И как така
Хем е хубав той
Хем усмивка причинява
Ала шанс не получава
И защо уви ...

Никога... .
Знам, ’не казвай никога - никога’,
ала се отнася - за живите...
Само от снимки ще се усмихва,
не ще ни разказва - за дедите, ...

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала. С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...

Обичам - казваме по принуда.
Обичам - казваме по-заблуда.
"Обичам те"- спестяваме го често.
"Обичам те" - превръщаме в ресто.
Ала всичко изречено по-горе ...

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента ...

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...

Рибар на хо́ра по съдба
пътува в своята пирога.
Към всяка бедстваща душа,
защото я обича много.
Той – странник, по водата ходещ, ...

Предлагат ти живот
на сива мишка,
не им отказвай,
приеми!
Това,че по теб ...

Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната ...

Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...

при все
че е
непостижим -
стремим се
да Го ...

ОТРЯДИТЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ
Напълно по-различно стана в Хинелските гори, когато народът научи за победата, която Червената армия спечели край Москва. Бушуваше вятър, дърветата се пукаха от студа, а в гората настъпи оживление.
Някой откри под снега няколко патрона и си спомни, че през есента тук в обсада ...

Сърце и дълго да тупти
и трепти,
навеки после ще реши
да заспи.
Умира вис ...

Ах, колко дълго подминавах,
липсата на образ в огледалото,
не чаках обич и не осъзнавах,
кристала как линее в тялото…
Букет от страхове набрах си ...

Зрелище на харем
певици от дунапрен.
Колчем с очи ги допрем,
аплодисмент връз
аплодисмент: ...

Реша ли да ловя маймуни с трици,
достатъчно е, царят да е гол.
Ще се покажа с новите си цици
в някое фоайе на лъскав мол.
Ще се надупя и с огромни джуки, ...

Придворни ветрове -
не помня аз такива...
И ветрове белязани от глухота.
Когато гребените на вълните са пенливи,
закотвен бродя под повърхността. ...

Тази есен ми донесе
малки слънчеви следи,
после тихо се понесе
над поля и над води.
Как блести, лети и лее ...

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...

Кратката версия – бяха самотни.
Дългата – бедстваха без светлина.
Нощни таксита, наглед безпилотни,
мигом отнасяха скрита вина.
Бързите скорости хранят ти егото, ...

Сенки по стените,
допир във мълчание,
поривът не пита,
шепне обещание.
Погледите – скрити, ...

Ако в някоя весела нощ
любовта се изниже на пръсти
и луната разреже без нож
две звезди, като прах ги разпръсне,
всяка мъка във миг ще презра, ...

В селския двор се събуди денят,
слънчо погали тревичката пак.
Петелче пропя от високия плет:
„Ставайте всички, започва куплет!“
Кравата Мима дъвче листо, ...

Денят е слънчев, за разходки.
В морето плават платноходки.
Лъчите галят нежно с топлина.
А днес е ден през есента.
На плажа палавници бягат смело ...

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...

Да си най-отдолу, а може би си нагоре.
Да си безизвестен, но да си значим.
Да си никой, ала всъщност някой горе.
Амбицио моя, учим се или само крачим?
Колко пъти ме създаде и колко уби ? ...

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...

Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...