Пазя ги, кътам, в сърцето са,
неизбледняващи, пъстри.
Граби ги там, от където са,
времето с кривите пръсти.
Помня ги нощите. Всичките, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
29.
Усмихна се доволно Сатаната,
по устните целуна той Лилит.
Хареса й, но още с дух несит ...

Човекът и Гората
Защо човече хвърли фаса ти?
Не виждаш ли че съм беззащитна.
В тази адска жега защо не помисли,
затова е мозъка ти, постъпка първобитна! ...

Единствено в очите ти живея,
далеч от струите безбройни на смъртта.
Далеч от сипеи, наследници на суховея
и на застинала в агонията кал.
Пустинни брегове сега сънувам, ...

На нашето движение
Правилно, противодействие
В живота се явява.
Неща има, и явления,
същества дори, които ...

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...

За теб шепти ми вятърът
и капките дъждовни пеят ми.
Търкулват се нежно към устните,
носят послания бисерни,
крият тиха тъга изумрудена. ...

МОСТ КЪМ БЕЗКРАЯ
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници, ...

Сърцето ми на гробище прилича.
Неоплакани са всички мъртъвци.
Един с друг не си приличат,
но все едни и същи маскари.
Погребани са с празните си обещания, ...

Когато чувствата извират.И душата странства...
Зад привидна обич умират нощните пространства.
Илюзията крие вековете.И неведоми са пътеките.
Любовта е милост светла.И съчетава лъжи и сметки.
Запомни,че утрото го няма,докато слънце не светне! ...

Всички помнят Гаргамел
още като млад петел,
колко пъти от стобора
правеше кълбо на двора!
Докато го аплодира – ...

ПО ДОБРЕ КЪСНО ОТКОЛКОТО НИКОГА
Ако се смееш от сърце,до сълзи
на много умна,дълбока и тънка шега,
но го правиш чак на другия ден,
бъди сигурен,че проблемът не е във майтапа- ...

Какво ли ще се случи после, после,
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Юри Левитански ...

– Това не се случва за първи път – разнесе се гласът на Герпера. Смесица от умиление към брат й и неприязън към Плесентия. И все така хаплив – Има повече вяра в просяци от улицата отколкото в теб, братко. Тя пристъпва твоята дума. Думата на императора. Крайно време е да се направи нещо по-въпроса. Я ...

Някой от последващите дни
ще бъде мой последен ден да водя.
Някой от последващите дни
ще пусна две юзди, забавил хода.
Някой от последващите дни ...

Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...

Горчи ми...Надеждата тъй ми горчи!
Тази същата, дето ме прати пред моите
мисли да се гърча от огън невиждащ,
за тези, продаващи нашите души.
Но пепел от рози,бодли,горчи. ...

До гроб ще си
бъда същата
и няма да изневеря
на своята природа.
Да бъда различна, ...

И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече, що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе ...

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...

Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта. ...

„на попрището
жизнено
в средата“*
усещаш
как напират ...

В капките дъждовни ще те търся,
в бисерна вода ще те намеря.
И на вятъра в порива силен
ще чуя желаната песен.
С тебе, ветре, да полудувам, ...

Градът, издигнат в равнината,
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат ...

За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушам ...

Анторн въртеше короната на Лангустия из ръцете си. Короната на Бертранд. Сега бе най-опасното нещо в цялото кралство. Мнозина бяха готови да убиват за нея. В случая, да убият регента, който я държеше далеч от тях. Или поне успяваше да я държи засега. Почукване на вратата прекъсна размислите му.
– Вл ...

най-голямата
самотност е - човек - на
ада в ямата

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...

СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...

най е учител
животът - един е и -
без заместител

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Александър Пушкин ...

Пристигнеш ли, тогава ще намериш
на своя зов, най-нежното усещане-
Желанието ми мъжко ще усетиш
във ласките ми, в моето посрещане...
Ще се извиваш, като струните на лира ...

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...

– Преди няколко дни е избухнал пожар в главната оръжейна – докладва намръщено генерал Арен Сот – Успяхме да потушим огъня преди да достигне складовете с барут.
– Подозираме, че може да е предизвикан от така наречените синове на бунта – добави тревожно кралският съдия, Ларбил Ватслав.
– Но това е ужа ...

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...