изгряват вредом
абитуриенти и
любов даряват
с младостта си - и творят
сърцато бъдността си

С твоите костюми – не вървя.
С твоя ум – не мога как да блесна...
Защо е тая злоба и сръдня?
Защо не се погледнем просто честно?
Ех, пустата житейска суета... ...

Метър е мярка за изтъркване на подметки.
Полезен джогинг е само бягството от света.
„Христос воскресе“ да не казват неборещи се с греховете си.
Син рестартирал, Отец ще преинсталира света.
Луцифер е максималният хакер - заличава съвестта. ...

Заедно сме, Господ ни държи,
даже по света да сме разляти.
Българското всякъде кръжи
и е несъмнено разпознато.
Песен или стих, или хоро, ...

За теб не говоря в минало време!
Не "беше"! Не! Ти си!
Макар далече - милиони години, цели
вселени -
Аз не "обичах"! Не! В обичта граматика ...

Зима. Здрач. Гора.
Черни, високи борове. Морно бял сняг.
Бавно крача към гората. Разгневен, без сън,
без цел, без песен, с пълни гърди, болен, печален, безнадежден.
Гората - спокойствие. ...

По филма „Любов“
Къщата беше на хълма – стръмен, планински, висок.
Стигнах до нея по тъмно. И със: Помози Бог!
прага – задъхан – прекрачих. Баба му знаеше, че
внукът е мъртъв. – Не плача..! Да си мълчиш, момче! ...

Защото те обичам непрестанно,
това е моя нежен урожай,
мигът не тръгва, иска да остане,
жадува си да си тече безкрай.
Безгрижно, без излишни сантименти, ...

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади! ...

Пуйет съм, ти си пуйетеса,
сакам римите си с твойте да омеса,
стилово да сътворим дуйет,
смес от кисело, солено и шербет,
а накрая, к'вото се получи ...

На Казанова ли се правиш?
Ще те бутна лесно да запалиш!
Мотора ти двутактов,
ама аз съм бърз и хищен фактор
Ако ми паднеш, ще те мачкам, ...

ЕДНО ЛИСТО НА ТВОИТЕ ПОЛИ
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ, ...

Стъпват вековете ненатрапчиво...
Един мълчалив иконостас, когото
може би е трябвало да забравя
в годините на турското ни робство?!
Светите братя Кирил и Методи, ...

АВТЕНТИЧНОСТ
Азбуката - символ на ума, дарен от Бога!
Вдъхновението - езикът на душата!
Талантът - смисълът, за който се живее!
Емоциите - театърът със сцената сърце! ...

Скитници сме с теб - приятелю.
Не спираме да търсим. Истини.
Нагоре гледаш ти - мечтателю,
пък аз в земята под краката ни.
Летяхме. Високо горе бяхме ние. ...

Ти за мен единствен си – съвършен.
От душата моя ти си отличен,
Да си тук до мен и винаги да бъдеш мое рамо.
Няма на земята богатство по-голямо.
Твоята прегръдка вечер късно ...

СЪДИНКА ТОПЛА СУПА С КЪШЕЙ ХЛЯБ
Грамада съм натрупала от камъни –
отронвани понякога със дни,
тежали на сърдечните ми камери –
подир вменяван страх или вини. ...

Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.
Денят ви силиконовата пазва ...

Първо сме длъжни да дадем дефиниция на фанатизма. Какво представлява той?
Отговорът е изненадващо прост. Фанатизмът е сляпо следване на една постоянна линия в живота. Тази линия може да е учение, доктрина, религия и пр. А може да има и различна природа. Фанатизмът не допуска съмнение и именно това г ...

Там ли си още,
някъде на пътя ми?
Трудно спя нощем
сривам се,
бавно превръщам се ...

Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетелието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или се ...

За празника, най-българският...
С радост честваме с години,
по площади, в училища,
в деня майски слънчев, лъчист
празник тъй светъл – превелик, ...

Имам си „бюро“ в малкото дворче –
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...

ОТ ЛЮБОВ НЕ СЕ УМИРА
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...

Безбуквена съм,
измъкната от стар архив,
науката не грее,
трепне в мараня.
Погледи премрежени, ...

Има ли магични звездопади,
ако ти не си един от тях?
Няма как сърцето да забрави,
твоя искрено-докосващ смях.
Няма как плътта да не жадува, ...