На мнозина им се
струва, че правия
път се налага
само с прът.
---- ...

Обичам времето със теб
когато ме усмихваш вечер,
обичам много сладолед,
но и тебе те обичам вече.
Обичам денем светлината, ...

Приветствах мистерията,
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля ...

Един за друг в живота се родихме,
на пъзела частичките редихме.
Подхождаме си, даже несъмнено,
издирваме се в топло и студено.
Прехласваме се по еднакви теми, ...

Тук наш един, усукан президент
безочливо - нас всички изработи:
ще даваме, един милион на ден
от тук насетне - ей така, на Боташ!
Тринадесет години - занапред ...

Прости, приятелю, че не успях,
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...

Ех... Саше, и ти ли, Бога ми.
Странно нали, сбогом, Родино...
А на велики се правим, истински! Дали?
Книги пишем и то за Парѝ...
Завиждаш. Защо... та нали Народът е важен? ...

Истинският подвиг днес не е непременно да направиш шоу, а да продължиш да бъдеш добър - без публика, без аплодисменти. В свят, често обсебен от зрелища и външни прояви, тази тиха, ненатрапчива доброта придобива особена стойност. Тя не търси признание, не се нуждае от фанфари, а просто съществува кат ...

Отвъд високите редути –
на път за Конго и Джибути!…
Ще тръгнем пак със теб сами –
дори Небето да гърми!...
Ще крачим дълго под Звездите ...

Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...

Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...

ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен, непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд
и пука прегорели керемиди, ...

В душата на един интригант
битува (не забелязан)талант.
***
Нашият квартален котарак,
е на покрива любовен чирак! ...

Благожелателно - за навиците ... . Навикът е втора природа, поговорката гласи ... Божи навици, градивни - за живота са полезни, за нас необходими ... Детето, с грижите на родителите си, взема от тях привичките, осмисля ги ... После - и от училище ... А от народа - мъдростите изобилни ... Също и аз н ...

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...

1. Българинът е измислил (и) кражбата... все пак и хоби трябва да си има...
2. Българинът е измислил (и) законите... за да има, какво да нарушава...
3. Българинът е измислил (и) завистта... превърнала се в любимата му иновация...
4. Българинът е измислил (и) брака... и чак после разбрал, колко се е ...

Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...

АВТОБИОГРАФИЯ ЗА РАЯ
... аз всичко преживях на този свят,
не бях богат, ала не станах просяк,
и просякът пред храма бе мой брат –
и Кръста му под бичовете носех, ...

Ставам рано, всяка сутрин.
Пускам си едно кафе,
хапвам вафли за закуска
и започвам - до обед
чужди стихчета да сричам, ...

Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...

КУЧЕШКА ДУША
На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа, ...

Обичам те. Щом се събуди
сърцето ми жадува ласка.
Денят е чист, щастлив и чуден.
А чувството към теб ме тласка
на ветрове и на талази, ...

Разкъсах се и сам се разпилях -
по хълмове, по пътища, по урви.
Превърнах се в частици светлина,
които дръзко в тъмното се втурват.
Не, няма този път да позволя, ...

– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късмет ...

Тъгата ми - неземно ми е вярна.
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...

Не се научихме, че злото носи лошотия...
Такива сме, затуй ни мачкат и корят.
Защото сами си мътим водата,
А после другите, невинните, скърбят.
Арогантни смешници с' сериозни мутри. ...