Работа се иска, за да схванеш.
Битието току тъй се не открива.
Във всяка стъпка нещичко изтрадваш.
Мъдростта обича зад болката да се покрива.
Тихо, тихо, по-малко думи. ...

Тишината – монах в катедрала от мрак,
ме обгръща с плащ – неподвижна и сива.
Всяко счупено тук е белязано с’ знак,
всяка капка тъга във витражи изстива.
Тук червеният цвят е ранена любов, ...

Мойта булка, на финала
взе, че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това не я възпира ...

1. Източно
Мраморни жилки.
Сякаш е жив кумирът
на пиедестал.
2. Западно ...

Зелената безбрежност, наместо да лекува,
тя раната залива със сол и ме пронизва.
Принасям в жертва клетва, среднощ е, но будувам,
че Мракът ме изгаря — жадувам да си близо.
Но даже да ме чуеш, едва ли ще отвърнеш — ...

Светлината в стаята вече беше различна — нито дневна, нито нощна. Онзи междинен час, в който всичко изглежда малко по-непознато. За първи път ѝ се случваше да остане сама вкъщи вечер.
Момиченцето стоеше на дивана с прибрани под себе си крака. Телевизорът беше изключен. Сторил му се излишен, сякаш пр ...

Столът натопорчи четирите си крака
и под покривката на масата се мушна.
Знаеше, че тя отдавна това чака
и ще бъде много непослушна...
Хладилникът въздъхна с леден дъх ...

Понякога най-тежкото не е, че някой си тръгва. Хората си тръгват. Това се случва. По-тежко е, когато дълго време някой те кани в живота си, а после започнеш да се чудиш дали изобщо е имал място за теб в него. Когато месеци наред присъстваш в нечие ежедневие. Когато денят започва с разговор и завършв ...

Ето, отново минаваш покрай мен,
като скитница студена ме вземаш в плен.
В твоя свят омаен завличаш ме със зов
на нежна сирена, хищно излязла на лов.
Поглеждам хоризонта с надежда една, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава трета
В ригера
През първите няколко барстека от престоя си в ригера Сими Калузо и Джила Пампила напразно търсеха начин да напуснат джоба, в който - да припомним - се бяха озовали в нощта на бягството си от плена си в зрелището на въз ...

Не можеш ме заключи
в норми и мащаби.
В членове и параграфи,
не можеш ме заключи!
Във клетки и кафези – ...

Да ни запази лицата
не помага улицата

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...

Не бива да се дава думата на политиците, когато става дума за политика. Едните са зависими, другите - некомпетентни.
По тази причина от тях не се очаква чест. Честта е функция, а не повод.
От тях се очаква да бъдат принуждавани към чест.
И към достойнство.
Затова е гражданското общество, дето го ням ...

朝露や
蜘蛛の糸にも
空映る.
Утринна роса -
дори в паяжината ...

Уж е ден като ден, а в душата ми бие камбана,
уж вървя през града, а хвърчило съм. Литвам... почти...
Пълнолика луна тази нощ сън магичен ми хвана.
– Ще се сбъдне – прошепна ми изгревът. Вярвам в мечти.
Уж е ден като ден, а в сърцето ми славей запява ...

Още си с отворена рана,
времето е без измерение -
всичко станало вчера
влачи трупове днес.
Още се луташ без изход, ...

Аз съм светлина за всички.
Мрака в мен видя ли?
А да мразя, не обичам.
Глупавото тяло
всеки миг, минута всяка, ...

Мъск е трилионер. Семейство Белингъм продаде децата си за около 300 милиона. Хлапето Ямал струва 220 милиона... Това добри новини ли са за парите? Не беше толкова далеч времето, когато и 8 милиона за трансфера на Стоичков в Парма се смяташе за абсурд. . Днес 100 милиона са просто „добро начало на пр ...

Наше село все е трън в очите на околните.
Нали е село на името на Роза.
И розите имат бодли, нали?
Но да започнем малко по-късно, сиреч, по днешните времена! Нали все пак всяко описание трябва да бъде жива вода: хем я има, хем отминава като времето в реката на живота....
И да започне цялата тази фей ...

Реката е пресъхнала, като детските спомени-
виждат се стъпки,но липсват корените оголени.
Пресъхнала е,
като полата на момичето влюбено в мен -
вижда се глезенът, но не и смуглият тен ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Не си ме докоснал,
а си целият в мен.
Сливане в едно.
На субатомно ниво.
Галим се само с гласове. ...

Опази се от чуждото зло,
от оценките, които като отрова
растат в умовете...
От словата, целящи само едно,
да те сразят и разнищят, ...

Понякога съм толкова добра –
в шепите събирам светлината.
Друг път съм буря страшна и жена,
очите ми търсят тъмнината.
​Русалка съм в морето от лъчи, ...

Най-тежкото сбогуване е неизбежното и невъзвратимото.
Най-голямата болка е нелечимата.
Най-големият си враг всеки сам си създава.
Най-силната отрова е тази, която сам си подслаждаш.
Най-голямата радост е очакваната!

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Когато победи Смъртта
и всяко нещо се строява
по отредените места,
безмълвието се разпява.
Наглася своя кларинет ...

Bockpece написа:
изчезна романтичният въпрос:
"извинете, колко е часа?"
Нека да разгледаме възможните вариации в отговорите.
Романтичен отговор: ...