– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...

Да се завърнеш в родовата къща,
да зърнеш старите комините живи.
Тук с мен отново спомена се завръща,
за миналото изпълнено с труд и игри диви.
Комините на старите къщи още си стоят, ...

Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...

Едва поникнало през пролетта,
въпреки дъждовете и мъглите,
алената смърт на есен, вятъра,
еделвайсът в зима прероди се.
Някои казват, че рядък, ценен ...

Морето е лазурно синьо,
а вълните му се разбиват в скалистите брегове.
Морето днес е бурно,
но и много красиво,
и самотна лодка пори бурните вълни. ...

Нека да съм дявол в твоя свят,
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.
Нека съм за теб демонско лице, ...

Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колат ...

прегърни ме...
от косите ми отронват се сълзи...
навярно вали навън или пък чудо е,
че в твоите коси попиват...
прегърни ме... ...

Така се случи, животът раздели ни
и всеки тръгна си по своя път.
Звездите гонихме безименни,
нозете уморени все напред вървят.
Но спомени запазихме в сърцата, ...

ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...

Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри, ...

Ухае ми на събота от вчера,
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...

Ежедневки 164
1. Маскирах се, като човечност... и влязох в Червената книга на изчезващите видове...
2. Скръцнах на съдбата със зъби... и тя ми ги изби...
3. Празните ми мисли... ме изпълват със съдържание...
4. Свалям излишните килограми със спорт... играя шах всеки ден... ...

М А Г И Я
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...

Если помнишь - прости.
Если любишь - прощай.
Мне уж надо уйти.
Я люблю тебя, знай.
Мне бы страх одолеть. ...

Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...

Пролет пукна, и градините се обагриха в разноцветна премяна, а въздухът се изпълни с ароматът на пролетните цветя.
Първите птички се завръщат от топлите южни страни, и парковете се изпълниха с детски радостни гласове.
Пролет е, и навън е прекрасно като жива картина на рисувана от нашият създател.
Пр ...

Политикът обещава златен мост,
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ, ...

Темелите - за да са здрави ... ... . Може би, знаете за твърдението „Село Угърчин - най-голямото българско село”... Това казва в столичния вестник “Вечер“, от 25 дек. 1939 г. народният представител П. Думанов в своя статия ... И в края й той пише, че е време Угърчин да бъде признат за град ... Но, м ...

ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

Моля те, не ме ревнувай!
Твой винаги съм бил.
С теб душата ми празнува и
за да те срещна съм се аз родил.
Моля те, просто ме целувай ...

Обърни се със сълза сама,
вятърът тихо те обгръща.
Светът е студен и мрачен,
но в сърцето ти има светлина.
Сълзите капят, но нека не тъгуваш, ...

Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа ...

в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...

Любовта е навсякъде край нас.
Любовта е различна за всеки един от нас.
Любовта понякога ни наранява, но ни прави по-силни.
Има различни форми на любов.
Любовта между майка и нейните деца. ...

Желая да те галя дълго, нежно.
Бавно да преоткривам тялото ти.
Искам цяла вечност да те гледам в очите.
Заравям пръсти в косите.
Масажирам всяко мускулче. ...

В теорията на поезията направо съм бос
и волно предпочитам,така да си шляпам,
обичам автентичното,ръбатото,простото,
което звучи ми красиво и дори,даже малко нахакано.
Казвам това,което усещам, ...

Качваш се в колата,
палиш,
усилваш музиката
и тръгваш. Караш, а не знаеш накъде.
Хванал волана ...

Градил Илия
Градил жилищен блок Илия,
двадесет етажа, не една килия.
Видяла го и го пита Ирина:
- Блок ще има, ами детска градина? ...

Аскезата е дисциплина,
Специално назначена
От човека със специална
Цел – целта да бъде може
Разна - прозрение, ...