Едно сечиво, само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най-много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погре ...

Той беше роден в самото навечерие на Константиновия събор, заклеймен от завърналите се на власт иконопочитатели като „безумен”[1]. Родът му принадлежеше към старото благородничество и се гордееше с над двестагодишна история. За негов основател се считаше някой си Антимий Орфанотроф – съвременник на ...

Не можеше да понесе собствената си гибел. Това бе падение. Всички го знаеха кой е той, а сега някаква си...му се вреше в живота. Опитваше се да я забрави, повтаряше си, че я ненавижда, но я търсеше навсякъде с душата и тялото си. С нейното име и образ заспиваше и което е по-страшно се и събуждаше. Ч ...

Скрежни прозорци
Огън в камината
Уют диша благост
02.02.2026 г
СР Сеймира Дони

LeoBedrosian написа:
somebody отговори:

ПУСТИ ПЕРОНИ
Различен ще е този дъжд,
дали защото е ноември,
или полетата със звездна ръж
решил е Господ да оплеви, ...

Когато бях… новоизлюпен
и не отракан митничар,
аз бях напълно неподкупен:
Рушвети, не приемах дар.
Разчитах само на заплата. ...

Не са ми нужни звездните простори
една прегръдка само – да засветят
очите ми, нощта да проговори,
но ням е в мен без римите поетът
брои снежинки, на дланта топи ги, ...

(На Списаревски)
Със самолета бяхте заедно в едно
човек с машината бяха приятели.
Летяхте заедно и в лошо време, и в добро,
в душата си летците са добри хора, мечтатели! ...

Тази история започва в един красив крайморски град, наречен Варна.
Клара беше усмихнато шестгодишно момиченце, което, като всички деца, обожаваше Коледа. Но тази година не беше като предишните. Тя вече не си мечтаеше за играчки — чувстваше се пораснала и имаше по-голямо желание. Тази година Клара си ...

Някой иска да те спъне,
гледаш ли, не ще се спъна.
Някой иска да те лъже,
знаеш ли, не ще се лъга.
Някой иска да ме ползва, ...

Ти пееш. И свириш по ръждясалите струни от душата ми, отдавна забравили що е то божествена музика.
Играеш си виртуозно с тях. С мен. Нажежаваш ги до алено, сякаш всеки момент ще се скъсат, а с тях ще се повреди безвъзвратно и онази — меката, нежната, уязвимата, скрита дълбоко и далеч от чужди очи — ...

Запалих свещ, мъждука тя
потрепва бледа светлина.
Ала кому е нужна в свят
потънал в мрак и тъмнина?
Запалих свещ не да се моля ...

В душата ми надникна светлина,
в пердето малък процеп си намери,
пред погледа разлисти се света,
докосна утро устните ми бледи.
А сенки свалят своето тегло, ...

ПО-ДОБРОТО МЪЛЧАНИЕ
Небето може да ти стане дом –
отидеш ли до края на земята,
научиш ли, че да строиш гнездо
са нужни сламки, кал, летеж и вятър. ...

Дълго скита безцелно, опитвайки се да подреди разбърканите мисли в главата си. Предупреждението на Елена, че наближава денят, когато трябва да прекратят отношенията си, го съкруши с внезапността и категоричността си. Дълбоко в себе си знаеше, че това е единствената възможна развръзка, но винаги бе п ...

снежинка спинка
и сънува как ѝ се
дете любува

Трифон през времето бавно минава.
Лозето стихва. Това е съдба.
Трифон не реже, той благославя,
Дава на корена още душа.
В бъчви да зрее не вино, а памет. ...

Оптимист
дърпа опашка на лъв в негова наркоза,
песимист
прави на шеф забележка в своя психоза.

след пушѝлка
и пушѝло
пак е Милка
мила с Мильо
.......................................... ...

Наскоро в Плевен, в попретъпканата Арт зала на Регионалната библиотека “Христо Смирненски“, се състоя твърде интересна среща-разговор - със създателите на късометражния филм по едноименния разказ на Явор Цанев “Божа работа“... Филмът е дело на четири студентки, колежки в специалността “Креативен биз ...

Хайде, булка, лозето ни чака
стар адет да чѝним!
С бяла, дъхава погача,
с мѐнче отлежало вино.
Да зарежем, да полеем ...

Посърна лятото.
Посърна есента.
Посърнаха и мислите в живота.
Един посърнал жерав отлетя
към билото на своята Голгота. ...

Премното претърпях и слушах
неистини дошли от мними слова.
Преди бъдещата дълбока суша:
трудно ми е с вас да споделя.
Небето стихва своите предели, ...

Зоро и Зара спяха в панера сладко. Алекс и Гергана помръдваха с устни в съня си, гушнали по една възглавница. Инстинктивно снощи не разделиха кученцата. Денят беше дълъг. Съвсем естествено отидоха в апартамента на Алекс. Заспаха с дрехите. Всеки доверчиво бе пуснал другия в своя свят. А морето не мо ...

Отлитат птиците далеко,
пожари хранят се в полята,
повтаря призрачното ехо
пропадането на гората.
Викат в болка извънмерна ...

Всеки ден
правя възелче
в плетеницата от срещи.
Вече съм напълно убеден -
хората са като свещи. ...

Додето Зората си пръска кожуха –
а Небето се прави на вещица глуха…
Колко малко ми трябва за да хвана гората,
където ме чака, край тепето Ламята!
Виждам вече от хълма, как Зората се вдига! ...

Свободата ми, явно, е някой предвидил
и живота ми, всъщност, не мина във клетка.
Щом разтвори денят свойта облачна мида,
пред очите ми слънчеви зайчета трепкат.
Не пречупи крилете ми бурята ледна ...

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...

ЗИМНАТА ОЛИМПИАДА НА РОРИ
Вън е снежен февруари.
На пързалката с другари
Рори е излязъл вече.
Хокеен екип облече ...

Авторска песен на Анита Христова Трифонова
Сънувах те, любов!
Сънувах те до мен.
И цяла нощ бях в плен.
Денят ми озарен. ...

Добрите примери са малко,
а аз не бях един от тях.
Аз пушех, пиех (твърде жалко)
и често с непознати спях.
Не спазвах правила, закони, ...

Чувам как звънти твоят смях,
във въздуха се носи радост.
Спомням си детето, което бях
от смеха ти с дъх на сладост.
Този сладък смях ме вдъхновява ...

Стотина епиграми за смехоносни драми
„Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е н ...

Долавям птиче чурулика под прозореца,
усещам скоро ще настъпи пролетта,
навън мъгла оловна с логиката спореща
и там в неяснотата твори се песента.
Когато разпозная вътрешната гордост, ...