Не спрях да скитам по своите мечти,
не спрях да скитам по небето синьо,
да чувам нежни песни на щурци,
в сърцето ми да няма студ и зима.
И тази есен с облаци и дъждове ...

Положението на мисълта
Мисълта е пътник,
Чувствата я придружават.
Те несигурно-открити
За захождане отвън ...

Тя смуче вечна, тайна младост
от всяка жива, мъжка кръв.
В лицето грее тиха благост,
в зениците ѝ — хищна стръв.
Прекрачва прага с шепот сладък, ...

...---...Удар в лицето. Удар с нещо тъпо по тила...
И само запомних '' Оставете го, той е с мен...'', от треперящ женски глас.
Сънувах ли,... жив ли бях.
Някой плачеше пред мен.
''Не заминавай, какво ни липсва тук, ще се задомиш, ето виж хората, ожениха се, имат семейство, деца и се оправят,и без да ...

„Какво е най-важното в света ли? Разбира се, че не е нито въпросът какво значи нещо да съществува, нито мистерията около появата на живота, нито - съвсем не... - енигмата за смисъла на битието... Най-важна е силата в своята най-чиста форма, а най-чистата форма на силата, разбира се, е... енергията и ...

Един отявлен наш путинофил:
с куп почести от времето на Тато,
навярно грешни хапчета е пил
и чака тука кукувото лято.
Върти и суче все към Магадан. ...

Спортът е от голямо значение за мен, още от ученическите ми години... И не бих дала за никоя градска, селската ни гимназия в моя роден Угърчин, (по-късно град )... Прекрасни спомени имам от годините в нея, както и от нашите любими учители, народни... Не само ни обучаваха и възпитаваха те, а изгражда ...

Вандум под прицел
Книга трета от пенталогията за Зиметария
Автор: Иван Бозуков
От автора, Историята дотук, Повторно актуализиран зиметарски речник, Действащи лица и Съдържание
От автора ...

Рубиненият залез днес гори.
Оброчище или за грешни клада?
Нощта далеч е, а луната – млада,
присъда ли ще срича до зори?
Или в последна нощ Шехерезада – ...

Оставям се на твойта дивна власт,
ех, лято мое, сладко, ненагледно.
Пропило си ме с приказната страст
и в плен съм на магичната потребност.
Ти знаеш ли, че като опиат, ...

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...

ПЛАЧ НА ОВЪГЛЕНО ДЪРВО
По песента „ОСТАНИ“ на ЛАРА ФАБИАН
Вратата зад гърба ти се хлопва със звук на овъглено от гръмотевица дърво. Нямам сълзи, с които да те изпратя. Всички са вече изплакани. Искам да извикам, а не знам какво, убедена в безсмислието на думите. Гласът ми е пропаднал в бездната на р ...

Enoch and Elijah the Thunderer closed the sky.
And there was no rain in the days of prophecy.
The Earth turned into a lunar landscape.
Every nose and flower withered.
A famine came. ...

СЛЕД НАС
Мерим по заслуги,
често прозаични.
Сравняваме се с други -
колко сме различни. ...

Искаш ли да бъдеш огън буен?
Потърси ме ти отвъд мечтите!
Плам зове от феникс светлоструен.
Отвори за идното очите!
С вярата душата се пробужда. ...

Енох и Илия Гръмовержец затвориха небето.
И дъжд не валеше в дните на пророчество.
Превърна се Земята в лунен пейзаж.
Повехна всеки нос и цвят.
Настана глад. ...

Повярвай в дъха на природата,
пропит от живителна мощ,
и в чистата обич на хората
в злокобна и тягостна нощ.
Повярвай в това, че сред сивото ...

Някъде, отвъд гората.
Между хълма и реката.
Аз видях веднъж Гамбета
от любов и гняв обзета!
Но Небето се усмихна! ...

Дори светът да свърши утре,
през всеки мрак ще пропълзя.
С нестихващ пламък тук, отвътре,
във твоя свят ще се взривя.
Ще те изтръгна от тъмата ...

За да се роди в супернова,
в края на цикъла си,
звездата избухва и
образува мъглявини.
Мъглявината е и люлка, и гроб ...

Съмнение ли е, тогава можеш
да ме прогониш, без да се тревожиш
и аз ще съм далеч от теб безлик.
А вярваш ли – ще бъде чуден миг
и ще приемеш, без да я отложиш, ...

Лист след лист,листа пожълтели,
не довършени стихове,задраскани рими,
за мигове щастие в безкрай отлетели,
за съдба и любов,и хора любими.
Бяло-черна в къщи снимка намерил, ...

Ти тръгна за среща с друга
Висока – ми каза – руса с тъмни очи
Не ми трябват вече твоите мечти
Щастлив ще съм с по-млади жени.
Омъжени отдавна за стари бойци ...

Роден със сърце на лъв...
А блее като овчица!?
Преглъща горчилки и
се усмихва... Наивник.
Търси и той не знае какво! ...

Подарявам ти малко късче море,
нека то те отведе при моето сърце;
което нежно с усмивка те зове!
Подарявам ти късче море..
А делфинче синьо във водата , ...

Липсваш
Не ми липсваш само когато съм сама.
Липсваш ми и в най-шумната стая с любимите ми хора.
Липсваш ми и на най-красивите места,
където можехме да гледаме залезите заедно. ...

Ти, скъпо родно село
със слънце, топлина.
Черешите озрели,
събрало куп деца.
Защо във мене болка ...

Изумен съм - от родната преса:
от опорки под път и над път.
Всички гонят на друг интереса,
ако много добре им платят!
Много псуват по НАТО вулгарно ...

Не всеки мост е изграден от камък.
Най-здравият не се докосва с длан.
Той свързва тишината с вечния ѝ пламък
и времето със своя безименен океан.
По него стъпват само онези души, ...

намираш ли в човеци светлина
или бесовете пречат на горката
с блаженство сита ангелска уста
почти обляла корените на душата
която горното за миг забравила ...

Гори от жега всичко живо.
Нивя се люшкат. Необят.
От жито някога коливо,
за скъп покойник ще варят.
И прощъпулник – кръгла пита, ...

Вдъхновена от Mecano — „Hijo de la Luna“
Нощта, в която се роди момчето, нямаше глас. В малкото планинско село тъмнината беше толкова гъста, че сякаш можеше да се реже с нож. В една схлупена колиба млада циганка с коси, черни като крило на гарван, се извиваше от болка и самота. Тя беше измолила това ...