Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...

Роден край, роден дом и небето над тях
в моите сънища често прегръщам,
над зелени поляни стремглаво летя
и щaстлива при теб се завръщам.
Моя мила, корава и нежна земя, ...

Очи отворени, затворени, все тая...
Решат ли, че си лош... начин ще намерят
да те наклеветят. Зъл си и защо?
Защото застъпил си се за доброто.
Заплашват... клеветят, доносничат. ...

И вие сънувате, вярвам -
не рядко, сънища прекрасни ...
От моя най-красив сън, даже,
по-красив сън е - в който летя …
Мога ли хълма да забравя - ...

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...

Ще дойде време, тиха, тиха
ще е Луната. И безчет
ще са звездите. Два-три стиха,
ще вземе старият поет,
любов несбъдната, две рани, ...

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...

Дори не успяваме с тебе
да се разделим като хората.
Луната зад златния хребет
лицето си ще повтори.
Ще се изниже годината, ...

КУЧЕТО НА МОИТЕ СЪСЕДИ
... то пазеше такъв голям палат,
и сигурно бе псе на важни хора –
и колкото да не умре от глад,
понякога му хвърлях хляб на двора, ...

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...

Има нещо сладко
в тази лятна сянка,
спираш се за кратко
в полубудна дрямка.
Има нещо чудно ...

Разтърси ме, ако можеш,
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...

Наш,то село е планинско,
на красив баир лежи,
китно, цветно, романтично
с къщи бели, със липи.
Чудесата наши спрели ...

Сумракът в каменното помещение бе осветен само от мекото сияние на древната жар, която Вирон беше съхранил в сърцето си, а сега споделяше с нея.
Иренвейл лежеше в прегръдките му. За четвърта поредна сладострастна нощ. Главата ѝ бе облегната на гърдите му, а дъхът ѝ рисуваше парещи кръгове върху кожа ...

Улових се пак да съзерцавам
нишките прекрасни на Живота -
тъканта изящна, във която се преплитат,
съдби красиви, уникални,
а после изведнъж отлитат... ...

Налага се да шепнем тихо,
защото ангелите плачат.
Днес модерно е добрите
с венец от тръни да се влачат.
На почит днес е канибала, ...

Нощес дойде ти с пееща каруца,
прегърна те очакваща зора,
аз нямаше дори да разбера
издайнически някак изскрибуца
небесна порта и врабецът – гладен, ...

Отпивам аз кафе свенливо
от твоя взор. В зорите живо
усмихваш се. До чудна страст
полита мисъл в ранен час
и вае те безспир красиво. ...

Смешна Албоария неотразима превзема моята рима
По нанадолнището на спомените
Всеки човек на света иска да е щастлив. Нали това е мотото на фестивала. Чуйте разказа правдив. За да отсъдиш като човек справедлив не е нужно злато, нито престиж, а сърце, което тупти и те кара да цъфтиш. Събрахме се тук – ...

Отроче на
Самоотречението

Когато мисълта сама облича
своята Словесна дреха,
на Лъжата всички маски свлича,
зове за бунт и гали за утеха,
изпаднала във творческото вдъхновение, ...

Голи пуйетеси бааавно те четат,
но далеч са, дявола ги взел.
С потник виждат те и се потят,
но умът ти им мирише на Шанел.
И вади, и вдигай ти ...куплети, ...

Животът ,както казват е театър.
Сценарият написан е от Бог.
Живот на скорост,
смислен, без остатък.
Сърце горящо, ...

Люлеят думите ми сън горчиво
и как да се събудя, не е ясно.
А ти ме гледаш хладно, мълчаливо
и иде ми с гласа си да те фрасна.
Отлита казаното, а остава ...

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...

И създаде Ботев българската поезия – по свой образ и подобие я създаде. Каза: "Да бъде Поезия!" И раздели поезията от не-поезията...
На първия ден Ботев сътвори образа на Майката /"Ти ли си, мале, тъй жално пела..."/
На втория ден сътвори образите на Бащата и на Сина /"Хайдути. Баща и син.", "На про ...

Защо сме толкова Алчни!?
Ненаядни, гадни, продажни...
Защо винаги други виним!?
А себе си в тъмно държим.
Къде са белите гълъби... ...

На морската шир в необята
се взираш ти, страннико млад.
Шепнат вълните, преварят се,
зоват те с безкрайност и хлад.
Понякога нежно – блестящо, ...

След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...

Продайте ми я, де, продайте,
на мен, що нямам и петак
реалността на свят разхайтен,
наивно ще я купя. Пак.
Вземете ми я, де, вземете, ...

Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен триъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте равностранен триъгълник, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така построенит ...

Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...

Гледката я върна три години назад, но се чувстваше по-млада с поне десет. Малко момче играе невинно по килима, разхожда дървения рицар из поля от кадифена трева, готов да извърши поредния подвиг днес. Дали щеше да спаси девойка в беда или да срази свиреп дракон, зависеше само от въображението. Плесе ...