Ирен, ами то не и необходим отговор. Във всяко художествено произведение авторът има идеи, мисли, скрити помисли (добри), но пък читателят, наблюдателят, ценителят може да види и различни неща, които само той си мисли, че са там и им се радва. Ето защо например литературният анализ е трудна работа и изкуство - ако е от вида "какво е искал да каже авторът", ами не става за нищо, но ако е нова литература (например литературно критическо есе), може да е много хубаво. Същото е с изобразителните художествени произведения. Нека дам пример с любимия ми художник Пиет Мондриан - ако тълкуваме тази вселена, нищо не бихме разбрали, но ако само се оставим на емоцията, тогава е съвсем друто. Тогава го виждаме. Разбира се, не правя никакви сравнения, което е смешно. Само използвам примери за потвърждение на мислите си. Много си права, че не обясняваш замисъла и идеите си. Ние, зрителите в случая, сами трябва да достигнем до тях.