Relatos - Prosa

Присъда 🇧🇬

Присъда
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...

Bezzhichen

Prosa » Relatos

2009-04-14T23:46:50+03:00 1.5K 2 11

Малки убийства 🇧🇬

Малки убийства
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...

Greg

Prosa » Relatos

2009-04-14T21:47:01+03:00 2.4K 14

Сънят 🇧🇬

Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех ...

Рима

Prosa » Relatos

2009-04-14T21:25:10+03:00 1.3K 10

"От висока гледна точка" 🇧🇬

Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...

RoSs

Prosa » Relatos

2009-04-14T20:08:30+03:00 1K

Малкото човече 🇧🇬

Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...

sui4i-bel

Prosa » Relatos

2009-04-14T11:10:32+03:00 4.2K 13

Изповед 🇧🇬

Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...

durak

Prosa » Relatos

2009-04-14T11:06:54+03:00 9.2K 1 5

Стела, момичето със сините очи. 🇧🇬

Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-14T07:34:34+03:00 2.1K 10

Но Щен Вълк на зъболекар 🇧🇬

- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-14T00:26:32+03:00 700 1

Рецепта за любов 🇧🇬

Древна китайска мъдрост гласи, че който по-малко говори, по-лесно се поправя. Според една телевизионна реклама, това го е казал Конфуций, но преводът звучи така: “Който много говори, все някога ще каже някаква глупост”. Може да се допълни, че който работи много, все някога ще бъде наказан, защото ня ...

Galina_B

Prosa » Relatos

2009-04-12T23:36:42+03:00 2.8K 4

Сватбата 🇧🇬

Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем бли ...

dimi49

Prosa » Relatos

2009-04-12T20:41:47+03:00 1.4K 2

Топлината на детството 🇧🇬

Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е път ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-12T12:59:35+03:00 1.6K 11

Малка лондонска история - Лондонска среща 🇧🇬

Беше типичен дъждовен Лондонски ден. Той вървеше по оживената улица, с наведена глава и гледаше как дъждът оставя мокри следи по сивия паваж. Хaресваше му. Харесваше му да върви, слушайки дъжда и всички тези хора, които бързаха за някъде, забравили себе си и истинските ценности в живота. За него тов ...

princess_havok

Prosa » Relatos

2009-04-11T21:54:17+03:00 1.2K 3

Тази толкова стара история 🇧🇬

Тази история е много стара, лична, но времето, което е изминало оттогава ме кара да ви я разкажа.
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-11T08:38:03+03:00 1.1K 7

Нощем в гората 🇧🇬

Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-10T13:34:59+03:00 856 1

Снайперист 🇧🇬

Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше ...

BaiIvan

Prosa » Relatos

2009-04-10T07:29:37+03:00 860 1

Автостопът на 70-те. Втора част. 🇧🇬

Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, пс ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-10T00:47:12+03:00 887 10

Миг от вечността (трета - последна част) 🇧🇬

Аз ще заведа Томи на у-ще, скъпи. Бягай, да не закъснееш! Закуската ти е на масата в кухнята.
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...

nicoleivanova

Prosa » Relatos

2009-04-09T22:36:40+03:00 898 2

За скърцането 🇧🇬

- Скръц скръц...
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц.. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-09T10:17:52+03:00 766 1

Автостопът на 70-те . Първа част. 🇧🇬

На випуск 1970 от Осма гимназия
Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-09T10:13:21+03:00 966 5

Среща 🇧🇬

Мъгла! Мъгла навсякъде. Нищо не се вижда напред, освен стържещият шум на чистачките! Дали са сто или пет метра, той не можеше да определи, не бе в състояние дори да се фокусира върху нещо във фосфорециращата белота отпред. Смътни силуети пробягваха покрай колата, а пътната маркировка едва, едва го н ...

BaiIvan

Prosa » Relatos

2009-04-09T09:10:53+03:00 795 1

Три секунди - Част Трета 🇧🇬

***
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Вла ...

NewClearFear

Prosa » Relatos

2009-04-09T01:34:11+03:00 1.2K 6

Бурята 🇧🇬

Бурята
Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капк ...

Сис

Prosa » Relatos

2009-04-09T00:29:49+03:00 1.2K 1

Една спокойна вечер 🇧🇬

- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-08T10:02:06+03:00 1.1K 1

З а щ о? 🇧🇬

З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2009-04-08T08:25:10+03:00 1.6K 3

Вълча приказка 🇧🇬

Беше топла пролетна вечер, луната грееше в небето - нито пълнолуние, нито новолуние, а точно по средата - магическото време. В една не съвсем обикновена горичка на една малко странна полянка имаше една съвсем обикновена дървена пейка, зелена на цвят. Един случаен наблюдател, ако въобще може да има н ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-04-07T21:08:55+03:00 1.1K 2

