Relatos - Prosa

Яйцето 🇧🇬

- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2010-08-16T09:31:30+03:00 947 6

Грешката 🇧🇬

Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-08-16T07:41:23+03:00 1.8K 12

Целувка през стъкло... 🇧🇬

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

Довереница

Prosa » Relatos

2010-08-15T23:42:34+03:00 1.6K 20

Прекрасен ден за Края на Света 🇧🇬

ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Беше ранен следобед и слънцето грееше в зенита си. Лъчите му се процеждаха между листата на кестените, засадени от двете страни на алеята. Птиците се обаждаха по-рядко, като че уморени от екстаза на сутрешния хор.
Поливачните машини разпръсваха прохладните си струи вър ...

remer

Prosa » Relatos

2010-08-15T22:27:45+03:00 1.3K 1

Джони Хитрото 🇧🇬

(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-08-15T21:37:33+03:00 1.1K 8

Пътешествие 🇧🇬

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...

BojidarZim

Prosa » Relatos

2010-08-14T14:34:01+03:00 1.3K 5

За любовта 🇧🇬

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-14T11:39:39+03:00 1.1K 4

Депутатът Чико Чиков в стара София 🇧🇬

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...

gudman

Prosa » Relatos

2010-08-14T11:28:21+03:00 1.1K 3

Гробницата на умрелите животни 🇧🇬

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2010-08-13T23:51:00+03:00 1.5K 1 3

Раздяла 🇧🇬

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...

floyd

Prosa » Relatos

2010-08-13T23:12:15+03:00 1.4K 7

Чико Чиков Софиянец 🇧🇬

Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...

gudman

Prosa » Relatos

2010-08-13T12:55:58+03:00 1.2K 5

Сценаристите в реалния живот - 3 🇧🇬

(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2010-08-13T12:37:30+03:00 1.2K 1

Легенда за Фаустина Втора част 🇧🇬

Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...

donspiridon

Prosa » Relatos

2010-08-12T12:45:45+03:00 947

Реалното и идеалното 🇧🇬

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-12T10:16:43+03:00 877

Как станах депутат или приключенията на маймуната Чико 🇧🇬

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...

gudman

Prosa » Relatos

2010-08-12T10:13:51+03:00 1.1K

(Моята) фантазия 🇧🇬

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...

viki-dimitrova

Prosa » Relatos

2010-08-12T09:38:47+03:00 3K 7

Легенда за Фаустина 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...

donspiridon

Prosa » Relatos

2010-08-11T21:41:48+03:00 1.2K 2

Сън 🇧🇬

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...

deyka

Prosa » Relatos

2010-08-11T13:10:11+03:00 975 1

Неизпратеното писмо 🇧🇬

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-11T13:00:34+03:00 1K 3

Душа за прозорци 🇧🇬

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

galentin

Prosa » Relatos

2010-08-11T12:59:12+03:00 790

2069 🇧🇬

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

LordZombie

Prosa » Relatos

2010-08-11T12:20:44+03:00 827 4

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново... 🇧🇬

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2010-08-11T12:16:32+03:00 2.3K 2

За Чадърите и Хората 🇧🇬

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

Rondissima

Prosa » Relatos

2010-08-11T09:12:00+03:00 981 7

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2010-08-11T09:08:48+03:00 1.1K 1

Градска трагедия 13 🇧🇬

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Heel

Prosa » Relatos

2010-08-11T09:05:48+03:00 765

Чадърът 🇧🇬

ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...

galentin

Prosa » Relatos

2010-08-10T11:54:20+03:00 742

Жиголо 🇧🇬

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...

inakrein

Prosa » Relatos

2010-08-10T11:22:11+03:00 1.9K 1 11

Един прекрасен свят, но така недостижим 🇧🇬

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...

stelsi

Prosa » Relatos

2010-08-08T23:50:55+03:00 888 2

Мрак и Светлина 🇧🇬

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...

deyka

Prosa » Relatos

2010-08-08T22:48:05+03:00 950 1

С мирис на люляк 🇧🇬

Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...

Vaguelady

Prosa » Relatos

2010-08-08T19:28:17+03:00 1.2K

В образа на "онази, тайната" 🇧🇬

Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Те ...

stelsi

Prosa » Relatos

2010-08-08T19:06:00+03:00 731 3

Камшикът 🇧🇬

КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-08T08:59:29+03:00 1.1K 1

Погребан жив 🇧🇬

Разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години
Конър се събуждаше. Съзнанието му бавно преминаваше от фазата, наречена сън към реалността. Само че този път реалността изглеждаше по-черна.
В началото си помисли, че ще трябва малко време, за да може да фокусира някакви предмети в мрака, но то ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2010-08-08T07:10:53+03:00 1.8K 2 3

Разговор с овен 🇧🇬

Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...

AndyVTR

Prosa » Relatos

2010-08-07T16:22:18+03:00 1.1K

Sweet Dance 🇧🇬

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...

Itilon

Prosa » Relatos

2010-08-07T15:18:06+03:00 1.2K

Сценаристите в реалния живот - 1 🇧🇬

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2010-08-07T00:24:58+03:00 1.1K

Убийствена любов 🇧🇬

"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...

mircata

Prosa » Relatos

2010-08-07T00:20:05+03:00 2K 2

Кафе с мъдрост 🇧🇬

Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път ...

barsi_meche

Prosa » Relatos

2010-08-06T12:03:23+03:00 1.3K 2

La Petite Mort 🇧🇬

- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...

Mishable

Prosa » Relatos

2010-08-06T11:39:05+03:00 681

Напречен разрез на българския социален реализъм 🇧🇬

- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...

Blagonrava

Prosa » Relatos

2010-08-05T16:36:48+03:00 1.5K 3