Relatos - Prosa

Всички в Дома Ми (Какво от това?) 🇧🇬

Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите ...

cheshire_cat

Prosa » Relatos

2007-11-04T11:36:14+02:00 1.1K 4

Перца 🇧🇬

ПЕРЦА
Небето още беше пусто...
От едната страна на черния път се простираха зрелите житни поля. Класовете бяха наедрели и свели поглед надолу, сякаш бяха умислени за нещо. Всъщност май брояха върволицата мравки, които пренасяха отрудено падналите вече зърна. Свежият вятър си играеше със златистите к ...

eddie

Prosa » Relatos

2007-11-03T14:43:54+02:00 1.3K 17

Крепостта "Кървавата воденица" 🇧🇬

КРЕПОСТТА "КЪРВАВАТА ВОДЕНИЦА"
Яростен кучешки лай огласяше гората. Беглецът продължаваше да тича по малката горска пътека, но беше явно, че силите му го напускат. Само да успееше да прехвърли рида! От другата страна на планината беше свободата. Бегле ...

siromah

Prosa » Relatos

2007-11-03T12:57:33+02:00 2.3K 1

Дъщерята на бизнесмена 🇧🇬

Момичето, слизащо по стълбите на скъпото частно училище, бе като излязло от „розовите романчета" - високо, слабо, русо, синеоко, с бяла порцеланова кожа и със спираща дъха красота. Леко намръщеното и замислено изражение не разваляше цялостната визия ала „кукла Барби". Личният й шофьор, назначен от б ...

gripping_bosh

Prosa » Relatos

2007-11-03T12:29:37+02:00 2K 1

Асен и съвършенството 🇧🇬

Слушаше. Беше се затворил в стаята си и слушаше Моцарт... Музиката беше пропила съзнанието му, беше из цялата стая - в книгите му, в тефтерите, подредени на бюрото му, всичко беше пропито от музиката, завърташе се в някакъв вихър, в лудешки танц на фавни...
Животът му беше преминал сред безсмислени ...

aranhuez

Prosa » Relatos

2007-11-03T12:14:04+02:00 1.1K 1

Острието 🇧🇬

Като въведение бих искала да кажа само няколко неща. Истинска почитателка съм на криминалния литературен жанр. Автори като Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл и Мери Хигинс Кларк са мои идоли. Преди няколко месеца ми хрумна и аз да се пробвам и да напиша криминален разказ. Доколко съм успяла- е, зато ...

blumi

Prosa » Relatos

2007-11-02T18:24:07+02:00 1.6K 1

Пеперудата и черно-белият филм 🇧🇬

Докато снимаха черно-бял филм сред гората, в него се хвана една пъстроцветна пеперуда. Тя просто влетя във филма и неусетно стана един от неговите герои, неразделна част от него.
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с чер ...

Станислав

Prosa » Relatos

2007-11-02T15:45:59+02:00 2.4K 6

Да избягаш от миналото 🇧🇬

Да избягаш от миналото
Когато за пръв път дойде в този край, Стефан беше очарован. Чистият планински въздух, зеленината, която го обгръщаше отвсякъде, тишината и снежните планински хребети го караха да се чувства спокоен. Беше открил своето място, тук щеше да бъде неговият нов дом, в който да започн ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Relatos

2007-11-02T15:18:28+02:00 1.1K

Черният капитан 🇧🇬

Черният капитан. ( Военният затвор, 3 )
Тъмничарят се заслуша отново. Той направи няколко крачки напред в полумрачния коридор и се спря. Като че ли идваха шумове от килията отдясно. Той извади радиостанцията и се обади на своите колеги. Откакто затворниците се бяха разбунтували и убили 2 тъмничаря, ...

siromah

Prosa » Relatos

2007-11-02T14:42:20+02:00 3.6K

Гроб 🇧🇬

Есента е много красива тази година, забелязахте ли? Дори в сивия град е успяла да вдъхне онова нежно, носталгично усещане. Напомня ми за едно място, което обичам. Въпреки, че там няма есен, то няма време.
Там е погребана моята баба. Отидох за първи път с неприятното чувство на тъга, на загуба, на не ...

полет

Prosa » Relatos

2007-11-02T13:36:53+02:00 1.5K 1

той 🇧🇬

Беше вечер - студена, мрачна и неприветлива, както всяка една през зимата. И нищо, че беше Коледа, хората също бяха толкова студени, мрачни и неприветливи. Ясно беше, че не им се празнува, както и на мен. Кой би се чувствал щастлив, било то и за една-единствена вечер, когато около него се въртят сам ...

sweet_rapture

Prosa » Relatos

2007-11-01T15:04:31+02:00 1.8K 1

Май дойде 🇧🇬

Беше слънчев майски ден. Едно момиче с руси коси и сини очи стоеше сама и чакаше на спирката своя любим. Той и беше обещал, че ще бъдат заедно през целия и живот. Автобусът дойде. От него слязоха няколко мъже, стройни и красиви, но нейното момче все още го нямаше. Ето го и него! Красив както винаги. ...

megity

Prosa » Relatos

2007-11-01T15:01:47+02:00 1.6K 1

Една Несбъдната Мечта... 🇧🇬

Беше събота... Момичето се събуди рано, за да може да се подготви за училище. Когато се събуди, усети странно чувство, но не обърна много внимание на това, беше заета. Учеше. Часовникът удари 13 часът. Беше време тя да тръгне. Една от най-добрите й приятелки я чакаше пред блока. Както обикновено Мом ...

