Оазис или мираж към последен бяг
да пробвам и тази история
без никой кого ли ми трябва
егоист съм за самотен бряг
Затънал в плаващ пясък от вас ...

Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че ...

Какви благородни души, безмерно чисти,
близките ми – живи, или Там отлитнали…
В тях и в приятели се взирам, помощ искам,
слава Богу – и в спомени дори откликват…
Най-безкористни, почтени и с дух тъй силен, ...

Във огледалото поглеждам,
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична, ...

Свистеше бич жесток над правилата.
За съвестите нямаше "белина".
Но аз поех натам – към чудесата,
които баба вадеше от скрина.
Бурканче мед и сладко от смокини; ...

половин час самолетът кръжеше над летището. Имаше наземен проблем. Най-после съобщиха, че кацат. Получи се меко кацане и пътниците свалиха напрежението си с продължително ръкопляскане, дори на лицата на повечето от тях се появиха усмивки.
- Дами и господа, добре дошли на летище Модлин! - поздрави пъ ...

Случка в един бар през 2098г.
2098 г.
В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).
Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на миг ...

Ако загубиш вещи и богатство
малко си загубил-не тъжи!
Ако загубиш приятелство и братство
голяма загуба за тебе е, помни!
Но съвест да загубиш е най- тежкото ...

На Иванка Христова
Да не възседнеш ветровете -
това не е ли грях?
Да се спотайваш в мрака -
това не е ли страх? ...

Катрин се поразмърда несигурно, ръцете ми нежно я притискаха.
- Пит, искаш ли...
- Няма значение какво е, но искам...
И двойния спален чувал отново оживя, шаваше и се пукаше по шевовите.
Виждах вече онези наранени свивки, но от друг ъгъл, галех възбудено вътрешната страна на бедрата й, които до пред ...

Не мога все
да искам,
да съм прав.
Живота, като
криво огледало, ...

Погледни назад и кажи ми -
Виждаш ли ме там
Там зад гърба ти, стои ли сянката ми
Обърни се и се огледай добре
Пусто е там, даже сянка няма ...

📝
Пощенска кутия и писмо.
Пътека. Пустош. Двор.
Адрес. Подател и клеймо.
Църква. Изповед. Амвон. ...

Бикът е във мен и се цели с копито,
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани – ...

Не знам дали ще ни помогне,
но няма да ни навреди,
ако запалим страстен огън
отново в нашите гърди,
и пак започнем да се търсим ...

Питам се пак, кой ден е днес,
сменя се час, пореден адрес...
Настроенията летят с взор надалеч,
между слънце и дъжд... между тишина и реч...
Въртят се вселени далечни, без глас, ...

Един онемял апарат телефонен,
бавни стъпки по морския пясък,
дълъг, дъждовен, неделен следобед
и тишина, боляща до крясък.
Чаша една, на масата сложена, ...

Едно щурче на лунната пътека
бе спряло и създаваше в захлас
мелодия космическа и лека,
каквато слушам всяка нощ и аз...
Щурчето бе поет и композитор, ...

Биас, един от Седемте, не взе (когато персите дойдоха) оръжие
тъй славно като на Седемте срещу Тива,
нито книга пълна с мъдрост- засега.
Не.
Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*, ...

Непознати улици, чужди лица
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия ...

ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...

Вали сняг – отново е зима пак,
подаръци под елхата чакат с трепетен знак.
Поглед и усмивка – вниманието грабваш ти,
а снежинките танцуват – бели, леки мечти.
Ах, тези снежинки – игриви балеринки! ...

Денят събужда се със зимен студ,
но с пролетна поезия се носи,
възторжен и априлски, нежно луд
без никакви измислени въпроси,
без никакви измислени борби, ...

Стоеше сам — със гръб към здрача,
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...

ПРОТИВОПОКАЗНО Е:
Когато чувствата надделяват за сметка на страстите...
Страстите приемат монашеския живот на уединение.
***
Да плюе, уринира, (дори когато; и преди всичко е с усещането,че е прав!) да говори и изразява мнение на площада на хорското тържище, ...

"П Р Е Д О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Т О"
Когато искрата на Духът
отрано успее, да запали
огъня на любопитството
към съдбовните, житейски сценарии ...

1. Брояч на трупове
- И така - детективът от отдел Убийства огледа екипа си - случаят с Брадвата върви към финала си, въпреки че той се оказа с неочакван сценарий. Сглобихме почти целия пъзел. Всъщност, току що получихме последните детайли от Канада, където, както вече знаем, Матю Доусън Подолски, с ...

Каузи има и цели,
Които
Нищо общо нямат
С нас, с истинския
Наш "аз", с този ...

Сутринта след кафетата които всеки изпи у дома си се събрахме към осем.
За старите мебели извикахме товарен бус и двама носачи, които щяха да го натоварят, но те трябваше да дойдат към три часа следобед, когато вече бяхме разглобили и изнесли почти всички стари дървении, мебелите и книгите.
Разходих ...

По-добре ме убий ,
за да може този Ад
да приключи.
Аз не искам любов,
която всеки ден ...

Магнолията разцъфна....
в неочакваност.
Чудиш се коя съм -
аз съм сняг през април.
Едва докоснала въздуха, ...

Сън? Днес, да!
Усмихваш се
Усмихвам се
По онзи...
наш начин ...

В своя материал озаглавен: "Начасничавите хора.. И още...", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/nachasnichavite-hora-i-oshte
нашата колежка по перо - Дора Пежгорска, провокира читателите с размишленията си. Да си призная честно, заинтригуван от нестандартното заглавие на материала й, се о ...

Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни ...

Сред нас има такива - хора, които на всеки час си менят мнението ... Начасничавите хора от време на време са весели, от време на време - тъжни ... Те са неуравновесени, несериозни и бързо си променят настроението и поведението ... “Непостоянство, твоето име е жена“, пише Шекспир в „Хамлет“ ... С так ...

В момента се завайкаха производителите на череши. Дръвчетата премръзвали и те ще отчетат големи загуби. Ами нека губят. Миналата година черешите удариха буквално големия джакпот, в смисъл, че трябва да си спечелил от тотализатора, за да можеш да си купиш 5-6 кила череши, за да раздадеш за Черешовата ...