-Земята искам да отчувам. Земята, мале!
Рада се взря в босите нозе на Георгия. Полази топлината на сълзите по изтерзано ѝ лице.
" Земята...земята..."- Зашепна наоколо миналото...Пущина!- уж черна пръст, де всичко прибира...Ама все светлее...И хляба ражда, и уморените в себе си прегръща. Взема ги- в ...

Навън е мрачно и студено,
ужасен, силен дъжд вали.
Водата бавно, устремено,
завлича всичко и върви.
По улиците – пълна тишина, ...

СЪНУВАМ ТИХИ СИЛУЕТИ
Все се питам защо ли снегът е безкрайно потаен,
не говори, не диша и пада надолу без звук –
по площади, перони и в празните крайни квартали –
да разстели валмата си бели – разчепкан памук. ...

ТЕМАТИЧНИ ГЛАВИ(продължение на поетичния цикъл - НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЛЮБОВТА
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 17 февруари 2026 г.
ГЛАВА 1: МАЛКИТЕ ЖЕСТОВЕ ( ДЕЛНИКЪТ )
СПОДЕЛЕНОТО МЪЛЧАНИЕ ...

След дълги размишления в крайна сметка направихме тази песен с Искрен Пецов,Филип Аврамов - Фицата и Алфредо Торес.Получи се нещо интересно,дано ви хареса.

„Днес все по-често - и все по-охотно - се настоява, че промяната - независимо каква и в какво - трябва(ло) да бъде... постоянна. Какво, какво?! Да бъде постоянно не друго, а изначално лишената от постоянство по банални технически причини динамика ли?! Мигар е възможно постоянстване в нещо, което е н ...

„Абсолютният приоритет на всяка държава винаги са били, са и ще бъдат силовите органи... Приказките за каквото и да било друго (нейно) приоритизиране са залъгалки за деца...“ Защо ли? - Ако прослушате звуковия файл, ще разберете.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Четиво за възрастни лъвове и нежни горски цветя
(Посвещава се на жертвите от "Домовете на ужасите")
ПРЕДГОВОР
По някаква причина в последно време "Обществото" реши да се събуди на тема "Старчески Домове". Причините обикновенно са Политически, Користни, Безкористни, Емоционални и какви ли не други. Т ...

Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...

Гробар съм, погребвам надежди,
погребвам илюзии детски,
погребвам фаталните грешки,
погребвам и грозни комплекси.
Гробар съм, не зная почивка, ...

Дървено конче подарък ми купи
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...

Две хубави очи -
душата на един човек.
Божественото там личи,
за сърцето те са лек.
Яворов да ми прости, ...

Морето
Беше тих юлски ден. Слънцето жарко напичаше, а Морето беше спокойно и леко се вълнуваше. Каква друга работа имаше Морето освен да се вълнува. Вълните нежно докосваха брега, после се връщаха и обгръщаха с водата си тълпата от хора потопени в Морето. Чуваше се един непрестанен шум от човешки гл ...

Още от малка много ме вълнуваше да слушам музика.
Някои от песните, които звучаха по радиото, ми правеха по-силно впечатление от други. Задължително ги приветствах да се присъединят към моя вътрешен „плейлист“. Там останаха и до ден днешен. Толкова ми бяха влезли под кожата.
Имах период на силно, гр ...

Има дни, в които искам да ти пиша
Да ти разкажа толкова много неща
Защото знам, че само ти ще разбереш
После се сещам как си тръгна
Как ме остави тук сама ...

В образа си благ се врича,
в друг не търси любовта.
Като нимфа ме отрича
и започвам да ехтя.
В плен на суета дълбока ...

Дъждът разкъсва нощта на парчета,
тежки мъгли по баира пълзят.
Стихва гласът на самотни връбчета,
капки по перваза тихо струят.
Сенки прошепват с глас на забрава, ...

Там, дето Искърът ломи балкана
окото ми красива гледка хвана.
Къщя накацали по планината
и водни птици, порещи реката.
Докат вагона скърца романтично ...

Загърбила света, така злорада,
седи и пише бързо лист след лист,
последния оставила е чист
съдбата. Утешителна награда.
Танцуващата с хорските души ...

Безчадърието – щастие,
но чадърът ме гълчи
и не иска безучастно,
бездъждовно да мълчи.
Иска с мене да се смее ...

Китарата... не е китара,
а обич с нежен звън,
прегаря
и сякаш е вълшебен сън.
И ритъмът, не ритъм само... ...

МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...

Насън
умирам… и се раждам.
Понякога съм скален мъх,
а после бавно се разграждам,
така да вляза в нечий дъх. ...

Една нова песен на поетесата с китара Татяна Йотова.
Която общо взето се роди по интернет. Аз в София а Татяна в Айтос. И така с много писане и малко музика се получи тази песен.
Музика, Текст и Изпълнение: Татяна Йотова
Аранжимент: Б. Иванов

След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...

Да, обичам хазарта. Винаги съм го обичал.
Откакто се помня, животът ми бил е хазарт.
Барбут, покер, зар съм играл - но не за парите.
Затова аз след час заминавам далече от вас.
Кой друг иначе би поставил жетон - на битата карта? ...

ЧАСТ 1ЧАСТ 1
Завърших за агроном в Софийския. Малко след дипломирането ме зарибиха да вляза като фитоконсултант в един уж агро-проект. Щял да бъде за снабдяване на борсите и на големите цветарски магазини с цветя.
Две години всичко си беше наред.
После имаше избори.
Властта се смени. ...

Валентин Григориевич Распутин
Пари за Мария
Кузма се събуди от това, че кола на завоя заслепи прозорците с фаровете си и в стаята стана съвсем светло. Светлината, поклащайки се, опипа тавана, спусна се по стената надолу, зави надясно и изчезна. След минута утихна и колата, отново стана тъмно и тихо ...

Две мънички мравки
Обичах те толкова много,
че сърцето ми прескочи
девет планини
и се стопи. ...

Пусни ме в твоя храм,
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...

Какво научихме? Какво остана
подир уроците на всичките учители?
Виновна да е счупената кана,
а не нозете дето са я ритали.
Поуките са за да се поучим ...

Затанцували капки във кристална премяна
и ухае на свежест, на вода и прохлада,
днес аз нищо не искам — нека мъничко само
да погледам безмълвна, без да плача и страдам.
Просветлява небето след пороя по пладне, ...

Женски вик, болка, разкъсване,
а после само … дълга тишина.
Говориха й, искаха прекъсване.
Защо не ги послуша? Не посмя.
*************************** ...