Relatos - Prosa

Обгърната от мъглата 🇧🇬

Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше прите ...

emdityyy

Prosa » Relatos

2010-08-05T14:10:31+03:00 773 1

Ще се оправи ли светът? 🇧🇬

ЩЕ СЕ ОПРАВИ ЛИ СВЕТЪТ
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-05T13:53:23+03:00 927 6

Дънерът 🇧🇬

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...

BojidarZim

Prosa » Relatos

2010-08-05T08:44:28+03:00 979 4

Свята Грешнице 🇧🇬

Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “ти ...

WIK

Prosa » Relatos

2010-08-01T17:37:04+03:00 946 1

Завръщане 🇧🇬

Вървя. Сама. Не знам къде съм, а някак всичко наоколо ми е толкова познато. Сякаш съм била тук някога, отдавна…
Не съм сигурна къде отивам, но продължавам да се скитам безцелно. И все пак стъпвам сигурно, не се съмнявам, трябва да продължа напред. А докъде ще стигна, това не знам… Но не спирам. Няка ...

albaJ

Prosa » Relatos

2010-08-01T13:14:40+03:00 1.1K

Откраднатата топка 🇧🇬

ОТКРАДНАТАТА ТОПКА
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма. ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-08-01T12:50:13+03:00 732

Чух се да простенвам 🇧🇬

Чух се да простенвам. Клепачите ми все едно не се отвориха, а се размиха и пред очите се откри тъмночервено небе. Завъртях глава и хоризонтът бавно се разкри открай докрай. Оттам, където небето бе по-светло, лъхаше гореща топлина. Не помнех как съм попаднал тук. Бях легнал върху нещо и усещането за ...

BojidarZim

Prosa » Relatos

2010-08-01T12:46:21+03:00 891 3

Съвременна идилия 🇧🇬

Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-08-01T08:40:35+03:00 2K 19

Тодор Златните ръце 🇧🇬

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

2010-07-31T20:31:43+03:00 1.7K 3

Пророкът и неговият ученик 🇧🇬

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

BojidarZim

Prosa » Relatos

2010-07-31T12:42:28+03:00 820 2

Хорското мнение 🇧🇬

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

nofi

Prosa » Relatos

2010-07-31T12:29:35+03:00 1.2K

Страшният просяк 🇧🇬

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

AndyVTR

Prosa » Relatos

2010-07-30T20:19:08+03:00 1.1K

Неразбрана 🇧🇬

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

mircata

Prosa » Relatos

2010-07-30T13:12:17+03:00 1.4K

Пътуване към себе си - къс разказ 🇧🇬

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-07-30T11:24:23+03:00 1.4K

Болен народ 🇧🇬

По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-07-29T23:55:31+03:00 1.4K 7

Надежда и малко усики с лед, моля! 🇧🇬

Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...

viky8

Prosa » Relatos

2010-07-29T22:39:06+03:00 1.2K 5

Градска трагедия 12 🇧🇬

Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...

Heel

Prosa » Relatos

2010-07-28T14:31:36+03:00 825

Кошче за душевни отпадъци 🇧🇬

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

marasheih

Prosa » Relatos

2010-07-28T13:01:35+03:00 932 2

Усмихнати очи 🇧🇬

Реката течеше лениво бавно, сякаш всеки момент щеше да спре, уморена от своя дълъг път през планината. Талазите вода се движеха с тих ромон, подобен на нежен женски шепот. По нищо не личеше, че само преди дни същата тази спокойна река се беше превърнала в страховита стихия от излелия се проливен дъж ...

duffmckagan

Prosa » Relatos

2010-07-27T19:02:00+03:00 914 1

Смъртта на коректорката 🇧🇬

Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

2010-07-27T18:48:16+03:00 1.6K 10

Белязана от безкрая 🇧🇬

Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...

delta_f

Prosa » Relatos

2010-07-27T18:41:50+03:00 1.6K 1

Изповед (разказ за Джон Смит) 🇧🇬

- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...

darkwish

Prosa » Relatos

2010-07-27T13:34:51+03:00 1K 2

Лагерът - най-новото продължение 🇧🇬

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-07-27T13:29:51+03:00 795

Разказ за смъртта и една надежда... 🇧🇬

Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...

viky8

Prosa » Relatos

2010-07-27T13:22:51+03:00 1.2K 1

Приказка за двата облака 🇧🇬

Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...

chavdar75

Prosa » Relatos

2010-07-27T13:14:19+03:00 2.1K

Усещане за Вселена 🇧🇬

Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...

rado-st-92

Prosa » Relatos

2010-07-27T09:24:57+03:00 1.4K 2

През деня, през нощта 🇧🇬

Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...

truthiseek

Prosa » Relatos

2010-07-25T23:30:26+03:00 2.5K 5

Фернандо и Мария - 4 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2010-07-25T23:12:33+03:00 1.2K

Нима 🇧🇬

Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...

stanef

Prosa » Relatos

2010-07-25T23:04:50+03:00 1.8K

Снежанка и Огледалото 🇧🇬

Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...

BigPHP

Prosa » Relatos

2010-07-25T08:43:23+03:00 1.2K 1

Иванка от Клондайк 🇧🇬

ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...

gudman

Prosa » Relatos

2010-07-23T23:35:01+03:00 1.4K 3

Какво ми се случи днес? 🇧🇬

Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...

energi4nata

Prosa » Relatos

2010-07-23T22:06:14+03:00 843

Една закъсняла любов в края на август 🇧🇬

2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...

sav11

Prosa » Relatos

2010-07-23T21:59:37+03:00 1.4K 1

Една усмивка и светът става по-красив 🇧🇬

Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой позна ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2010-07-23T13:11:12+03:00 2K 26

Чувал с картофи 🇧🇬

Кратко обяснение
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...

Arogarn

Prosa » Relatos

2010-07-23T12:39:31+03:00 1.1K 2

Пилотът 🇧🇬

Мъжът се обърна. Беше в черен униформен костюм с нашивки на първи пилот. Беше хубав и стегнат. Часът беше 12:44, 1991 г. София.
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2010-07-23T12:36:28+03:00 818

Фернандо и Мария - 3 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2010-07-23T12:23:03+03:00 1.1K

Пламъкът на надеждата 🇧🇬

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...

floyd

Prosa » Relatos

2010-07-22T23:25:23+03:00 1K 3

Старата жена 🇧🇬

Това е ТЪП разказ, който може да затапи дори "В клещите на натрапника"! Да не се чете от хора с философски възгледи или от такива, стремящи се към морално извисяване!
Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2010-07-22T23:19:06+03:00 1K 4

Лагерът - по пътя на съня 🇧🇬

- Тактическата ви задача е да се промъкнете незабелязано в лагера - инструктираше ги Сержант. - Обаче този път всеки от вас ще трябва да се справи самостоятелно. Имате времето до зазоряване, а сега сте свободни.
- Времето преди зазоряване ще е перфектният момент за действие - каза Черната Пантера Ра ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-07-22T13:42:15+03:00 842 1