-03-18T22:26:42+02:00 837 2

Белязана 🇧🇬

- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-18T12:28:26+02:00 990 7

Среща 🇧🇬

С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...

nikjelev

Prosa » Relatos

2011-03-18T11:54:28+02:00 793 1

За цветето 🇧🇬

За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...

morigana

Prosa » Relatos

2011-03-18T00:07:45+02:00 2.2K 3 10

Бумеранг 🇧🇬

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-17T12:25:56+02:00 951 7

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Slamiliq

Prosa » Relatos

2011-03-16T22:25:19+02:00 6.6K 1

В панаир махала 🇧🇬

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

morigana

Prosa » Relatos

2011-03-16T21:45:51+02:00 1.4K 4

Организацията 🇧🇬

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

blagae

Prosa » Relatos

2011-03-16T21:25:47+02:00 973

Янка 🇧🇬

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

Volter

Prosa » Relatos

2011-03-16T21:11:33+02:00 795

Смут 🇧🇬

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2011-03-16T20:59:04+02:00 880 2

10.10.10 завинаги 🇧🇬

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...

petq-marinova

Prosa » Relatos

2011-03-16T20:35:24+02:00 1.7K 3

Мисията 🇧🇬

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

Довереница

Prosa » Relatos

2011-03-15T22:03:57+02:00 1.2K 15

Сънища и копнежи 🇧🇬

Сънища и копнежи
Беше един от онези мартенски дни, когато пролетта изпращаше зов на слънцето да ни порадва с топлотата си, да ни напомни, че тя е близо и остава още малко. И все пак хладният мартенски вятър напяваше леко, нежелаещ да отпусне хватката си над земята. Нежно обхождаше косите и лицето ù, ...

AnnATeo

Prosa » Relatos

2011-03-15T21:34:35+02:00 996

Отмъщение от ада 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2011-03-15T21:28:08+02:00 1.2K 4

Да бъдеш някой друг 🇧🇬

Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път на „Часът на горещия стол”. „Столът”, както разговорно го наричахме, с цел постигане асоциация с еле ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

2011-03-15T20:12:06+02:00 953 1 1

Архитекти 🇧🇬

Когато влезе в заседателната зала, главен архитект Илиян Маринов се спря до вратата. Двамата седяха един до друг, навели глави над поредния проект. И преди ги беше виждал да работят заедно, та нали бяха част от един екип. Но за пръв път изпита ревност. Прободе го като с нож. Изненада се от собствена ...

blagae

Prosa » Relatos

2011-03-15T19:53:02+02:00 1.4K

Сълзите на една истинска газела 🇧🇬

Сълзите на една истинска газела
(Кратък откъс от „Ловецът“)
При едно от многобройните ми влизания в Сахара, моите хора ми казаха, че един от арабите казал, че в съседния район имало стадо газели и че ако проявявам интерес, мога да отида на лов. Приех не толкова заради лова, колкото заради възможност ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-03-15T03:44:30+02:00 1.5K 3

Ученик, китара и естрадна певица 🇧🇬

Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-03-13T20:07:12+02:00 1.7K 4

Необуздани страсти 🇧🇬

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

2011-03-13T08:47:21+02:00 915 1

Разкаянието на разбойника 🇧🇬

Седемнайсетгодишен Митю Ганев бил чирак у дядо Сево.
Дядо Сево е баща на баба.
Чиракувал три месеца - от ден до пладне.
Една вечер дядо Сево вижда, че задниците на воловете са целите в кръв…
- Откъде тая кръв по воловете? ...

Volter

Prosa » Relatos

2011-03-13T08:29:58+02:00 5.6K 3

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Хайде, малките, време е да си лягате вече...
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...

darkness

Prosa » Relatos

2011-03-12T23:33:25+02:00 2.2K 4

Предател 🇧🇬

Ръцете ми галеха мраморната плоча вече половин час. Бяха замръзнали, чувствах студ в цялото си тяло. Започнах да почиствам отново снимката, когато погледът ми се спря на фенера: до свещите в него имаше някаква хартия. Отворих, разгънах...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...

idemidoidemi

Prosa » Relatos

2011-03-12T17:59:00+02:00 1.9K 21

Едноръкият 🇧🇬

Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

2011-03-12T12:58:50+02:00 775 1

Самота 🇧🇬

Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. История ...

Gogi

Prosa » Relatos

2011-03-11T19:12:04+02:00 808