Във връзка със зачестилите пожари в България...
Настъпи и промяна в модната линия на облеклото.
Вече е актуално за жителите на страната да носят
противопожарно облекло със защитен шлем!

Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...

Не е виновен който взима...
А този който си мълчи.
Виновника го знаят всички...
Но надали някой ще го оповести.
В България на мода е не зная... ...

Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...

Откриването на Олимпиадата 2024 в Париж беше последвано от безпрецедентни до този момент в историята на олимпиадите осмивания, критики и възмущения. Всеки би очаквал тези помии да се изсипят от изток. Което и съвсем логично се случи. Но невероятно беше учудването ми когато по конформистки злобно и х ...

Душа бе тъжна сред мрака,
копнееше за слънчеви лъчи,
хиляди сълзи за тях изплака,
но ти дойде и тя се облекчи!
Момиче чудно, ти дойде пред мен, ...

Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...

Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...

Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...

Грен говореше с младия Рикен край лагерния огън, решил да задоволи част от любопитството му и му бе разказал в подробности няколко спечелени битки. Момчето го слушаше възхитено, с възклицания , и от време на време го прекъсваше с въпроси:
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...

На Балканите и Волго-Уралието (Болго-Уралието) възникнала първата в човечеството държава.
Историята на българите започва 33 000 години преди Р. Хр. Българите са били великани, които са се смесили с приматите , за да създадат човешката раса. Преди да изчезнат са построили гигантските строежи в древно ...

Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам. ...

От Седмото небе аз изведнъж
към теб политам с влюбена вода.
За теб сред зноя летен жив съм дъжд
и свежестта ми порив е - мечта.
Валя по теб - да бъде ведрина ...

Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...

Въздухът не ми достига,
тъмно, няма светлина…
Иска ми се да съм птица
в нощното небе да полетя.
Може би ще те открия, ...

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.
Времето спира и сякаш се бъркаш – ...

Мъртво пиян мъж пикае директно на жълтите павета в София и възмутени граждани викат полицай.
- Господине, постъпката ви е морално неприемлива и нарушава закона.
- Млък бре, келеш, знаеш ли кой съм я?
- Ми, нет...
- Самият Министър на културата!... ...

.ஓ๑🌹๑ஓ.
Над гроба ми ти не рони сълзи
Аз там не спя с затворени очи
Аз дишам с полъха на ветровете
Аз блестя като елмаз сред снеговете ...

Н О М Е Р Ъ Т Н А К И Т А Й К А Т А
Оригиналният номер,гвоздеят на Живота,
в номера на китайката е най-добре отразен,
той е във всичко извън стандартно и е просто
параграф номер двадесет и две. ...

Tengo en mi espalda un lunar,
está bien escondido.
Si tú lo quieres venir a buscar,
tengo otro alrededor del ombligo.
Cierra los ojos, te dejo mirar, ...

Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...

Красотата не може да бъде скрита, за разлика от истината.
Меир Шалев
Красотата вижда ли се с просто око?
Или пък истината се вижда така?
И дали външната изящност от време оно ...

Любовта ни беше нещо като кратка почивка, отмора от цялото ни човешко съществуване, изоставяне на цялата ни земна твърдост и скованост, дори вкокаленост, може би беше летеж, може би беше спомен, хубав спомен за неща които не помниш къде точно са се случили, но чувството, съхраненото чувство е важно. ...

Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...

Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...

Истината, казват, боли.
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...

КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...

РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...

ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...

Когато си отиде любовта,
не съжалявай.
Така е било писано.
Пресеква песента
и после всичко бързо опустява. ...

Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...

Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...

Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...

Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...

Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...

ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...

Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...

(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...