Свежест знанието е,
Веселие и капитал.
Светлина е то.
Обичай го и го почитай.
Човек ли друг е казал ...

на Любовта е
смисълът - човек чрез Бог
да възсияе
..............................................
друга подредба ...

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...

на
проклетѝя е -
да се крадѐ
и връща на злодеи

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...

Пред шатрата имаше сто човека, ровещи в чиниите си. Бартак приближи със своята, която бе взел пътьом. Още не знаеше, че вътре има вечеря, приготвена от Ток.
Идва! – Сегеван го забеляза пръв.
Докато успеят всички да се изправят, Бартак седна сред тях.
Поне да бяхте запалили огън, става много поуютно. ...

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...

От нощното олимпийско будуване,
от изригвания ли предречени, от що ли,
опъната ми е до скъсване струната,
като нерв на зъб оголен.
Едва чакам кафето прио̀рити*... ...

Есента и хладното и дъждовно време връхлетяха изведнъж.
И днес вали тихичко и кротко. Погледнах по навик през прозореца, веднъж искаме да е слънчево и топло, друг път облачно и дъждовито, е, каквото дойде според сезона.
Звънна мобилният ми
- Петро, какво правиш в това време, още е 16 часа, не искаш ...

Аз не искам бъдеще,
в което, да умират
на война поети.
И не искам детската
игра , да прилича на ...

Мисъл за любов потискам,
за неземна красота.
И страня от Маша – искам
да получа свобода.
Ал. Пушкин, „Капитанската дъщеря“ ...

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума "Душа" - https://push.fm/fl/hj9ohu5j
Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти, ...

Тук на тази земя нас винаги ще ни има,
дошли сме заедно от Велика България.
Край Дунава държава ние изградихме,
с кръв и пот ние България съградихме.
А другите съседни нази племена, ...

Свят вмирисан от фекалии...
от нас създаден, аромат!?
От фалш горчи дори и добротата...
а тя е най-голямата лъжа.
Тъжно е, че все още вярваме в лъжата. ...

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.
Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си, ...

Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,
а вълните, както винаги след буря – на верев.
Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,
пак ме изкуши да насоча критично обектив.
В онзи ден, морето беше до съм коленете ...

Лято, море, вълнички. Бели облаци и глъч. Кукуруз със зърната на Памела Андерсън, която и да е тая! През слушалките нищо не се чува, само новата на Фики. Опнала е бедра девойката точно пред него. Вдигнала си е малко шезлонга, наместила го е на верев, за да гони слънцето и оттук той може да види само ...

Настъпи пак разцвета
и пак е в умисъл поета.
Блянът силен си стои
без перспектива може би.
Настъпи пак младостта годишна ...

В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Във устните на залеза проблясва,
слънчев сноп последен светлина,
след малко натъжена тя угасва,
реверанс, за да направи на нощта! ...

Някъде сега,
една котка се облизва,
защото ти я галиш.
Седиш на пейка
и галиш котката. ...

Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...

Упътва се към 666.
Честито, строителю на съвременна България!
Ти построи повече неща отколкото император Нерон в древния Рим. Затова ще останеш в Българската история, за разлика от Кирчо и Хасан, които не построиха обещаните от тях 7 моста над Дунав. Препоръчвам им да прочетат за знаменитата задача ...

Докоснах те..,и те познах…
Нали отдавна аз те чаках…
да ми изпратиш своя знак,
във нощите когато плаках.
Докоснах те…и те пожелах… ...

ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...

Прегръщам твоето утре
и всяко ново начало.
Щастлива муза в съня ти…
лъч в утро, мъгливо и вяло.
Останал отново без брод ...

Усещах върха на пръстите й да потръпват по ръката ми...
А кирия Мелина Димитриду не спираше с изненадите си.
- Петро, отново заминаваме за пет години на работа в Европейския парламент. Ще сме по- близо до децата си, а ти ще продължаваш да се грижиш за къщата, градината ни.
- Съгласен съм, обаче при ...

в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...

Винаги съм имал този подтик за движение напред… Още откакто влязох в колежа, хоризонтите ми се разшириха. Притежавах енергия, желание да завладея света. Колежът беше досаден. Научих някои неща, но образованието ми не беше нещо, което не можех да придобия сам. Взех онова, което имаше значение — дипло ...

– Крачунким! – извика радостно Пушкин. – Най-после се появи!
– Кра- к’во? – почуди се Дун.
– Пазителят на хълма Сурата примка – единственият подстъп към имението ми – обясни поетът. – Мой верен служител от не знам колко години! Той е триумвират. Три същества в едно – Старицата Кра, старецът Чун и ст ...