Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен. ...

Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...

Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...

по
естество - човек
обичащо е същество

Отдавна си свободна за плаване.
И всеки мъж за теб е емигрант!
В прегръдката ти съм удавник,
когото ти примаваше без свян....
Отново животът е във фарватер!* ...

Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете, ...

Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...

Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...

НОЩЕН ИЗЛЕТ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Безшумно излизам от моята малка стая
на нощен пикник и в нея затварям своята сянка,
обременена от лицемерни насмешки и клевети. ...

След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...

ПЕСЕН ЗА МОЯ БАЩА
Ще бъда много смешен папардак –
ще спя, навярно, с вълнена пижама,
с която тати в падащия мрак
си лягаше да спи – след чая с мама. ...

Седя си, чувствам самотата,
в прозореца оглежда се нощта,
щурците пеят в тишината,
разказват ми за любовта.
Красива песен с припев нежен, ...

- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...

Ежедневки 86
1. Маскирах се, като дървояд... и гризнах дървото...
2. Попаднах на сериен убиец... досега не бях убивал колега...
3. Изпълнявам мокри поръчки... сбъдвам мокрите женски сънища...
4. Състезавам се единствено със себе си... и всеки път губя... ...

Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...

Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -
посичам със стремление госта неканен за възмездието наше! ...

В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...

с фашизма който
примирява се - света̀
към ад отправя -
а и безвъзвратно - жив
се в него закопава

Лош ли съм... че държа на истината!?
Враг на подлезурковци, измамници...
че в Света на лъжепророци...
Получавате измамни усмивки.
Камбани бият, майки реват... ...

Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...

На площада случи се в миг,
нашите стъпки се сляха.
Така призова ме със стих,
и очите ни песен запяха.
Аз в песента се заслушах, ...

Сърцето му бе здраво.
Почти неупотребявано.

Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...

Мечтай ! Мечтите казват са безплатни.
Продават ги на безценица. Всеки може да ти продаде мечта, а ти да я купиш. Понякога е само дума, едно обаждане, едно съобщение.
Колко евтино вървят мечтите! Колко евтино се лъжем ! Готови сме да се "тъпчем" с мечти до пръсване. После плащаме загдето сме повярвал ...

От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...

Вятърът разнася аромат на зряло жито,
сено и непребродени гори и пътища,
вълните морски са примрели в мараня,
поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване
да го погали и целува пред залеза прибоят. ...

Защо предричах цяла вечер
какъв ще бъде пак деня
дали светът ще е обречен
на суета и студина.
Аз свикнах с туй, което имам ...

Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...

Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...

Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота, ...

Преплувах не един рубеж...
И продължавам по нататък!
Животът е прекрасен кипеж,
ако видя какво е над земята.
Под мен вода,над мен-небе. ...

Ако можех да открадна ден,
в който да се върнеш ти при мен,
бих платила даже и цената.
Да те видя и да те прегърна,
зная - аз не мога да те върна ...

Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...

П О П Ъ Т Я 45
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи, ...

МЪЖ НА ДАМСКО СОАРЕ
Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре,
когато Влада мина с три букета
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! ...

Неустоим
Неповторим, неустоим, чаровен,
дъхът ми спира от любов!
Сезонът летен, син, безкраен,
така красив – мечта и зов! ...

Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуван ...