Бих го носила във сърцето си.
Бих го любила до захлас!
Бих преплувала всички морета
и избродила всички пустини,
планини, небеса и поля. ...

Шушулката от студ трепери,
а грахчето от страх мълчи –
дали дом нов ще си намери
под двайсет ката пух, мечти?
Дали да съм дебелокожа ...

Дигитална гравитация
Да са ни живи и здрави Джензитата!
Терминът не е продукт на нашия набор,
чрез клавиатурата пръстите им живеят,
тя къса връзката в техният разпадащ се табор. ...

Деня преваля,
влачи дрипава дреха към залеза.
Деня преваля...
и умората излиза!
Умора!! Неистова, огромна, безгранична! ...

Въздухът разнася полъх —
Тежък дим на изгоряло.
Домът му изгоря в огън,
Всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена — ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава единадесета
От Кандра до Ютал
Кандра, столицата на Алкезия, ще рече на всички сухоземни площи, водни територии и въздушни пространства с изключение на големия северен континент, бе огромен двадесетмилионен мегаполис, разположен на о ...

Знам. Не може зло да правиш
и чист да си останеш.
Ще си изпатиш и то не сега.
Често го отнасят твоите деца.
Това закон е на природата, ...

Реката от чувства достигна морето,
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...

Тъй е хубаво когато
иде пъстро, жарко лято,
слънчицето щом ни грее,
птича песен щом ни пее!
Ще извадим ризки бели ...

Разкажи ми и аз ще забравя.
Покажи ми и аз няма да запомня.
Накарай ме да участвам и ще разбера.
Провокирай ми душата и аз ще запаметя!
Участвай с мен и ще почувстваш. ...

*
- Кой печели парите у вас, момиченце...
- Татко...
- А мама...
- Тя ги харчи много професионално и бързо. ...

Дам, така е. Дори и велик ум като мен употребява клишета. Но ако са думи на известен писател не се брои нали?
Не, че не се бях нагледала на стотиците реални интерпретации на романите на Агата Кристи. Не, че аз-самата имах нужда да ме превръщат в героиня на чужда история. Просто обичам иронията да се ...

Върху гроздове как ще си легнеш?
Под Луната как ще сребрееш?
Празни думи безсмислено лееш!
Кърмиш себе си?! Боже!
Как смееш да убиваш на думите смисъла ...

Една любов, една сълза!
Една сълза ми подари
от твоите добри очи.
Една сълза за спомен
от нощта във която бях твоя. ...

Постави те животът твой
на съдбовен кръстопът.
Пред теб са пътища безброй.
Кой ли ще е твоят път?
Дълго мисли и избра, ...

Постави те животът твой
на съдбовен кръстопът.
Пред теб са пътища безброй.
Кой ли ще е твоят път?
Дълго мисли и избра, ...

" Крадец си ти на нежните слова! "
от бездните дочувам смътен глас.
Нима е обвинение това
и присмех може да е в този час?
Възможно ли е в своя жив екстаз ...

Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...

Време,
не ти ли дреме...
за мене поне?
Боя се, че не...
Стоиш си там, ...

​Прованс е усещане, но долината на Лоара е състояние на духа. Там времето не тече, то се разлива като бавна река между белите камъни на замъците и безкрайните редове от лозя.
​Спомням си как въздухът сутрин е хладен и мирише на мокра пръст и обещание. Вървиш между лозите и ти се струва, че всеки лис ...

Изборът
Жегата напича през редките априлски облаци. Пак съм сгрешил с дрехите. Вчера валеше и подгизнах. Днес навлякох дъждобрана и сега се пържа в собствен сос.
Гаден хотдог ми пресяда в гърлото и хич не съм на кеф.
Може да звучи жаргонно но не намирам по-описателни думи за гнилото си настроение. Т ...

Един принц бил толкова ревнив, че само мисълта за това, как бъдещата му съпруга му изневерява с нейния бъдещ любовник, го докарвала до сляпа ярост, придружена с пристъпи на лунатизъм, шизофрения и мазохимъм. И тъй като определено не бил последното, накрая му писнало от него и измислил план.
Наел най ...

Важно е да знаем, че не е необходимо да търсим само в далечни и непознати страни примери за герои на вярата. Достатъчно е само да изтупаме праха на забравата от историята, за да видим, че кръвта на християнските мъченици е напоявала още от първите векове почвата на нашите, българските земи.
Сведения ...

Оригинал:
Я был желанен ей. Она меня влекла,
Испанка стройная с горящими глазами.
Далеким заревом жила ночная мгла,
Любовь невнятными шептала голосами. ...

Гласът ти —
в разговорите ни,
всяка секунда —
вибрира с „обичам те“.
Целуваш ме ...

Кризата
Това,което ни се случва на всички в момента,
е резултат на празнословието по всичките студиа,
във всички държави по всичките континенти
и по всичките социални мрежи навред по света. ...

Погледни ме пак, не искам
да се влюбваш втори път!
Разтопил се е снегът,
злака крехък не притиска.
И от пръв взор ми е ясно – ...

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...

От три години си мечтаех
да стана леководолаз.
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Част втора
Кацането
„...нищо не предизвиква така силно способностите, както задължението да се борим със света.“
Мери Уолстънкрафт ...

Време - хаос, симфония...
Колко значим ние за него?
Пясък, зов за хармония
или дупка пълна със его?
Ако времето имаше сърце, ...

Ще те търся в шума на дъжда
и светът щом заспи в мрачината
ще се вслушвам пред мойта врата
твойте стъпки дали ще дочакам.
Ще се моля за твойто лице, ...

Много смисъл има в теб
Много рани
Смугло ги прикриваш
с празни думи
със студен език. ...

Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...

Засия далечина - обля
догаря - синкаво разля,
гасне в зарево пленен,
топи се восъчният ден.
Тлее - в пурпур потопен ...

Упойващо, красиво пея!
До мене малка чучулига,
а Слънцето тъй силно грее
мен и нея с любов стига!
Разперих в миг ръце нагоре, ...

Тайната лъжа
Беше студен януарски ден във Варна. Евгений караше колата си по мокрите улици, облечен в къса скъсана тениска, разкъсани къси панталони, стари сандали и сламена шапка — напълно неподходящо за сезона.
Докато шофираше, видя човек, който стоеше неподвижно и гледаше в нищото. Беше неговият ...