Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Посребреният Поет
(На Ивайло Д.)
Здравей отново как си приятелю ти,
още ли преследваш свойте мечти?
По твоята коса вече сребро блести, ...

Леон яздеше, мълчалив като призрак, и се стараеше да не поглежда зад гърба си. Струваше му се, че тази тактика, която бе възприел още след напускането на Константинопол, е единственият начин да оцелее. Вече не мислеше нито за мъртъвците от предишната война, нито за бедняците, които бе срещнал по път ...

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...

Ти Слънцето си оцветило,
когато то като домат
гори, догаря и изстива,
и отминава в други свят.
Ти във кръвта ни се оглеждаш, ...

Тръгвам си – зове ме есента –
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...

Спри… Недей…
Труд кървав, Боже, пожалей!
Пейо Яворов „Градушка“
Посърнали полята,
прекършени житата, ...

Вятър леден ме прониза
влизайки през скъсания джеб
(Стар е панталона, вечна криза...)
като стрела, изтреляна от Феб*.
После продължи по своя път ...

„Правото руши това, което етиката постановява. Етиката „взривява“ това, което правото „сглобява“. Индивидът е еднакво чужд и на двете, ала бива заставян безапелационно да живее САМО и ЕДИНСТВЕНО с тях!...“ Защо е така ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

Търсиш очи, които няма да са с теб
Протягаш ръка, а там няма нищо
Когато усмивката грее за друг
Тогава най-много боли

Всичко започна с това , че някой взе да влиза нощем в обора и да прави черни магии. Козата се овърколачи, млякото и се пресече и секна.Озлоби се - налиташе да хапе. Магарето започна да блее , котката и кокошките подивяха.А животинките бяха същински ангели. Право в очите го гледат, радват му се. Не , ...

Толкова си смешен
с това което говориш,
за жалост!
Ще се промениш,
че ще стане ...

След като вече се запознахме с Дискотека "Ятото", нека се върнем малко назад и да разгледаме по-внимателно Столовата. Мястото където Персоналът и Старите птици поемаха ежедневните си дажби от хранителни вещества и калории необходими им, за да "функционират" през деня и нощта.
В самата Трапезария ням ...

Бум,бум,бум...тишина,
няма шум!?Глас...
Светкавица,микрофон и аз?
Шепот,вятър и ...айдеее.
Сняг,слънце,вятър и потоп. ...

© Елица Георгиева -Ели
Всички тези догми са глупости,
протокол и рамка на свободата.
Казват ти: „Рисувай слънца, момиче“.
Но слънце без сянка е жълто петно ...

Ах, без любов у ад горя,
Пъден аз съм от такъв рай,
Ала дарба, казват, творя
Кога демон въздиша, знай!
Пиша, жени, вдъхновено ...

Публикувах пост във Фейсбук: "Търся нормални хора, с които да общувам."
Първият отговор гласеше: "Ти луд ли си?!"...
Днес, да поискаш истинско общуване звучи като ексцентричност...
И дори като заплаха!
Затова (и не само затова) ,нормалността не се афишира. ...

Спомените ни ме смазват -
как ми писна тази болка!
Да ме спират и да казват,
че сме много сладка двойка.
Ала всъщност ние гоним ...

Слънцето пада под форма на лъч и се разлива в двете твои очи
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...

Чукам на вратата,
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...

Този път ми е писан –
прашасал от лято,
лъкатуши под слънце
сред късни метличини.
И няма отбивка, ...

Аз умирам от тази
многодумна агония
изображения преследват ме
и непрекъснато се сменят
все е нещо ново ...

РОДИЛЕН БЕЛЕГ
Защо ти е да влачиш сянка,
препълнена с безброй въпроси?
Излез на светлото за малко –
аз твойта болка ще понося. ...

Под лъскавите дрешки голи,
вървим в тълпата. По душа
и тихичко сърцето моли:
Ти чуй ме, зная, не греша.
А после... калната река ...

Не им се наложи да чакат дълго. Утрото едва беше настъпило, когато целият лагер се изпълни с крясъците и проклятията на василевса. Стреснат, Леон застина на място с раницата в ръка и погледна въпросително Димитрий. Беше му неловко да се осланя на преценката му след всички търкания и недоразумения от ...

НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...

Вечерта пристъпи тихо и проникна през прозореца ми като неканен гост. Докато мислите ми блуждаеха, ръката ми посегна към телефона. Реших да хвърля един бърз поглед на социалните мрежи с надеждата, че ще осмисля текущия момент. Забелязах нещо, което ми направи особено впечатление. Сякаш алгоритъмът м ...

Ставаш, гримираш се, бързаш,
пиеш горещо кафе и излиташ.
Шофираш, изгрева забелязваш,
анализираш, че даже планираш.
Пристигаш, работиш, себе си лъжеш- ...

Щастието ми - с условия,
спокойствието пък - завзето.
То е розов нож с кристали,
който стискам в острието.
Нека капе кръв по пода ...

Паноптикум безкраен
от случки, бях аз
розови мраморни
колонади
около белия храм ...

Издраха те нащърбените тръни –
наследници на хиляди вини,
и с пламнали в условности очи,
пристъпваш ти самотна през съня ми.
Сърцето ти безкрайно дълго плака, ...

Балона весело надува
един усмихнат господин.
Той цяло лято ще лудува
далеч от твърдия си чин.
Изпънал бузки, зачервено ...

Стиснахме си ръцете, направихме договор.
Аз не съм огънят, когото търсиш.
Ти не си скалата, на която мога да се опра.
Направихме избор да се обичаме, макар и за малко.
Да намерим утеха от откъснатото човечество на случващия се живот. ...

Прозорецът я чакаше с години
в роклите на няколко сезона,
листата по решетките му фини
вехнеха в цигулкова агония.
И когато тя накрая се прокрадна ...