Обричаме децата си на самота!
Затваряме ги в позлатени клетки. В уютните ни домове, заобиколени от удобствата на цивилизацията. Поставяме в ръцете им последните ,,крясъци" на технологичната революция. И самите ние ги тласкаме все по-далеч от обикновените детски радости.
Крием ги от Слънцето!
Пазим г ...

ПРЕМРЪЗНАЛИ СТРОФИ
В градината ми ято минзухари
кога ли долетяло е – не знам.
Из друмищата смръщен февруари
фучи и съска – гневен и пиян. ...

От векове по друми прашни,
светли хора с маски страшни,
гонят демоните зли,
за да бъдем по-добри.
Пр. Здраво жито във хамбара, ...

С лозунги изгрява хоризонта.
И словата им вяра ни обещават.
Но доколкото си спомням:
има нещо сбъркано в държавата!
Идват нови весели послания, ...

Ръцете ти са грижа, нежност, ласка,
и губят се във мъжките ми шепи.
Със тях събличаш и последната ми маска,
и всичко в мен жадува да усети
как галиш ме със мекотата в тях... ...

Кой ли пак ще ни зарадва
с щъркели и със цветя?
Вярно, идва Баба Марта,
тя ни носи пролетта!
Колкото и да се сърди, ...

Израелската военна операция в ивицата Газа, с цялата си кръвожадност, невиждана в периода след последната световна война, постига и един неочакван ефект – кръвта на жертвите и руините, с които се оказва покрита палестинската земя, за кратко време припомнят какъв всъщност е истинският образ на държав ...

Гърми трамваят отдалече,
тълпите отстрани шумят,
и в тая късна топла вечер
събрал се е накуп светът.
Наоколо ехти от радост, ...

Колко стига? Женски шепи. Цялото небе побират.
За безчувствени и слепи непонятен е Всемирът.
Колко дни и колко нощи, делници, или недели,
търпеливо памет пощи спомените отболели?
Нощна птица изкрещи ли, стресне сън недосънуван, ...

Нежно ме прелиствай – аз съм книга,
по страниците бавно ме търси,
и не казвай, че корицата ти стига –
корицата не е, което си!
И не казвай, че не съм ти интересна, ...

1. Мис Ворион беше писателка, която всички познаваха, но чиито произведения никой не беше чел. Животът ѝ беше достоен за роман, който някой друг беше достоен да напише.
2. Мисис Ворион беше писателка, която никой не познаваше, но чиито произведения всички бяха чели. Животът ѝ беше скучен и безличен, ...

Иван Бозуков
Диалектически сладкодумства
(Хиляда и едно умотворения в „каскади“ от човешки измерения)
На всички, които дълбоко вярват, че не изпадат в самопротиворечия, докато животът неусетно... ги опровергава...
Кратко въведение ...

Има песни , които обичам да слушам , и като инструментали. За да излезе музиката на преден план. И тази е една от тях . За Антоан Антонов мога да кажа , че може да направи песен и от шум на вилица. Надявам се да ви хареса и на вас.
Музика : Антоан Антонов
Речитатив: Антоан Антонов
Аранжимент: Бойчо ...

„Ако в родилното нямаше обозначения, как бихте познали кое дете е вашето? Разбира се, че бихте - та нали разполагате с... шесто чувство! Ако за беда все пак такова не е налично у вас, винаги може да се снабдите със зарове, които не по-зле биха ви свършили съвсем същата работа, нали?...“
Текст и проч ...

Знам, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...

Тя трябваше да трае седем дни,
а се проточи четири години.
Войната взе… ужасно да вони!
Отидоха си хиляди невинни!
Специалната военна операция ...

(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...

Аз съм твоята скъпа кралица.
И – противно на всякаква мода –
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Припев: ...

Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...

Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...

Снегът скърцаше под обувките ни докато изкачвахме бавно баира. При всеки друг случай, пийнала си порядъчно и обляна в сълзи, бих се облегнала на рамото на Иво принуждавайки го почти да ме носи. Вместо това го удрях често и яростно с юмрючетата си по гърдите и лявото рамо, крещейки. Нито чувах молбит ...

Звездопадът от мисли магични —
златоструйни небесни мечти,
помежду ни чертае най-лични
необятни простори. Почти
безгранично блестят и синеят, ...

Заслушан в дружното похъркване
от хор(а) на "Заспалите" (без граждански позиции)
един самотен ален мак (червен)
сред пожълтелите поля от слънчогледи
Ви пожелава лек и плодотворен ден ...

Знаеш ли кога разбрах, че те обичам?
Когато исках да посрещна залеза с теб
Когато не можех да спра да те гледам
Когато усмивката ти ме сгряваше
Когато исках да заспя до теб ...

Безумно съм удобен за мишена,
ни с броня се родих, ни ших си броня.
И който е решил се цели в мене –
„безгрешници“ намират се на воля.
Не ги виня, тъй явно съм заслужил, ...

Погледна ме и ме смути...
Почувствах тласък...
Очи наведох и зачетох...
Минутка мина... но топлината не отмина...
На любопитството не устоях... ...

Убитата жена преследва цяла нощ Леон в сънищата му. Не можеше да се отърси от натрапчивия ѝ поглед и изкривената в предсмъртно страдание уста. Поне десет пъти се стряска и пак заспива, за да потъне в нов кошмар. Полегнал близо до него, Димитрий бодърстваше. Явно случилото се днес се бе оказало серио ...

Някога се во̀зих на файтона
на чичо Гарабѐд,
за когото още с`ълзи роня...
А конят му - напѐт!
Четири подкови по паважа ...

ПЛОСКИЯТ ЧОВЕК
Дори да си живял във времена, не толкова свободни,
дори да те е стягал чепикът неудобен,
властта високомерна да се е отнасяла позорно
с лишения и строг камшик те е държала отговорен. ...

Понеже днес от болката пречистена,
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало, ...

Приятелю, прости ми ако с нещо
душата ти неволно нараних.
Човек съм, имам слабости и грешки.
Не съм с характер кротък, благ и тих.
Всевишният Единствен съвършен е! ...