Even.in.death

Prosa » Relatos

2007-11-01T12:16:53+02:00 1.1K 1

ИГРАТА 🇧🇬

ИГРАТА
Кафето беше гадно, нещо нормално за автомат, ароматната цигара донякъде правеше комбинацията приемлива. Мартин беше обут в изтъркани сини джинси и евтини кецове, отдавна изпълнили своята мисия, да търкат прашните улици. Черното му палто беше свидетел на много зими и дъждове. Мартин хвърли пла ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Relatos

2007-11-01T11:44:27+02:00 1.2K 3

Обновление 🇧🇬

Обграждайте се с приятели и ги наричайте ангели!
Зимата бе настъпила. Студ оковаваше стъклата на прозорците... Дърветата, превити под тежестта на снега, мрачно очакваха своето възкресение...!
Тишината на една от страшните зимни нощи бе разкъсана от звук, подобен на човешки плач...
Появи се на бял св ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2007-11-01T11:41:06+02:00 1.3K 4

Интимна водка 🇧🇬

Откакто ме удари в главата музата, животът здраво ми се промени. Дали от минус към плюс или обратно, всеки сам да си го изтълкува. Преди какво беше! Работа и после пред телевизора: мачове, филми. На заведение с жената и приятели. Дежурната изневяра с поредната появила се в живота ми жена (слабост ми ...

Романтик

Prosa » Relatos

2007-11-01T10:24:48+02:00 1.8K 27

Денят на будителите 🇧🇬

Стоя си вчера на спирката на автобус №73, горе до Нов Български университет. Стоя - вече (час - по една песен) 40 минути. Отсреща преди 15 минути тържествено минаха два, един след друг, в противоположната посока. Стоя и си казвам: Не, няма да се кача на маршрутка! Ей я №29!... Не! Няма! Ще дойде 73, ...

aranhuez

Prosa » Relatos

2007-11-01T10:09:41+02:00 1.5K

Първобитният звяр 🇧🇬

Военният затвор беше построен върху останките на древна римска крепост. През римско време крепостта беше използвана за убежище от римските легиони. Дивите варвари прерязваха гърлото на всеки войник, който се осмеляваше да покаже носа си вън от крепостта. Няколко века по-късно турските пълчища заляха ...

siromah

Prosa » Relatos

2007-11-01T09:53:26+02:00 1.7K 1

Когато нещо се обърка, обърква се всичко 🇧🇬

Това е една реална и поучителна история, за това, че ако нещо се обърка, се обърква всичко. Беше 02.06.2007 година, приятелката ми имаше рожден ден, ставаше на 18. Както всички, които стават пълнолетни, така и тя спретна купон. Понеже освен, че сме много добри приятелки, сме и съученички, и съкварти ...

vili_tr

Prosa » Relatos

2007-10-31T17:29:19+02:00 2.2K

Братовчедът на Юда или цената на предателството. 🇧🇬

Братовчедът на Юда или цената на предателството
Двете момчета седяха в тъмния край на парка и се оглеждаха. Не се виждаше жива душа в парка.
- Какво ще кажеш? - попита Дани своя приятел.
Момчето намести очилата си и разгърна внимателно листа.
- Ох, страхотна е! Кой я нарисува? ...

siromah

Prosa » Relatos

2007-10-31T11:49:36+02:00 2K 3

Край езерото 🇧🇬

Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...

AgainST

Prosa » Relatos

2007-10-31T09:41:02+02:00 991

Да докоснеш щастието 🇧🇬

С жена ми дълги години не можехме да имаме деца. Какво ли не опитвахме, къде ли не ходихме. Не зная как се наричаше точно, но всеки път, малко след забременяването, организмът на жената отказваше да задържи плода. Почти се бяхме отчаяли. Но по едно време си казахме.
„Майната му! Насила няма да го мъ ...

Романтик

Prosa » Relatos

2007-10-30T09:06:52+02:00 2K 35

ПОНЯКОГА ДОРИ ГЕРОЯТ ИМА НУЖДА ДА МУ ПОДАДЕШ РЪКА! 🇧🇬

ПОНЯКОГА ДОРИ И ГЕРОИТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ИМ ПОДАДЕШ РЪКА!
И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше ...

aHuTyYy

Prosa » Relatos

2007-10-30T06:55:48+02:00 1.7K 3

Сделката 🇧🇬

Партииният секретар затвори вратата и посочи стола до вратата.
- Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
- Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
- Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му ...

siromah

Prosa » Relatos

2007-10-30T00:42:23+02:00 2.3K 4

Относно Харолд 🇧🇬

Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гл ...

cheshire_cat

Prosa » Relatos

2007-10-29T21:50:24+02:00 1.1K 3

... 🇧🇬

...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...

