Desafio (Concurso):

Състраданието като най-висша форма на любов и най-висока степен на енергия

Честит национален празник, откровенци!
Време е за новото предизвикателство. То ни е зададено от Ivita_Mirianova

"Състраданието-безусловната любов, която даряваме. Онази любов, която не очаква признание, която даряваме с ясното осъзнаване, че всички сме хора. Онази любов, без която човечеството не би могло да оцелее....Примери за нея има достатъчно и пожелавам успех на всички участници." 

Това е анотацията на авторката на темата. Мисля, че в днешните размирни времена е подходящи. 

 

Успех на участниците!

Бел. модератора: Надявам се да участват само завършени разкази, без обещания за продължения, линкове към предишни или последващи произведения. Всякакви опити за печелене на гласове извън творбата няма да бъдат толерирани. Манипулиран вот чрез фалшиви профили води до декласиране на творбата, а на автора ще му бъде забранено да участва поне в три следващи предизвикателства. Редакции на вече качени произведения също са нежелани и ще водят до отпадане на творбата

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Prosa
3 de marzo de 2022, 10:50
23 de abril de 2022, 23:59
25 de abril de 2022, 23:59
Después de la aprobación
1
Todos los registrados
1
Porcentaje de votos
Terminado

Más desafios »



Clasificación
11 el resultado
1 Puesto (19  23.8%) Бог високо...
Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...
  1547  10  55 
И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...
  1624  10  39 
3 Puesto (10  18.2%) Вяра
Отец Тимофей се събуди от оглушителен гръм. Стъклата на къщата се тресяха. Навън, в тъмнината се издигна огнен език от пожар в близката рафинерия. Във въздуха се понесе мирис на изгорял петрол. Чу се сигнал на сирена.
Телефонът зазвъня.
- Ало – старецът вдигна слушалката и пипнешком потърси очилата ...
  1434  48 
4 Puesto (3  10.8%) Малка, бяла лъжа
Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...
  1441  10 
Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...
  1198  19 
Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...
  2098  10  35 
7 Puesto (1  4.0%) Ангел-пазител
Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...
  856 
Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...
  1110 
9 Puesto (0 ) Патила
- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...
  713 
10 Puesto (0 ) На гарата
Мрачен ден, дъжд вали
и небето сякаш го боли,
а на гарата стои
мъж изпълнен със мечти.
Едно мъничко детенце ...
  823 
Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в ...
  1271 
Propuestas
: ??:??