Никой не е толкова глух...
Че да не чуе ,че чисовника тиктака!
И че живота е един миг...
миг който е само едно мечтание.

- Маме, маме, погледни!
Често случват се беди!
Коляното ожулих
докат бягах и се крих.
После паднах на паважа, ...

Рим е прекрасен,
топъл, човешки.
Тибър носи талази.
Синьо-зелени, водите му
бързат, шумят и отмиват ...

— Каква пошла проява на дивашко възпитание! Да Ви оковат в черни диаманти и да Ви хвърлят в тъмницата на крепостта! Нима се постъпва по този начин с Господаря на Елементите? Простете дързостта ми, но ако Вие бихте благоволили да простите подобно отношение, то аз със сигурност не съм в състояние да г ...

Отново виждам същият старик,
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...

(вместо брачен обет)
Обичам те, защото...
си по детски чист -
Душа - планински извор -
в горнилото на мъката ...

Пролетен пролетен пролетен ден
Във тъмното виждам, но не и във мен
Само повикай - не е проблем
Пролетен пролетен пролетен ден
Пролетен пролетен пролетен ден ...

Времето е ценен дар от Бога -
първи дъх, първа истинска тревога.
Времето е тук на този свят
дарило ни с безмилостния кръговрат.
Всеки ден се учим да живеем, ...

В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...

Кажи кога ще дойдеш ти,
прекрасна, сбъднала мечти?
В очакването ми тъга
изсипва прах, но и сега
надежда ще ме защити. ...

Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...

Беше писано: "Той е начало!"...
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има, ...

Лимони с дълга коса лекуваха араби в бели ризи, чакащи да влязат в сладкарница, ангели яздеха бели агнета сред минувачите на пазара и пръскаха с мед и хранеха сирачета със смокини, ясното небе плетеше бели облаци над сватбата на момичетата които скачаха и се радваха в лилави рокли на площада на Флор ...

Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
– Какво става там?
– Конници приближават от изток – отвърна му един гвардеец – Капитанът каза да не се тревожите.
– Конници – думата се задържа в устата на Едгар – Какви конници?
Гварде ...

ДЕВОЙКАТА В СЛЕДОБЕДНИЯ ПЕК
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? – ...

ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
Дордето чаках първите петли
да спукат с нокът вимето на мрака
и сокът му тръпчив да заискри,
да потече на село над чардака, ...

Мое село, в сърцето те нося
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса
все достигам до звездни лъчи.
В ароматни поляни препускам ...

Реша ли да замина на море,
веднага ще си купя модни бански,
една бутилка скъпо Шардоне
и евтина бутилка със шампанско.
Ще подменя на старото Рено ...

У Р А Г А Н И , П Е П Е Л И Щ А И В О Д Н А С Т И Х И Я
Не знам,дали да се смея или пък да плача,
като гледам перманентната трагикомедия
на този реален,импровизиран Сарксос*,
в който съм принуден и аз да живея. ...

***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...

ОБИЧАМ ВИ!
Къде отивам? Знам ли накъде?
И още ли съм вашият Валерий?
А Времето тече – вода в биде,
и ме отнася в следващите ери. ...

Ежедневки 170
1. Маскирах се, като улично псе... и се сдобих с повече права от хората...
2. Обичам работата си... но ми писна от нея...
3. Жената прави всичко, както трябва... но не с когото трябва...
4. Сънувах, че съм милионер... и се учудих, кога съм фалирал... ...

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...

Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...

по Красимира Илиева
Лятото го живея бавно,
не бързам да го претупвам.
Дружки сме си с него отдавна,
с един рапан го отхлупвам. ...

От истината знам боли,
но повече ще страдам,
ако не я призная.
Ако не върна ума
и сетивата си към ...