Никой тук не ме закача.
Ех, че готино е днес!
Камиончето ще влача,
Ала с друг съм интерес.
Бабите стоят на сянка. ...

В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...

З нам какво ми е мечтата:
н ощем скитам сред звезди.
а стронавт ми е… душата,
м ежду космоси лети!
щ ом порасна, аз ще стана ...

Мисъл за любов потискам,
за неземна красота.
И страня от Маша – искам
да получа свобода.
Но от взора ѝ пленен съм, ...

Обещавам!
Само на тебе Татко мой да оповавам!
Дори да бъда хиляди пъти предаван..
От калта ще ме повдигнеш, за да ставам!
Да продължавам! ...

Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.
Втренчено гледах тавана на спалнята. Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада не пада под нулата, ва ...

Болест тежка ме налегна
буца в гърлото заседна
и душата моя се предаде
и на страха се тя отдаде .
Аз не можех вече да се радвам нито да се смея , ...

Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...

Любов моя! Любов моя!
Няма друга като теб!
Душата ми е твоя,
душата на поета!
Ти единствена си и това ...

20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...

– Ани, сигурен ли си, че си готов? Искам да кажа, това все пак е баща ти.
– Баща ми е лесен. Обаче ти как можа да ги наговориш такива на майка ми? Нищо свято ли няма за теб?
– Не те разбирам. Вместо да проявиш малко съчувствие, ти се държа с нея все едно ти е разбила живота. Някога замислял ли си се ...

Когато Утрото изплува
от хълма ведро и добро…
Не знам защо, но ми се струва,
че то е – чайник от сребро!
А Слънцето – ...

И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път? ...

В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...

Когато слънцето целува
със златните си цветове,
когато любовта танцува
тъй нежно в твоето сърце,
поискай всички обещания ...

Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...

Какво като навърших вчера дев`десет?
И да не стряскат - да ги превърнем в евро!...
Че се чувствам като на четирдесет и пет -
сигур` затова от този факт не ми е нервно...
И душата и мозъкът ми още са младежки, ...

Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...

Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...

– Докторе, вижте ги... Като ухапана от комар съм.
– Спокойно, ще мине. Само не ги чешете.
– Докторе, задникът ми е толкова плосък, че в леглото мъжът ми го ползва за масичка.
– Ами, помолете го да не поставя тежки предмети.
– Докторе, носът ми... Направо не мога да го гледам. ...

В
Днес си хапнах на закуска
ягоди със мармалад
два банана даже схрусках
овкусени с шоколад ...

Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...

Фактически …
Корупцията е като плевел, никой не я сади, никой не я полива, тя си избуява на най – невероятни места … и борбата с нея е безполезна – може цял живот да я търгаш, а може и да се залее с раундъп, обаче в този случай не е ясно кой ще се гътне пръв – човекът или плевелът
Исторически …
Няма ...

Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...

Цветята ... . Наближаващият християнски празник Цветница, Цветна неделя, е един и от най-важните народни празници ... В живота ни, цветята са прекрасен, незаменим подарък, за всеки празник и повод ... В сивия делник, те ни даряват със слънце ... Като малка, майка ме пращаше да взема по-интересно цве ...

Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...

Може би някога ще напиша хубави стихове…може би някога ще напиша хубави разкази…
Събудих се!!! Осъзнах, че всичко, което съм знаела, в което съм вярвала е било сън…лъжа!Около мен във къщата, която живея всички спяха…слънцето се беше показало, а те спяха! Опитах се да ги събудя, да им говоря, за неща ...

“Веднъж когато се прибрах пиян като свиня
Заварих туй това в нейното онова
И питам аз женичката кажи ми миличка
Какво е туй това във твойто онова”
Веселата пиянска песен огласяше затворената под купол зона от безкрайния вакуум на Космоса. ...

Има ли стойностно приятелство ?
„Да!”- ще отговорят всички, но тогава,
защо завършва то често с предателство,
от което вкус горчив единствено остава ?
Съществува ли истинско доверие ? ...

Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже! ...

Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...

"Обещаваме ви рая, там елате!" -
казаха лидерите ни "блестящи"!
"Няколко атомни блока спрете,
бъдете кротки, хрисими, спящи!
Ето - сбъдна се на нас мечтата - ...

АЛБЕНА I
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръс ...

АНАТОМИЯТА НА БОЛКАТА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Ръцете ѝ са много силни
и прегръдката ѝ е твърда.
Тя има горчиво сърце ...