Нарисувай ме през своите очи -
нежна, слаба, уязвима.
Нарисувай ме, дори да не личи
колко сила в себе си съм скрила.
Нарисувай ме за другите незрима ...

Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...

Късно е
Късно е, красиви бяха чувствата предишни,
но днес са всички, може би, излишни.
Късно е, струва ли си да ги възкресявам,
щом знам, за теб аз нищо, че не означавам. ...

Човекът днес
Човек е дума красива,
дошла в далечни години преди,
но днес сякаш тя се изкривя,
значението сменя дори. ...

Сега ще ти разкажа как се запознаха две малки човечета, които имаха нужда едно от друго.
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло ...

Със риск да ви се струвам
и глупава, и смешна:
най-истинска се чувствам,
когато ям череши...

ЗА ОЛТАРИТЕ И ОГНИЩАТА
Древните елини “затвориха” проблема в една митологична схема, поставяйки бреме, което обикновеният човек не би могъл да понесе сам, а само така - посредством естетическо преживяване на трагичното. Или с думите на Есхил: в “Агамемнон”:
“С нищо не зная в света,
Зевса не мога сра ...

Спри всички часовници, изключи телефона. Накарай кучето да спре да лае като му дадеш сочен кокал. Приглуши пианото със заглушен барабан. Изнеси кафето и пусни опечалените да влязат. Накарай самолетите да кръжат над нас и да чертаят на небето съобщението: "Той е мъртъв." Сложете черни шалчета на бели ...

БОЛИ!
ОСВОБОДИ МЕ ОТ СЕБЕ СИ!
Не ми казвай излишни слова!
Недей пипа най-болната струна!
Непостоянство не означава жена – ...

Разлиствам тишината...
като книга.
Страниците...
пълни са с тъга.
По стената мъртва сянка ...

Нарисувах името си върху хляба,
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи, ...

Не плачи, мила моя,
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна ...

Изтъркаха се всички фрази -
къде е "доблестният"да ни пази?
На бял кон или баварец,
принц ли или баровец?!
Принцове не съществуват, ...

Не минава ден без да те видя,
вече си част от живота ми,
а зад погледа си празен крия,
че си вечно в мислите ми.
Чувствата си почнах да отричам, ...

За надеждата...
Захвърлена сред беснеещ океан
на надеждата ми птицата свенлива,
изпратих я със поглед замечтан,
земя да търси, сред водата дива... ...

Ще дойдат добри времена.
О, не - не чакай да помня излишното.
Ще прегорят още много лета,
с хляб от пшеницата и сока от вишните
ще дойдат добри времена. ...

Искам да те докосна,
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен, ...

>> Първите звезди,
>> примигвайки, надничат,
>> вятърът донася
>> липов аромат...
>> Чуваш ли копнежен зов - ...

Видях те призрачна и бяла.
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани, ...

Замръзнал вятър в локвите.
И преспи - с кал омесени.
Прехапани от слънцето
се ронят бледи пъпките.
В очакване на щъркели, ...

Мечти... Надежди... Разочарования... В един вечен кръговрат. Но не колелото на живота, а спиралата на спомените и надеждите. Не знаеш откъде почва, нито къде свършва. Не знаеш дали дори е истина. Важното е какво си мислиш. И в какво вярваш. И към какво се стремиш. Какво постигаш...
Тайни заблуждения ...

Невъзможно ли е да искам възможни неща?!
Да гледам напред, с ясен поглед света.
Да чувствам сутрин желание и сила,
които глупостта все още не е изтрила.
Невъзможно ли е да вярвам, че има места, ...

Първата ми стъпка нагоре към небето
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.
Втората ми стъпка нагоре към небето ...

Сънят ще свърши скоро.
А въпросите едва сега покълват.
Безмисленото дори е спорно.
И стиропорените топчета потъват.
. ...

на Веселка
Прости ми, че не те разбирах!
Прости ми, че не ти простих!
Не знаех, че душата ти умира...
затуй ти пиша този стих. ...

Вяло, но изискано
Сбогувахме се -
вяло, но изискано.
Студеното пролази
в звездната ни стая. ...

Разумът ти вменява: "Остави я!"
Сърцето те уверява, че ще боли.
И тази вътрешна борба - тя те съсипва!
И теб, и мен - погубва ни, нали!?
Обидни жестове и толкова жестоки! ...

Ти беше...
Ти беше всичко за мен,
за тебе аз живеех и сега
за тебе дишам.
Винаги ще те обичам, ...

Нищо чудно,
че си отидоха.
Очаквах го от тях.
Знаех, че няма да
издържат до края. ...

Днес летя...
Сърцето ми е чисто!
Обичам момичето в огледалото
и съм готова на всичко за нея.
И слънцето ме изпълва с енергия, ...

Мрак.
Топлина.
Докосване.
Разтапяща се в мъжките обятия жена.
Падащи дрехи. ...