Relatos - Prosa

Малка лондонска история - Край... по британски 🇧🇬

- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-23T10:31:22+03:00 1.1K 2

Молитва за обич (2 част) 🇧🇬

Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2009-04-22T23:00:27+03:00 1.8K 28

За любовта и голата истина 🇧🇬

Един зимен ден, беше след обед, се появи на вратата усмихната и свежа. Очите ù искряха, лицето ù пламтеше... Веднага се досетих, че има радостно събитие, което иска да сподели. Събрах книжата на бюрото и без да давам обяснения на учудените си колеги, излязох от стаята. Мислех, че ще се скатаем в няк ...

dimi49

Prosa » Relatos

2009-04-22T17:55:57+03:00 1.6K 5

Коте 🇧🇬

Учил беше, че животните на корабите са забранени от всякакви там власти, а не дай боже да си в Англия или пък страна с по-стриктно законодателство, тогаз да му мислят и животинките, и стопаните им, и тези, които са ги допуснали на борда. Никакви хартийки (документи), печати, паспорти и т.н. не спася ...

vanyom

Prosa » Relatos

2009-04-22T17:33:24+03:00 1.3K 3

Малка лондонска история - Раздяла по британски 🇧🇬

- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-22T12:33:23+03:00 1.2K 1

„Превърната в спомен” 🇧🇬

„Превърната в спомен”
Излезе от къщата и закрачи по улицата. „Господи – помисили си – чувам стъпки зад себе си.” Хвърли крадешком поглед през рамо. На два-три метра разстояние видя висок смугъл младеж, беше забързан, а втораченият му поглед прониза гърба ù. Тръпки я побиха. Ускори крачка и се запъти ...

Melanie

Prosa » Relatos

2009-04-22T11:34:19+03:00 922 4

Първият ден 🇧🇬

На Наско
Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го позд ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-22T08:07:59+03:00 975 14

Първо следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей - някой отново ме сръчка в ребрата. - Събуди се!
Без да казвам нищо, седнах в леглото, като същевременно изпълних със замах едно много специфично движение с възглавницата, този път се чу задоволителен звук - "ТУП".
- Ама защо?! - Ра седеше объркано на пода и мигаше замаяно.
- Леле, Ра, извиняв ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-22T07:42:27+03:00 682 1

Спортната школа - част I-ва 🇧🇬

В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма, беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше само на книга.
В началото на септември вървях по "Графа". На кръстовището с " ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-21T13:44:49+03:00 1.1K 3

Знак 3 🇧🇬

- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-04-21T12:50:43+03:00 799 5

Първа производна на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей, събуди се! - някой много неприятно ме сръга в ребрата.
- Рррр! - изръмжах аз, а Ръмжачът пъргаво избегна удара с възглавница, който се опитах да му нанеса, от инерцията седнах в леглото и намръщено зачаках продължението на ситуацията, докато връщах оръжието си на обичайното му място.
- Вече с ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-21T12:11:45+03:00 918 2

Сълзи в дъжда 🇧🇬

За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачн ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

2009-04-19T22:47:18+03:00 1.2K 4

Малка лондонска история - Британска поезия 🇧🇬

- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-19T21:30:56+03:00 1.1K 2

Замяна на живот - 1 🇧🇬

Замяна на живот
Част І
Изумителна е симетрията и подредбата на природата. Когато две половини се разделят, те вечно се търсят една друга, докато не се намерят и не постигнат божествена хармония. Това се случва дори, когато двете половини не знаят, че не са от едно цяло и не природата е връзката поме ...

deinaek

Prosa » Relatos

2009-04-19T19:16:23+03:00 992

Спомените убиват 🇧🇬

Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...

nossferatu

Prosa » Relatos

2009-04-19T18:11:10+03:00 1.5K 4

из "Хрониките на Звяра" 🇧🇬

Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който с ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-19T00:41:10+03:00 811 1

Малка лондонска история - Английски чай 🇧🇬

- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-18T22:43:32+03:00 1.4K 1

На Елизе 🇧🇬

1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

2009-04-18T20:41:27+03:00 1.5K 1

Окото на бурята 🇧🇬

Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2009-04-18T12:15:14+03:00 1.1K

Животновъдът Салим 🇧🇬

Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-18T08:31:23+03:00 788 5

Но ман'с ланд 6 🇧🇬

- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-18T00:15:28+03:00 796 1

Малка лондонска история - Лондонска целувка 🇧🇬

- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-17T11:54:04+03:00 1.3K 2

Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-17T09:40:32+03:00 702 2

Студена сутрин. Избледняваща луна. 🇧🇬

Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...

Mermaid

Prosa » Relatos

2009-04-16T22:10:17+03:00 1.1K 1

Следващата среща е със самотата 🇧🇬

Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...

670301

Prosa » Relatos

2009-04-16T20:59:29+03:00 958 3

Малка лондонска история - Разговор по британски 🇧🇬

- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-16T19:42:42+03:00 1.3K 3

Гражданинът с колелото 🇧🇬

Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-16T19:29:58+03:00 755 6

Изискано отмъщение по китайски 🇧🇬

Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2009-04-16T17:44:50+03:00 1.2K 7

Чуваше се само дъждът 🇧🇬

Чуваше се само дъждът. Беше тъмно, но те виждах, очите ти искряха. Усещах те... лицето, ръцете, мислите ти - в мене бяха. Вече не чувах дъжда...
Чувах учестения ти дъх, нежните слова, които шепнехме. Бяхме там, но и не съществувахме, всичко друго бе изпепелено, или ние самите бяхме вече мъртви? Мърт ...

Сис

Prosa » Relatos

2009-04-16T10:26:18+03:00 1.1K

Из "Училищните хроники" 🇧🇬

- Ще посещаваме "какво"?! - учуди се Мър Мър.
- От утре тръгвате на училище - повтори майка му.
- Но защооо?! - възмути се Ко Те, мислейки със съжаление за времето, през което ще пропуснат да палуват на воля заради училището.
- За да станете умни и образовани котарачета - гласеше отговорът. - Също к ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-16T09:09:07+03:00 702

Primeval: Сбогом, приятелю... 🇧🇬

Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...

michael

Prosa » Relatos

2009-04-16T00:25:31+03:00 1.2K

Птицата 🇧🇬

Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...

Rx-Ende

Prosa » Relatos

2009-04-16T00:20:29+03:00 1.1K 2

Приказка за Сълзата 🇧🇬

Див повик! Крясък от страх! Вяра и Надежда за Обич!
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...

Леа-Естер

Prosa » Relatos

2009-04-16T00:16:25+03:00 1.5K

Краят на дните 🇧🇬

Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...

michael

Prosa » Relatos

2009-04-15T22:51:52+03:00 1.4K 5

Буря 🇧🇬

На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2009-04-15T20:39:10+03:00 1.2K

Записки на Мамульовския кмет 🇧🇬

Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане рабо ...

radi.

Prosa » Relatos

2009-04-15T16:42:15+03:00 965 2

из "Приказки от никъде" - 2 🇧🇬

- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-15T16:22:27+03:00 728

Чудото 🇧🇬

- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...

mari45

Prosa » Relatos

2009-04-15T16:07:28+03:00 863 2

Малка лондонска история - Лондонски дъжд 🇧🇬

Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-15T11:18:53+03:00 1.3K 2

Баща ми гъбарят, баща ми малинарят 🇧🇬

С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-15T09:38:38+03:00 2.4K 11