Знак 🇧🇬

Знак
Имаше едно забравено бунище накрай село. Какво ли не бе захвърлено там. Почти никой не бе стъпвал от години. Дори вече хората се бояха да минават покрай него. Разказваха, че някакъв странник живеел там от околността.
Беше края на месец септември и циганското лято радваше душите на хората. Ласка ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-04-07T20:37:54+03:00 903 3

Полет 🇧🇬

Слънцето най-после проби облачния слой, който от седмица стягаше страната. Закъснялата пролет сякаш искаше да се реабилитира с един прекрасен ден.
Най-после той стигна прохода през Балкана и тръгна по пътя нагоре. Времето беше чудесно - приятно топло, с лек челен вятър. Цялата розова долина се беше ...

letatel

Prosa » Relatos

2009-04-07T10:38:30+03:00 888

Гаднярът 🇧🇬

Гаднярът
Навярно съм гадняр. Един долен гадняр почти на Христова възраст. „Навярно" ли казах? Хм... Повече от сигурно е, че съм такъв. Но не мога да спра да го правя. То е по-силно от мен. Може би е болест? Някаква нова и непозната болест, която още не е открита и изследвана? Само да помириша свежия ...

perperikon

Prosa » Relatos

2009-04-07T10:23:27+03:00 2.1K 17

Мечтата на г-н Цигулков 🇧🇬

Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават саваната, а той обичаше родината си. Харесваше природата и климата с четирите годишн ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-07T08:48:51+03:00 794 2

Съдействие 🇧🇬

Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
Той крачи бързо, н ...

BaiIvan

Prosa » Relatos

2009-04-07T08:09:09+03:00 809

Три секунди - Част втора 🇧🇬

Хипер-маркетът бе най-отвратителното място, на което Дани бе стъпвал. Той стоеше в центъра на малко „площадче” на първия етаж и трескаво се оглеждаше. „Мразя неделите... определено мразя неделите. Защо не си типична бабка и не ходиш на църква в неделя? Хипер-маркети, не знам си какво... глупости”. Т ...

NewClearFear

Prosa » Relatos

2009-04-06T00:27:37+03:00 1.2K 1

Лампа 🇧🇬

Имах лампа. Малка нощна лампа. Всъщност историята започва с това, че нямах нощна лампа. И понеже бях общо взето много сербез детенце, опищях орталъка, докато майка ми не кандиса за нощна лампа. Но понеже и пари нямахме, тя постъпи малко йезуитски - каза, че няма нищо против да имам нощна лампа, стиг ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2009-04-06T00:21:38+03:00 1.2K 2

Почина си! 🇧🇬

"Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния! Господи, помилуй и спаси! Господи помилуй!"
Напуканите устни едва помръдват. Бялата брада, покрита с бял скреж попива тихия стон.
Кръста, който сам си направи, се влачеше по снега и чертаеше сивкава диря, сякаш описваше свой собствен живот. Той му бе нам ...

BaiIvan

Prosa » Relatos

2009-04-05T17:04:18+03:00 918

Пъзелът 🇧🇬

Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...

Фройд

Prosa » Relatos

2009-04-05T14:13:45+03:00 1.1K 3

Самодивско хоро 🇧🇬

(по мотиви от народния фолклор)
Слънцето притихна. Отпусна хилядите си ръце, за да си почине и отстъпи място на лунните страсти. Червеният нощен фенер се огледа, преброди наоколо, търсеше пристан за поредната си оргия. Накрая на малко селце, срамежлива, бе скрита една широколистна компания. Множеств ...

agapeiya_polis

Prosa » Relatos

2009-04-05T13:56:32+03:00 2.1K 6

Чакай ти разправям III 🇧🇬

Ная. Жена на Харис. Била е много, много красива като млада, вероятно е била и добра. Сега, след третото дете приличаше на размазано руло Стефани, имаше огромни пъпки по цялото лице, обличаше се смешно за килограмите и за длъжността си. Защо тези жени слагат прашки на такива задници не знам. Баща ù К ...

virginblack

Prosa » Relatos

2009-04-04T22:21:31+03:00 2K 2

Три секунди - Част първа 🇧🇬

Той седна напречно на леглото и се отпусна назад. Подпря гърба и главата си на стената и се опита да издърпа одеялото, върху което се бе излегнал. „Определено трябва да спя. Оффф, ама защо не махнах това одеяло преди да легна... няма значение...”. Възглавницата бе хладна и приятна. Вестибуларният му ...

NewClearFear

Prosa » Relatos

2009-04-04T00:15:54+03:00 1.3K 2

Майка 🇧🇬

Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...

bfmv666

Prosa » Relatos

2009-04-03T21:56:56+03:00 1.2K 2

Молитва за обич (1 част) 🇧🇬

Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2009-04-03T16:31:04+03:00 2K 20

Апартаментът 🇧🇬

Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-04-03T15:33:54+03:00 1.1K 3