Ежедневки 166 (+18)
1. Маскирах се, като канибал... и жените започнаха да ми изглеждат още по-апетитно...
2. Раменете ми... са най-добрата почивна станция за женски крачета...
3. Подавам го на всяка, която има мерак... уви, засега си оставам само със своя такъв...
4. Не обичам да нося женски дрехи.. ...

Всички"случайности" ни сполетяват закономерно,
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...

Куплет 1:
Аз съм момичето от квартала,
сред вълци, лицемери бях живяла.
Ножове удари в гърба,
но нищо не ме сломи, ...

“Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят“... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ...

Красиво като песен
Любовта е тайнствена есен,
която играе с нашите души,
бях влюбена, а ти всичко разруши
То разби всичко ...

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...

Родена съм за теб - да бъда твоя,
каквато искаш ти и както кажеш.
Ако не разрешиш, не дишам даже,
боли ме да съм ничия и своя.
Да бъда жива е да си отсреща, ...

Предадохме Левски!Убихме Ботев...Но кръвта им задължава!
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...

Живях хиляда живота.
Цар бях. И просяк.
Зная къде скриха
кивота.
Дори с Мерлин бях ...

Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...

Когато неочаквано ти подадат ръка,
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...

Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...

Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...

В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...

Дъждовно е, но слънчевото грее
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...

В тъмнината на нощта,
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...

светът оглежда
се в речта - защото тя
не го подвежда
и нали начало ѐ -
любвезарѐжда ...

Какво е по-нежно от тази жена,
която те гледа свенливо, с Обичане,
която зове те копнежно с бедра,
която е твоя в заветното сливане
не само на голи тела... ...

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...

Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...

Всеки човек е различен затова и всеки реагира по различен начин когато чуе "обичай себе си". Мисленето на един човек зависи от неговата осъзнатост. Хората на които понятието любов към себе си е чуждо, започват да философсват, че това е егоистично.
Аз пък мисля, че е нужно да обичаш себе си за да се ...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...

„Човек струва толкова, колкото струва думата му“- каква сила крие, мъдростта народна ... Всеки, който уважава себе си и държи на своя авторитет, трябва да говори честно ... И на всяка цена - да държи на думата си ... Като в популярната поговорка: „Казана дума - хвърлен камък“... Да се отричаме от да ...

Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...

Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...

На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...

Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...

Днес втори тир се обърна на абсолютно същия участък край Плевен, където на 31 март, преди два дни, загина 12- годишно момиче. Това се случва при мокра настилка и при двата случая и превишена, несъобразена с пътните условия скорост. Шофьорът на тира от днешната катастрофа твърди, че е карал със 75 км ...

В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...

Красива е нощта,
когато прегръщам моята самота
с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.
Когато в мислите ми появяваш се ти,
когато виждам твоите влажни диамантени очи, ...

Щастливите хора сънуват ухание,
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...

– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...

Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...