СТАЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
Пчелици, от прашеца натежали,
със златен пръстен залезът поднесе.
Сланата – с дъх на сребърни кристали,
превзема листопадите наесен. ...

Лабиринт
Животът е най-големият лабиринт,
из който изгубени се лутаме вечно,
а Смъртта е най-тънкия трик,
заблуждаващ, че навън сме излезли успешно. ...

Аз знам, че не всеки е храбър.
И знам, че не всеки е твърд.
Ти казваш - плътта ни е слаба.....
А който не е точно от плът?
Но хайде, не ми отговаряй. ...

Времето, то е относително понятие,
Но тече така бързо в твоето обятие,
В безгрижни разговори и мечти,
Често губейки се в твоите очи,
Любов такава всеки желае, ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

И днес отново е петък, който не е майстор, да си му мисли...
Ще кажеш, че Лена е напръскала с дезодорант с мирис на кафе цялата фасада на заведението. Побиха ме сладки тръпки, все пак Лена не е за изпускане, доказахме си го още преди двадесетина дни, хубавичка е, пък и тя не е безучастна към мен..
Е ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Пристигане на Малезе
Хипертранс бе първият трансгалактически космодрум, в чийто район навлизаше Танто. Двете слънца - по-ниското - на югоизток - и по-високото - на североизток - вече бяха поели нагоре по небосклона, но все още ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

Нежната нощ си разпуска косите,
жадните устни отпиват дъха.
Топлата сянка прегръща очите ти,
буйно – сърцето забравя страха.
Сладките пръсти по кожа рисуват, ...

"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Всеки си има собствен часовник,
който тиктака като сърце, със стрелки -
две въртележки в лунапарк, събрани в очи на дете.
И - докато то обувките си събува, за да тича,
а с връзките си прави въже, едно паяче ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Виц е сбита новела.
Анекдот е сбъднат виц.

Упражнение важно
Много просто упражнение,
Дори поза може да се нарече,
Иска да предложи на света
Лесничея тук. Поза - крайна ...

Прегърнати навярно, но невярно,
от скъпите ви половин жени –
под миглите им будни ще се мярна
с цял наръч от порочност и вини.
Клошар край поцинкованите кофи, ...

Всеки има своя прайд
и своя път петрохание,
там с дръжки
жълтопосинели мъртъвци
за бъдеще зоват, ...

Напук на сивотата в дните ми
е залезът червен, рубинен.
Лъчи с усмивка запокитени,
целуват болката – да мине.
Напук дори на дъждовете ми, ...

Музика,текст и изпълнение: Иван Дракалиев
Дата: 15.Април.2026г.
Българска Авторска Народна Музика

Утро с теб.
Топла малка следа.
Твоето тихо дишане.
Моето спокойно място.
Меки малки моменти. ...

МОЛИТВЕНО
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини...
И пропаднах в дълбокия ров
на душата... – предсмъртно разлистена. ...

Утро с теб.
Топла малка следа.
Твоето тихо дишане.
Моето спокойно място.
Меки малки моменти. ...

Аз само да попитам - ежедневно ни облъчват с информация за заловени пари и купувачи на гласове. То не бяха милиони и милиарди, фалшиви и истински евро. Като зараза - всеки регион в България е подложен на масова атака от купувачи - фризьорски салони, местни магазинчета със списъци от вересии... Хора, ...

Откровението не идва внезапно —
то се събира.
В малките истини,
в тихите избори,
в онези мигове, ...

Видяхме се
с един другар от НАП.
В таверната бе с някаква карачка.
Един такъв, засукан бюрократ!
Бе с пура във ръката, за стотачка! ...

Рано сутрин стана Мара
само да се издокара,
че да ходи на пазара.
4 часа се гримира -
Все кусури си намира, ...

Когато докосна дърво,
потича ми в пръстите време.
Залива ме древен копнеж
за диво, зелено безбрежие,
за място, където излизам ...

Хора не електорат
Не гласувайте за тия,които
упорито бягат от открити дебати,
а за тия на общата сплотеност разчитащи,
извън сферата на подкупни корупционни стандарти, ...

Мислех си, че имам брат.
Който може всичко да ми каже.
Дори и най-злият враг.
В името на вярност да премаже .
Лошо ли от мен видя? ...

Човекът като муха
Мухите тръгнаха, полетяха.
Всяка си живее свой собствен живот.
И бръмчаха – “За кратко сме тук!”
Днес мухата лекокрила, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава пета
Разказът на стария лодкар
Когато Танто стигна до пътническото пристанище, вече бе заваляло. Бе слязъл от напомнящия му тоблерон линеар малко след 18.30, отправяйки се под ситния дъждец към пристана за пътнически лодки.
- Каква ...

Не ме търси по линиите на ръката си.
В друг живот съм се зарекла.
Отново някога да те намери
душата ми сама се е обрекла.
Ще тръгна бавно по кръвта ти. ...

Животът странно се шегува,
днес е ден,
а утре нощ,
един път делиш
залъка с някой, ...