Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго ...

Аз безусловно те обичам,
а ти - обичаш ли ме ти?
Когато любовта ти срича
ще стана вироглав статив.
Използвай ме, за да рисуваш ...

Имаше една жена на име Натъпка Димитрова, която бе известна в цялото село заради своя неутолим апетит. Тя не просто обичаше да яде – храната беше нейното най-голямо удоволствие и страст в живота.
Натъпка започваше своя ден с огромна закуска. Докато другите хора си правеха кафе и препечени филийки, Н ...

Обичай всяко свое сетиво
и скрито късче от душата твоя.
Обичай и наивно, и добро
и тръпка от любов, и рана своя.
Приемай се такъв, какъвто си - ...

Кой момент искаш да върнеш –
вчера, днес или пък “утре”?
Казваш “Нощта как се обърна,
щом Денят не се виждаше вътре?!”

Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...

Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...

Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...

Аз когато бях дете на три
палувах и мислех за игри.
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди!
За феички и принцеси, ...

Магьосница да съм мечтаех,
но пръчица вълшебна нямах.
С пиано детско си играех
и магьосница по-късно станах.
Заведоха ме на концерт тогава ...

Разказват слънчогледите красиво
легендите за теб - о, с топлина
от всяка пита всяко семе живо
запява за любимата жена.
Легендите за теб, о, с топлина ...

След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...

Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка. ...

Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...

Аман от президенти
славогонски гамени
с войнолюбски патенти,
взетото със стръв
върнете без кръв! ...

В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...

Жадуван,дълго очакван,подобно блян:
небето и земята се срещнаха сред нощ!
Тя бе измъчена от засуха!Запален свян
в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,
разтърси над очите й полета и върхове! ...

12.06.2024.

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...

“Със словото аз браня човека…”
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...

Спален вагон и бързане забравено
Queen и another hero
паяжини в куфари
бира плесенясала от годините
Шоуто трябва да продължи ...

П О П Ъ Т Я 30
Поезията е Вечното Интервю,
в което народът винаги има право,да пита,
за Суверена не съществуват въпроси Табу,
Той е на Господа Фаворита. ...

Денят бе топъл, биеха камбани,
сърца ликуваха за бъдни дни,
а двама влюбени в слънчеви премяни
обет си дадоха в безмълвен стих.
Ръцете им, като бръшлян се бяха вплели, ...

Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...

Не си на думите отдаден
ти - роб, не техен господар.
Едва ли си за тях създаден -
пилееш щедрия им дар.
Навирил нос в небе високо ...

Поларис.
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...

Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...

Събужда те ямб - ът!
Дактил те тормози!!!
Беснееш, но скачаш,
че никаква полза
не ще ферментира във твойта душица, ...

Когато малка бях, мечтаех
да съм вълшебница добра.
Със пухкав великденски заек
да тичаме на свобода
и да превръщам Пепеляшки ...

Най-скучният човек си ляга рано,
в леглото си е още преди девет.
Сам се събужда в пет и без аларма,
а сутрин пие чай вместо кафе.
Понякога дори се забавлява, ...

Да чувствам теб - това е славен дар.
О, любовта е смисъл и пламти!
На времето житейският товар
в обратното не ще ме убеди.
О, любовта е смисъл и пламти - ...

По погледа ти всичко разгадах!
Не успя сълзите си да скриеш!
А те не спираха като река!
И ти не искаше да ги изтриеш!
Усетих във очите ти тъга! ...

юни 2024 Румяна Славова
Спокойна изглеждам само привидно...
В мене тайно избухват вселени.
Недей ме гледа, че се усмихвам...
преценям... колко точно те бива! ...

Щом юли облича се в златно,
щом ходи море по сандали,
щом лятото е необятност,
щом пясък щастието гали,
щом миговете ме обичат, ...

Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох ...