Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...

Довечера... познай какво...
Е, няма никак да те жаля,
и дрехите, като ти сваля,
ще пее нашето легло...
Ще пее, да... със твоя глас... ...

Мъглата се вдигна,
слънце изгря.
Някой тихо се смее,
вътре, в мойта душа.
Раздвоявам се, значи, ...

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...

Гневът ни лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ни смуче...
Страхът нозете пък ни спъва.
Очету - кратерчета сухи. ...

Светът във мен осиротява...
Тържествува утрото
в гнездото на гълъба
Плават в реката празни бутилки
Хемингуей се разхожда умислено ...

Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази, ...

Откакто взех да пия следобяд
по двеста грама гроздова ракия,
отново се усетих много млад,
навярно пак на топло ще се скрия.
Ще се замъкна с новото моме ...

Най-после сме ваканция! Ура!!!
Но ако трябва да съм честен, ще призная -
на село мога да съм ден, до два...
За повече… не ми се заминава!
Слушалките си взех, зарядно, телефона... ...

Без аларма и без стрес,
тя става късно точно в десет.
Черна котка в леглото се върти.
На пръста си тя увива своите коси.
През деня, ако грее слънце ...

Колко думи на неискреност, на обида и на безразличие срещнах по пътя си без да има причина, за да го заслужа! Колко много хора бяха прикрити с мен и фалшиво се правеха на приятели! Колко пъти все някой друг искаше да ми отнеме това, което сама съм си заслужила и трябваше да го получа, греейки в свет ...

Инсулти два получих,
а не се научих-
животът си е дар,
не хвърляй в него жар!
Семейство, работа, приятели- ...

Земята се върти... животът си върви!?
Някой някъде върти не само далавери,
но и пачките брои и Народа свой убива.
Без дори и за миг да се срамува.
Пачки, близначки, фрактури... ...

Една си има чистачка,
друга пък има детегледачка,
аз пък си имам наднормено тегло.
О, не става дума за някое си кило!
Тука иде реч за проблемен теч ...

Душата ми прокудена от всичко светско,
обута в старите галоши на живота,
по друма свой вървеше, но по детски
усмихваше се в своята тревога.
По пътя галена от ветровете нежни ...

Престъпно действие!
Съдебно бездействие!
Магистрат-съдействие!
От най-горна инстанция –
свобода с ...

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...

Реших - поезия ще пиша,
но не с кохиноор хаш бе
и с гума да си бриша
сгрешените мои редове,
а с изкуствен интелект! Задружно ...

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

Трябва да тръгвам, вече е късно
и ще пропее петела.
Някой стремително смята на пръсти
колко съм дала и взела.
Има до утрото толкова много... ...

Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често ...

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...

В Силистренския Дунав всяка вечер,
слънцето очите си измива.
Крепост „Меджиди“ пред залез речен,
разказва спомени красиви и щастливи.
Пространството ухае на кайсия… ...

***
Знаеш ли, толкова много ми липсваш!
Нямам нужда да си говоря с тебе дори,
имам нужда само да те усещам наблизо…
Какво покълна внезапно в сърцето ми? ...

Вече нещо не правя,
старост не позволява.
Ще свирне „Отбой“
да видя покой.
Надарен със свободна воля ...

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Постоянно, задълбочено се мъча,
да навляза надълбоко във себе си
и да се хвана в крачка, докато кръшкам
от "правия път" с ритъм на лудо, откачено Дуенде.
Искам "умно" да разбера, ...

Някой ден ще съм добре
Ще е топло и приятно
Птички ще звучат
Мислите ще си мълчат
На този ден ...

И лятото е вече само спомен
с цвета на лист от вятъра отронен,
с вкуса солен на морските вълни
и топлината на отминалите дни.
Студът пристига на талази от Сибир ...

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...

Кума Лиса – гладна, сита,
все около двора селски се върти.
Обикаля пиленцата като медна пита,
дебне ги с наострени уши.
Тайно скрита зад една ограда, ...

Лутам се напоследък, питам -
къде, всеки извор намира...
Надеждата, къде извира -
не за мен само, вода - жива...
Отдавна съм без тебе, мили - ...

Червена роза край морето аз ти подарих,
свойте ласки и чувства към теб не скрих.
Ти я пое в бялата си, нежна ръка,
благодари ми и ме целуна веднага!
Така заедно с теб срещнахме Любовта, ...

Леви, десни, Леви, десни.
Под марш вървят войници смело,
с песен на уста и здравец в ръка,
на противника не ще покажат добрина.
Кой за лавров венец пламти, кой за ...