— Няма друго място като дома! Ваше Стихийство, съветвам те очите ти да са на четири. Семейството ми обожава предизвикателствата. А ако са насочени към член на фамилията, още по-добре— предупреди Кателана, съвсем искрено дремещия и потънал в някакви свои мечти и мисли Тарелин.
Сърцето на стихиите бе ...

Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.

Каракачанка черно бяла
пак на двора е заспала!
Сънува и мечтае
С агънцата да играе!
Вятър пролетен задуха, ...

НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини. ...

Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...

Loners of a feather
always flock together
no matter what the forecast
may tell about the weather -
It's heart and soul that determine ...

Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах. ...

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела, ...

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...

🎤 Реч: Как създадох тази песен и каква е нейната цел -
„Тази песен се роди от тишината. От онези нощи, в които не чуваме нищо, но усещаме всичко.
Създадох я в момент, когато сърцето ми имаше повече въпроси, отколкото отговори. Когато любовта беше реална, но недоизказана. Когато думите липсваха, а чу ...

ТИШИНАТА
Тишината
пак докарва спомени.
Топли и студени,
близки и далечни, ...

Сред грохота на буреносни
дни.
Сред екота на запенени
вълни,
и блясъка на светкавиците ...

Вкусът на грозде ме завърна там,
където се надсвирваха щурчета.
Асмата бе врата към онзи храм,
от който аурата още свети.
Гроздата днес са с други имена. ...

„Знам яз веке на дека да одам. Буйна река само требва да преброда!“ Това си мислеше сега тая мома. Усмивка имаше по лицето на Силимарина, а не бе се явявала отдавана. Вдъхна надежда тая странна жена на това лутащо се в себе си момиче. И макар и да не знаеше защо я изпраща там, сигурна беше, че ще е ...

Самоходна мислеща машина
с ауспух в сърцето

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А
Когато без да искаш,стъпиш накриво,
а след време,отново пак се повтори,
се появява съмнение в истинското красиво
чрез флуктоациите на тези,нови простори. ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
Дора Габе
Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лъчи… ...

Днешната ми тема е... размера..
(Не се звери, като такова невиждала)
Ще излъжа, но ми имай вера!...
Толкова е, колко... идеала...
Значи, повече да казвам е излишно! ...

Когато идвам
Когато идвам, идвам от далече
със цялата любов от всички светове
и нося мигове, колкото вечност,
безкрайна необятност, колкото дете. ...

може
би много
повече от висше
образование е свише образование

С котенце - тъй невъзпитано,
може ли, вкъщи ред да има ....
Но, как строго дисциплинира
внучката - своето любимче ...
Слуша то, с щръкнали ушички, ...

С любов и с рима, и без рима,
животът е доволно сложен.
Щом няма ме и да ме има,
то и без мене май си може.
Дали сред радост, или мъка, ...

Май този либретист е за разстрел,
либретото повтарящо се, блудкаво,
от тривиални думи е оплел,
сто мрежи, за да задържи статуквото.
И композитор, някакъв - без слух, ...

ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА
Понеже като мъж съм готин пич,
пък и, нали съм стар боклук от Варна,
вместо да пийвам с кеф на теферич! –
запас ме взеха – в родната казарма. ...

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...

СВИЙ ГНЕЗДО НЕПОКАНЕНО
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Свий гнездо непоканено!
Завесата на зората се разкъса –
птица пее в мен. Ела! Капка от слънце ...

ЖИВОТОПИС ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Живях в пандизи, в лудници, в кафези –
прогонен от съдбата древен кюрд.
И моят свят, във който ти не влезе,
със всеки ден превръща се в абсурд. ...