Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба,
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...

Възрастта не предизвиква. Не възражда. Не създава. Времето връща костилките на това, което е отнело. Защото и времето остарява.
Тъкмо да успея, а то взе, че успя.
Не го мислете дълго. Направете го. Мисълта е тромава, ако действието е предубедено.
Дълбоката мисъл прилича на кладенец. Отвориш ли го - ...

От малък ме учеха тихо да бъда
такъв, какъвто светът пожелае,
да крия сърцето си, своето чудо,
за да не смущавам чуждите нрави.
„Защо си различен?“ — ехтеше безспирно. ...

сияния, сменете бързо цветовете
и откажете се от лунните насоки
не идва да сте като мойто цвете
нюанси не достигат ви, дълбоки
не желая чувства лесно да отпускат ...

La lettera della mia anima
Non ti scrivo con la mia mano
ma col sogno più muto della corda.
Forse capirai così, lontano,
che a mezzanotte il senso mi circonda. ...

От ляво ни съветват:"Себе си бъди!"
От дясно ни подсказват:"Променяй се! Не спи!"
Разни светли хора, слънцеяди и възвишени,
диктуват без умора квантови различия.
Бог, владици, дзен и карма, сочат истината вярна. ...

Не се погубвай в добрината си.
Недей.
Аз знам, че много тежести на рамо носиш.
Аз знам – в сърцето ти живее
онази силната, борбената – ...

Въздишка отрони внезапна душата,
като ехо далечно от детски смях отривист,
за нещо безвъзвратно стопено в следата
с мирис на младост в гънки на времето скрит.
През залезът кротък на звучности странни ...

Как го нараниха, как го умориха,
защо искат да страдаш, а не те оставят да падаш?
Сърцето не боли, то само кърви;
пътят бе опасен, а умът стана страшен.
Сърцето не иска да играе, сърцето не мечтае; ...

Във филма си ме вкара
и роля ми постави.
Сърцето ми накара
пулса да забави.
Да се влюбя в тебе ...

Животът ни е кашон с вещи.
Четка за зъби,
чашата за кафе,
копие на платени сметки,
върху които е написан списъка за магазина. ...

Опитах се да свиря с цигулари,
с изящни музиканти да творя,
с очите си съзирах минзухари,
и мечтаех песен да им посветя.
С харизана цигулка аз засвирих, ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Нощта ражда из корен сметки
за ток. Гняв! Безпределен гняв!
Из потни панелки, из тъмни мазета, из Фейсбук групи за
майки – излязоха всички: гневни, рошави, с анцузи „Адидас“, с джапанки и с
решимост в очите! ...

Ушиха ми дрехи от чужди думи,
обувки от очаквания – тесни.
Стъпвах тихо, по котешки, безшумно,
да не смутя на никого прогреса.
„Така се прави! Бъди кротка! Умна!“ – ...

ТРИ КАПКИ ЛЯТО
Гората есенна кълве последни слънчеви трошици.
И листопадът накълби къдриците си над билата.
Изпяха непознат рефрен в тревите шушкащи щурците.
След клюки, дрязги и делби останахме си непознати. ...

Във филма си ме вкара
и роля ми постави.
Сърцето ми накара
пулса да забави.
Да се влюбя в тебе ...

Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За кой ли път във нашата страна ...

Любовта често сменя адреса.
Но дали е с почтен адресат?
Откровено си мисля за стреса,
който среща във нашия свят.
Любовта няма избор на възраст. ...

Какво цветно лято, и хубост каква -
цъфтят в градини ружи омайни...
Кралици са те, божествени цветя,
бели и кремави, сини даже...
Все изящни, като от свила сякаш, ...

Отшелник съм във този свят –
не бих могла да бъда друга,
безчувствените са на власт,
а простотията царува....!
Виж Егоизма – господар, ...

Градът е сляп за сенките в нощта,
които дебнат тайно, безпощадно.
И чакат да потънеш в самота,
да свиеш знамената си безславно.
Но ти не си направен от стъкло, ...

Родих се в шепота на първата си мисъл,
във капка време, паднала от вечността.
Не знаех още що е път и смисъл,
ала ме тласкаше напред една звезда.
Преминах през градини от въпроси, ...

Само за кормуване под мъгла
мирис на водорсли монотонните вълни
реч на колеги моряци сякаш мълчат
Щурвал ни казва...
Едно и тоже в течната пустиня ...

Когато Тъгата живее в миналото, тя всеки ден се храни от плача.

Драска с гръм остър
димни осеви линии
шумната улица.
В локва бензин таи се
пъстра картинка – ебру. ...

Натоварена съм с толкова очакване,
идеология и бизнес интереси,
(дори и в някои очи съм секси)
и чакат бонуси от мойте зарове...
Империи създадох и такива срина́х, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и пета
Преди отпътуването
След събранието, на което Танто възложи на предводителите на планинските елурии бал по-късно да се съберат отново на същото място, за да докладват относно готовността си да потеглят към ниското, се за ...

Под сводовете властваше безимен закон,
а четири кумири пазеха мълчание;
и всеки млад човек привеждаше поклон,
приел за своя участ чуждото предание.
Тъй Уелтън ваеше покорната съдба ...

Ооо... изненада, ужас, мрак
-голямо чудо днес се случи
Дошъл отнякъде "новак - ахмак"
цял целеничък глас на одобрение получи
Усмихвайки се хитро под мустак ...

Как духа този вятър силен.
Как свири, всичко преобръща.
Най-добре е да се скриеш.
В каменната къща.
Затваряш веднага вратата. ...

В буден сън, луцидно мечтание,
по-събудена отвсякога,
в лунното сияние
блуждаех.
Тананиках твоята мелодия, ...

Тази песен е с дълга история. Иван Неделчев ( Herz07 ) https://otkrovenia.com/bg/profile/herz07 , публикува една идея за песен с предложение, който с каквото може да се включи в създаването ѝ. След това се роди вариант със симфонична оркестрация на Димитър Косев https://otkrovenia.com/bg/muzika/shan ...

„Светът все си е един и същ. Навремени ни щуква някаква изкилифинченост, която припознаваме като особено драматична негова „конвулсия“. Не е такава, разбира се - просто... мода...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Тя идва и като сянка с теб върви.
Тя е тиха и ленива
и иска с тебе да заспи.
Тя е в черна роба,
а косата ѝ е дълга и чуплива. ...

Носих лица, които не бяха мои,
с усмивки изкуствени, просто научени.
Гласът ми шепнеше "Спри, успокой се",
но чуждите думи крещяха в мен, заключени.
Свивах се тихо, за да се побера ...

Не ставам тази сутрин за клас,
там да се уча да правя бели.
Мама пада до мене в несвяст,
а от небето огън навънка вали.
Разлетя се малката, тясната стая, ...