Ако я нямаше мечтата –
да стигна чак до Мозамбик,
едва ли щях до небесата
да драпам като Моби Дик!
Да гоня облаци и птици, ...

Коледно време е, 2004 година. Детската болница, в съседство на Окръжната, е препълнена. Сутрешна визитация при завеждащата д-р Ангелова.
– Чие е това дете..?
Напред излиза слаба, съсухрена ромка:
– Мойту...
Д-р Ангелова я оглежда критично, след което пита: ...

Питат ли те дей парата
е най-малко на света –
де по Коледа в хазната
смитат левчета с метла.

Тази нощ бавно ще пиша
за всички бушуващи рани.
Истината е жива и диша,
дано думите бъдат разбрани.
Много ме болеше и още боли, ...

Животът е болка. Животът е вик.
Изписан на лика, а всъщност велик.
Вещае ту радост, а после тъга.
Оплита те в примка от вечна игра.
Танцува ту танго, танцува туист. ...

Глава двадесет и осма
„Разпален“ от целувката на Юда,
сега си само вихър и възбуда!
„Пиянството“ ти е неизразимо,
ала - Уви! - ще стане... непростимо!“ ...

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В малкото селце, сгушено в полите на планината, Ангел и Костадинка деляха залъка си от години. Деца така и не им се родиха, а младостта им беше белязана от несгодите. Ангел, когото всички наричаха Аце, беше глуповат, посредствен мъж, шумен и ...

Оттук-оттам, сегиз-тогиз
отварям простички творения.
Просто навик, никакъв каприз
да открия мойто стихотворение.
Аз си падам по поезията проста. ...

Когато тишината спря да вика...
Когато сълзите са горчиви!?
Когато лъжата по-вярна е от истина...
Загиваме, продадени за слама.
Тълпата, тя, е малаче младо!? ...

/по приказката „Снежната Кралица" на Ханс Кристиан Андерсен/
Живеели нявга в далечна страна –
две дечица добрички, Герда и Кай,
най-близки и верни били на света,
особено пролет – през месеца май, ...

Слова пак са тук, нощта е млада,
нашепват за било и небило,
перце от бяло ангелско крило
на листа неизписан тихо пада.
С магия, или златен лунен прах? ...

Хич не ми е приятно това, което ще напиша.
Затова ще гледам да е кратко.
Най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война се състоя в България. Беше 1996–1998 година.
Сложиха ни намордник, валутен борд - БНБ вече не беше същата, не можеше да финансира банките, не беше кредитор от посл ...

Текст: Авторът
Музика и изпълнение: ИИ

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...

Когато разбираш, че вече съм чужда,
над тебе се спуска бездънна тъма,
в която не може светликът при нужда
с искрица от въглен да стопли дома.
Когато усетиш, че сълзите няма ...

Ти си светлината в живота ми.
Обичам топлината ти - святата.
Обичам нежното ти докосване -
галещо, ласкаво, меко и топло.
Сутрин грееш закачливо. ...

Отново ще отключиш моята муза
И ще започна стихове да редя за теб
Как ще целуна зачервената ти буза
И ще обгърна с поглед целия ти силует.
И тогаз Любовта изпълва съдраната ми гръд ...

Черен грим, червени устни,
дрехи в кожа и метал,
ток и жици, не пропускам
ден без метъл, че печал
инак цялата обзема, ...

Вие казахте:
Трудът е песен ама ако си певец. Какво ми трябва да стана певец?
ChatGPT каза:
Трудът е песен, ама ти си в грешния хор. За да станеш певец, трябва:
Да имаш глас. Ако звучи като алармата на стар москвич — трудна работа. ...

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...

Всеизвестен е афоризмът ”Движението е живот”, но движим ли се достатъчно, за да сме здрави... Лично изпитах след пенсиониране, как обездвиженият начин на живот се отрази върху здравето ми... Три-четири месеца заседяване пред компютъра, отдавайки се на писане поне по 5-6 ч. на денонощие - почти извед ...

​ I. РАЖДАНЕТО
​ Тропане кънти на вратата на баба Кира. Тя полека отваря очи, примигва и се заслушва в мъжкия глас.
– Киро,
Кироооо.... Ставай! Радина ражда!
Акушерката разпознава гласа на Асен – съседа на Матей и родилката, става, облича се, навлича цървулите, нахлузва вълнено елече и отваря. ...

Текст : Мария Панайотова
Музика и изпълнение: ИИ
С благодарност към Хриси – Скитница – 💖💖💖,
която ми я изпрати като новогодишен подарък, а аз я подарявам на всички деца!
ПЕСЕН ЗА КРАДЛИВА ВРАНА ...

Снежното расте, къде е,
беше, ала си отиде,
вярвам, чувствам и копнея
щом снежеца пак ще видя,
щом реши, и ще се върне, ...

Имаш ли мечта — ти трябва воля, за да я постигнеш.
Без дори да подозираш, съдбата те среща с любовта.
Случайно сред тълпа от хора, погледнах към един непознат.
Вместо да подмина веднага, спрях.
Нещо в мене потрепна и се засмях. ...

Глава двадесет и седма
„От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.“
Йохан Хьойзинха
Мюнхен - понеделник, 12 август 2103
Точно в 12.00 по Гринуич местните холовизионни програми прекратиха излъчванията си и пред всички холовизионни зрители на планет ...

Жените никога не са ми били проблем — или поне запознанствата с тях. Всичко друго ми беше сложно. Това да пием по нещо, да хванем някоя по-дълбока тема и след това да се посмеем на нещо не чак толкова сериозно — тази част ми беше лесна и забавна. Чувствах се уверен в себе си.
След първите срещи обач ...

Ранен подарък живота ми прати
не бяха вили и палати
беше истинска любов
за която никой от нас не беше готов
Лошо време - правилен човек, ...

В подножието на планината, в едно село, потънало в зеленина и тишина, живееха два рода – Генчеви и Драганчеви. Богати, уважавани, с големи къщи, много земя и добитък – но с едно проклятие, което ги делеше вече няколко поколения.
Всичко започнало още по времето на прадядовците. Спор за едно парче зем ...

Обичам те
Защото си ми верен!
Обичaм те нощем, обичам те денем!
Когато си до мене, слънцето по-силно грее!
В очите мои погледни, нежно устните ми целуни! ...

Вилнее вятър. Улицата - пуста,
градът е дрипав просяк обосял.
Луната златно менче е на пруста,
небесен. Студ от него е разлял,
нехайно някой. Януарска ласка. ...

Музика и изпълнение AI
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила! ...

Ох, Господи, ох,
няма как да си направил
толкова свят жесток.
Ох, Господи, ох,
защо създаде хората, ...