Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...

Упътва се към 666.
Честито, строителю на съвременна България!
Ти построи повече неща отколкото император Нерон в древния Рим. Затова ще останеш в Българската история, за разлика от Кирчо и Хасан, които не построиха обещаните от тях 7 моста над Дунав. Препоръчвам им да прочетат за знаменитата задача ...

Докоснах те..,и те познах…
Нали отдавна аз те чаках…
да ми изпратиш своя знак,
във нощите когато плаках.
Докоснах те…и те пожелах… ...

ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...

Прегръщам твоето утре
и всяко ново начало.
Щастлива муза в съня ти…
лъч в утро, мъгливо и вяло.
Останал отново без брод ...

Усещах върха на пръстите й да потръпват по ръката ми...
А кирия Мелина Димитриду не спираше с изненадите си.
- Петро, отново заминаваме за пет години на работа в Европейския парламент. Ще сме по- близо до децата си, а ти ще продължаваш да се грижиш за къщата, градината ни.
- Съгласен съм, обаче при ...

в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...

Винаги съм имал този подтик за движение напред… Още откакто влязох в колежа, хоризонтите ми се разшириха. Притежавах енергия, желание да завладея света. Колежът беше досаден. Научих някои неща, но образованието ми не беше нещо, което не можех да придобия сам. Взех онова, което имаше значение — дипло ...

– Крачунким! – извика радостно Пушкин. – Най-после се появи!
– Кра- к’во? – почуди се Дун.
– Пазителят на хълма Сурата примка – единственият подстъп към имението ми – обясни поетът. – Мой верен служител от не знам колко години! Той е триумвират. Три същества в едно – Старицата Кра, старецът Чун и ст ...

на
любовта - ненавистта
не ѝ е
противоположност - а - увѝ - безбожност

Доста се затрудних как да започна този разказ. Дали е само разказ или нещо повече? В него са преплетени няколко истории, които не ме оставяха на мира. Всяка от тях сякаш викаше:-Разкажи и мен, разкажи и мен...
Добре, ще започна с това, че скучаейки тази вечер и въртейки каналите, попаднах на един се ...

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...

Запретнах ръкави и на работа...
Първото дръвче с пълна ямка вода, преместих на второ, на трето,... мотичката лъщеше на слънцето. Труда краси човека, инструментите в случая, си помислих, да ама и мързеливите не са чак толкова грозни, особено в ръчичките. Ожаднях, огладнях. Подпрях гръб на барачката з ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
13.
Магията на похотта балсам
нанася по Лилит и в транс рояк
от нежни удоволствия са знак ...

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...

Безлунно е!
Облаците саботират.
Не можах да се любувам
на пълната луна,
а беше огнена и жежка, ...

Бягат облаци в небето
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
А. С. Пушкин „Бесове“ ...

РЕФРАКЦИЯ
Оцелявам след тъмни пророчества,
мога и да нощувам на друма,
да пропадам из урви и пропасти.
На върха да останеш е трудно. ...

Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...

да
те вижда -
се нуждае - че
обича те - това е

Двете лястовици кръжеха тревожно около сляпата къща. Цвърченето им не можеше да спре кофата на жълтия багер и зъбите ѝ бавно се забиха в зида. Някой от тях закачи арматура и тя повлече цялата стена заедно със старото гнездо заедно с трите черни пиленца. В тоя момент едната птичка се засили и стовари ...

Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта, ...

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...

Снощи я видях насън —
в бяла рокля, без усмивка.
Стоеше тихо до прозорец,
като чужда, като сянка.
Ръцете и бяха ледени, ...

Първите дни на слънчевата октомврийска есен в Русе бяха чудесно изпитание и опознаване на живота и любовта към онова, което предстоеше в рамката на девет месеца.
Започнахме с десетдневна карантина и оформяне на взводове,роти,учебен процес и три пъти на ден закуска,обяд и вечеря...
Сега тези мероприя ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...

Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг ...

Буреносните облаци на войните отминаха. Уталожиха се междусъседските страсти. Дойде време да се вдигнат граничните бариери и да се отворят пътищата към съседните страни за търговия и далечни пътувания.
До кмета на пограничното градче пристигна депеша. Съгласно указанията в нея, той трябваше да се по ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
9.
Фантазия струи... В незнайни двори
разхожда се Лилит. Одежда в бяло
покрива леко чудното й тяло ...

подвиг не ѐ - да
се людепомага - а
вътрешна тяга
подвиг не ѐ - да
се людеспасява - а ...