Нел

Prosa » Relatos

2007-10-29T14:32:49+02:00 1.2K 1

Марионетките на клоуна 🇧🇬

Сънувам милиони сънища... Но като този за първи път... Той беше различен... Той беше цветен... Около мен чувах само писъци и шумът на падащи сълзи... И не само това. Всичко гореше, а хората се бяха превърнали в плачещи марионетки... Всичко беше започнало ощe преди моя сън... Някъде там, в главата ми ...

Liv_

Prosa » Relatos

2007-10-29T11:11:09+02:00 1.9K 1

"Лоша" 🇧🇬

Днес ме определиха, като не добър човек. То аз действително обидих този, който ме определи. Но ако не бях обидила него, щях много жестоко да обидя себе си. Можеше да ме нарече инфантилна, тъпа овца, идиотка, но той е културен - не е някой простак и затова ми написа, че не съм добър човек. Сигурно вс ...

полет

Prosa » Relatos

2007-10-29T10:11:22+02:00 1.6K 1

* * * 🇧🇬

Дъждът се сипеше на отчайващи талази. Сякаш цял порой се изливаше от небето. И то беше едно такова сиво и мрачно, сякаш скърбящо за всичките полумъртви, изнурени от вечни битки за душите си жалки подобия на човешки създания. И светът беше един такъв мръсен и унищожителен, сякаш желаеше да погълне и ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2007-10-29T10:04:26+02:00 1.1K

В свистенето на есенния вятър 🇧🇬

В свистенето на есенния вятър
Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
* * *
Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

2007-10-29T08:48:31+02:00 1.1K

Свекървичката 🇧🇬

(По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")
Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
- Какво? - ...

aranhuez

Prosa » Relatos

2007-10-28T09:49:43+02:00 1.3K 9

Пътят към слънцето 🇧🇬

На всички, които търсят този път!
Нека го намерят и бъдат щастливи!
Къде е слънцето? Кой скри светлината? Някак страшничко бе станало наоколо. Мрак обгръщаше всичко. Мрак затули очите и. Когато се случи това, тя бе на седем години, едно невръстно дете с хиляди мечти, живеещо във вълшебни светове. Се ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2007-10-27T21:51:49+03:00 2.1K 3

Празна чаша чай и труп 🇧🇬

Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
Очаквам.
Седим на брега на мълчанието. ...

cheshire_cat

Prosa » Relatos

2007-10-27T00:02:43+03:00 1.6K 4

Накара ме да се чувствам отново жива 🇧🇬

Здравей, ангел мой. Днес ти пиша, за да ти благодаря. За да кажа искрено, че те обичам. За да ти споделя колко благодарна съм за всичко, което се случва.
Ти се появи в живота ми ненадейно. Не очаквах нищо от теб. Дори не вярвах в теб. Влюбих се в теб истински, най-истински... така, както не се бях в ...

Adelinka

Prosa » Relatos

2007-10-26T17:10:57+03:00 2.8K 5

ДЕЖА ВЮ 🇧🇬

ДЕЖА ВЮ
Когато за пръв път ми се случи дежа вю, въобще не се замислих, че ми се случва нещо особено. Помислих си: това е обикновено съвпадение, случват се такива неща, и забравих за това. Не след дълго, обаче, случаите зачестиха, случваха се дребни на пръв поглед неща, но аз знаех, че вече съм ги ви ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Relatos

2007-10-26T10:55:05+03:00 2K 5

Ангел... 🇧🇬

… Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червени ...

My`OwN

Prosa » Relatos

2007-10-25T22:49:09+03:00 1.4K

Тъмния тунел 🇧🇬

Понякога ни се случват кофти случки... малки, големи... те ни карат да се чувстваме ужасно, да се чувстваме адски самотни и плахи...
Понякога не спим заради тях и плачем цяла нощ.
Казваме си, че така е писано, че нищо не можем да направим, освен да плачем и да се измъчваме.
Казваме си, че тук няма м ...

Miska_Kumaliska

Prosa » Relatos

2007-10-25T14:03:23+03:00 1.6K 2

Площадка за изгубени мечти 🇧🇬

Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...

РоРо

Prosa » Relatos

2007-10-25T09:24:49+03:00 1.7K 3

За плагиатството 🇧🇬

Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2007-10-25T09:14:51+03:00 2K 44

Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?! 🇧🇬

Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...

zlatiti_cheneva

Prosa » Relatos

2007-10-24T22:51:59+03:00 2.7K 1 5