Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Спомени 🇧🇬
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...
Разказваше ми баба 🇧🇬
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...
За последно, единствено и само 🇧🇬
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...
Тайната в Господните притчи 🇧🇬
Пролетни наречия 🇧🇬
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
Елегия за мрак и цигулка 🇧🇬
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
Завет 🇧🇬
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6 🇧🇬
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
Писмата, градът 🇧🇬
Думи в тишината 🇧🇬
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
За човечността ... 🇧🇬
Огънят на моите чувства 🇧🇬
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
Текст: Иван Бозуков
текст: Иван Бозуков
Текст: Иван Бозуков
Сам 🇧🇬
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
Да бъда 🇧🇬
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
Mъничко остава 🇧🇬
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
Сезони 🇧🇬
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...
Кой знае 🇧🇬
Ама пак е нещо общо. Макар че не звучи сантиментално.
Не я изоставих все пак. Сложих я ...
Ти си слънчево момиче, светиш в моя ден.
С усмивка ме разтапяш, без да кажеш „не“.
В очите ти се крие цял един живот,
а в моя свят ти си най-яркият ми плод. ...