Денят ми като котка се протяга,
преприда нишки време, знай,
уж нямат тези нишки край
и си живеем – шапка на тояга.
Все пак не чакай, не мечтай, ...

Девети март... е много кофти ден!
И с право не е празник в календара.
Събудих се от някакъв рефрен.
От звук на електрическа китара!
Съседът от отсрещния балкон, ...

Тъгата ражда винаги въпроси.
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи. ...

Поръчах ютия — да заглади бръчките на душата ми.
Сешоар — да развее къдриците на спомените.
Прахосмукачка — да изсмуче трохите от обещания, заметени под килима.
Дъска за гладене — да има къде да разпъна тишината и да я притисна с пара.
Препарат за петна — за онези, от думите, които не се перат на тр ...

Светът е полудял категорично
от алчност, от ненавист, от омраза.
Човешкото е на ниво критично,
за справка – Ивицата Газа.
Американската мечта е само спомен, ...

ДА ЖИВЕЕ ПРОЛЕТТА!
​Кой повика пролетта
в зимните полета?
Сигурно е мишчица една,
тя и нейните мишлета. ...

От ехото на времето съдбата
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...

Зад всяко мое слово, ако трябва,
с душата океанно ще застана.
Безумното туптене не отслабва
и пламъкът в гръдта е без промяна.
И в есента зората ми засмяна ...

От наше село по-харно няма
празник за жената е всеки ден
затова без гюрултия голяма
и осми го отмятаме обикновен.
Ама гледам че цял свят лудее: ...

– Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...

Аз отново се влюбвам. Всичко тръпне във мене.
Тя е двадесетгодишна. И казва се Дени.
И отново тя мене едва ме обича -
това страхотно, това толкова мило момиче.
Вече два месеца аз все си мисля за нея. ...

Специална...
Да ти благодаря тъй късно е, знам,
но след тъжния август чак разбрах -
колко била съм за теб, специална,
все едно кога, в делник и празник... ...

Букет от рози ароматни
едно момче ми подари
и в спомените необятни
душата ми се потопи.
Изплуваха безгрижни нощи ...

От наше село по-харно няма
празник за жената е всеки ден
затова без гюрултия голяма
и осми го отмятаме обикновен.
Ама гледам че цял свят лудее: ...

Светъл лъч сред Мрака,
буря, ураган,
цвете из полята,
ярък, топъл плам.
Тя е чародейка ...

Когато кажа думичката "мама" -
за мене тя е като изречена в храма.
Спокойно топли моето сърце -
приютена в двете ми ръце. 👃
Повторя ли отново "мама" - ...

Арабските държави май не са доволни от войната в Иран. На кого му изцапали пясъка, на кого му подплашили камилите а някои искат да се спрат бомбардировките от два до четири когато дремват, защото бебето Иран пищи като е гладно. Те са съседът от долния етаж, който тропа с метлата по тавана и вика: „А ...

Събрала съм в себе си неподарените цветя.
На хербарий са в душата ми.
Не помня аромата им, но за мен са още живи. И говорят, разказват светове.
Цветята не умират - дори изхвърлени, неподарени, искани и отказани. Те имат собствена съдба.

НА СПА –У СЕЛО
С куфар, джапанки и бански,
тръгна Яна за Сандански –
там водата грешка нема
цери кръст, глава и хрема. ...

Чувам гласове, мълвящи от стените.
Живея сред сенки и привидения.
Наоколо кънтят писъци и крясъци,
от нечленоразделни бебешки вопли и стенания.
Непрестанна гюрултия... ...

Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...

Силните жени
Има силни жени в родната нашата страна,
никога не падат духом, не превиват глава.
От сутринта до вечерта работят с усмивка,
а крият дълбоко в себе си своята тъга! ...

Скитници сме с теб - приятелю.
Не спираме да търсим. Истини.
Нагоре гледаш ти - мечтателю,
пък аз в земята под краката ни.
Летяхме. Високо горе бяхме ние. ...

В улука сребърен на небесата сини
изтича любовта.
Мечтаната любов безименна
от шепи божии отпиваща вода.
Сънувам я в невинната усмивка, ...

[Майката]
– Припомни ми, детенце ти, как се лети!
Аз летях и насън, и наяве.
Самолети си правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила. ...

Рисувай ми душата
Рисуваш ми портрета,
душата нарисувай ти!
А може би сърцето
със думи ще я сътвори. ...

Няма нищо зад думите,
само е самота
и са сумирани сумите –
нищо плюс нищета.
Равно е водоравното, ...

Беше тъжна пролет. Тъжна, защото не беше слънчева, ароматна, цветна, а влажна, хладна, сива. Късно се разлистиха дърветата, рано сутрин никой не се будеше с птичи песни, а просто със скучни телефонни аларми, мъглата беше постоянното присъствие в града. Въпреки това сред хората вирееше една Надежда. ...

Осми март реших с жената
да отида на банкет.
Край гората - в механата
на един познат съсед.
Резервирах скромна маса ...

За светица недей ме нарочва,
в мен неделите слепи са все,
аз съм плевелът в рохкава почва,
лепкав репей по улично псе.
Кукувичата прежда съм ниска, ...

Ринго Старр и Фредерик Шопе?. Може би се питате какво общо могат да имат тези двамата помежду си-един смахнат Барабанист и един Класически пианист и композитор? Е да, това е един напълно справедливо зададен въпрос. Въпрос на който сами скоро ще можете да намерите верния отговор стига да не се разсей ...

В този светъл ден
бъди като широк океан,
бъди като небе.
Обичай себе си.
Понякога ще ти се иска да бъдеш сама, ...

Имало едно време едно момиче, което много искало да види морето. То било много скромно и се казвало Невена. Тя била от бедно семейство и родителите ѝ не могли да си позволят да я закарат на екскурзия до морето. Тя също нямала много приятели от нейните връстници. Но въпреки това Невена не спирала да ...

Глава 16. - Стари тайни
Гергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес ...